Читаем Малки тайни полностью

— Малко по-добре е, но искам да отбележа, че не беше нужно онзи кретен да ме удря толкова силно.

Наясно е, че звучи раздразнено и детински, но има право, защото е ядосана.

— Искаш да си получиш парите, нали?

Личи си, че Джей Ар е изгубил интерес към разговора. Разглежда нещо на телефона си, а джойнтът опасно виси от устата му.

— Трябваше да изглежда истинско за снимката.

— Да, но не и така.

Тя се извръща от огледалото и му хвърля убийствен поглед, но я боли твърде много.

— Когато ми каза, че ще измислиш друг начин да си получим парите, не очаквах подобно нещо.

— Хей — започва той, докато се взира в екрана, — ела тук.

Повиква я с пръст и тя сяда на ръба на леглото. Пружините на матрака се извиват под тежестта ѝ. Джей Ар обръща телефона си към нея. Отворил е Фейсбук профила на Тайлър:

— Ти пък откога имаш Фейсбук профил?

Вместо да ѝ отговори, Джей Ар посочва новия пост на Тайлър. Съквартирантът ѝ е публикувал нещо за нея. Макензи забелязва, че има над хиляда харесвания и триста коментара. Когато най-накрая прочита целия пост, от устните ѝ се отскубва:

— О, мамка му! Тайлър мисли, че съм изчезнала. Подал е сигнал за изчезнало лице в полицията.

— Бяхме се разбрали да му пишеш, че всичко е наред — казва Джей Ар.

— Съвсем изключих. Мислех да му пиша, когато пристигнем тук, но толкова ме болеше вчера, а и Джулиан изключи телефона ми, след като писа на Дерек, за да не може да ни проследят…

— По дяволите, аз ли трябва да мисля за всичко?

Джей Ар е раздразнен. Взема телефона ѝ от нощното шкафче ѝ го включва.

— Публикувай нещо в Инстаграм. Внимавай да не ти се вижда лицето или нещо от стаята, по което могат да я разпознаят.

Макензи завърта очи. Той явно я мисли за идиотка. Направо страхотно!

— Нещо безсмислено, но достатъчно за всички да разберат, че си жива. А след това пиши на шибания си съквартирант. Кажи му, че си жива и здрава и да те остави намира.

Макензи въздиша и отива до прозореца. Вдига телефона си и заснема дланта си на фона на лазурното небе и пухкавите бели облаци. Качва снимката в Инстаграм и добавя хаштаг „времезаменсамата“. Преди да я публикува окончателно, я показва на Джей Ар.

Той кимва одобрително и тя натиска „сподели.“

След това Макензи изпраща съобщение на Тайлър.

Тайлър отговаря след минута.

— Готово. — Гласът на Макензи е като напоен с отрова. — Тайлър ме изрита, което значи край на приятелството ни, благодарение на теб. — Тя изключва телефона си и успява да устои на порива да го запрати в лицето му. — Знаеш, че нямаше нужда да стигаме до такива крайности, нали?

— Успокой се. Ще ти намерим нов съквартирант. Всичко ще бъде наред. — Джей Ар изглежда отегчен. — Ето, чудесно. Тайлър е пуснал нов статус. Ау! Мисля, че те е блокирал във Фейсбук. Искаш ли да го прочетеш?

Макензи се взира в него. Приела е, че обича Джей Ар и винаги ще го обича. В такива моменти обаче не може да си спомни защо го обича.

— Разбираш ли, наистина нямаше нужда да стигаме до такива крайности. Дерек щеше да ми даде парите.

— Колко пъти трябва да го повторя? Дерек никога нямаше да ти плати. Няма нужда да го прави. Вече беше започнал да губи интерес. Мерин разбра за теб, но въпреки това му прости, защото тя винаги му прощава! — Джей Ар оставя телефона си и я поглежда предизвикателно. — Добре! Хайде, кажи ми какъв беше планът ти?

— Простичък — отговаря тя. — Щях да изчакам, докато той сам ми предложи пари.

— Да ти ги предложи? Шегуваш се, нали?

— С Дерек бяхме заедно шест месеца. Бях го разгадала. Вече ми даде пет хилядарки, защото се чувства виновен, че е скъсал с мен преди седмица. Можех да измъкна петдесет хиляди, а може би и стотина, ако си бях изиграла картите правилно. Едно тъжно „моля те, не ме изоставяй, аз те обичам“ щеше да бъде достатъчно. Пичът изпитваше някаква ужасна вина, но му харесваше да се грижи за мен. Събирането им с Мерин беше моят шанс да му поискам повече пари.

Дерек и Мерин. Не би трябвало да я боли толкова, че Дерек се е върнал при жена си, но е факт. Тя грабва бутилката с вода от шкафчето и я изпива на един дъх.

— Е, ами, сега са двеста и петдесет хиляди — казва Джей Ар. — Сто за теб, сто за мен и петдесет за Джулиан.

— Не знаех, че сме екип. Поне някой да ми беше казал…

— Не бъди такава кучка.

— Твоята кучка пък ми разби лицето. — Макензи внимателно докосва отока на брадичката си.