— Спри да мрънкаш. Само два пъти те е ударил. Бъди благодарна, първият удар те е пратил в безсъзнание и не си усетила втория — отвръща ѝ Джей Ар.

— Ще си плати за това.

Очите на Джей Ар отново потъмняват.

— О, някой определено ще си плати.

— Не си струва, Джей Ар. Ще те арестуват. Това си е чисто изнудване.

Той се засмива:

— А това, което ти правеше с Пол, Шон и онзи тип… Как се казваше?

— Ерик.

— Ерик, да, вярно. Нима това, което ти правиш с такива като тях не е изнудване?

— Не, защото те сами го предлагат. Това е най-хубавата част. Съвсем елементарна бизнес сделка. Няма обидени, няма искания за откупи и, по дяволите, със сигурност няма пребити. Всичко, което си направил досега, е безсмислено.

Той ѝ хвърля раздразнен поглед.

— Не е безсмислено.

— Дерек определено имаше чувства към мен. Убедена съм. Беше мой, докато с Мерин не отидоха…

Джей Ар се навежда напред и поставя ръка върху болезнено подутата ѝ челюст. Макензи инстинктивно се опитва да се отдръпне, но той се пресяга отново и този път стиска по-здраво, принуждавайки я да го погледне. Тя застива, осъзнала, че ако се опита да се отскубне, той само ще я нарани повече:

— Спри! — Поема си въздух. Болката е толкова силна, че очите ѝ се насълзяват. — Боли ме.

— Никога не е бил твой — казва Джей Ар и тя изохква, когато той стисва още по-силно брадичката ѝ. — Той никога няма да я напусне. Никога нямаше да те избере пред нея.

Макензи успява да му се изплъзне, преди отново да я нарани. Изтичва към банята, надявайки се, че когато излезе, Джей Ар ще е в по-добро настроение. Пътьом грабва една хавлия, когато ѝ хрумва нещо.

— Хей, откъде знаеш, че Мерин винаги му прощава?

Той отново е забил поглед в телефона си.

— Какво имаш предвид?

— Преди малко каза, че тя винаги му прощава. Откъде знаеш, че винаги му прощава?

Той не отговаря.

— Джей Ар! — Макензи повишава глас съвсем леко, за да не го ядоса, но и да му покаже, че очаква отговор. — Питам сериозно. Откъде знаеш?

Той вдига поглед и въздъхва.

— Спомняш ли си, че съм ти говорил за гаджето си от колежа? Че все още сме приятели.

— Да. — Макензи се дразни, че променя темата. — Каза, че те е зарязала заради…

Тя замръзва и очите ѝ се разширяват.

— Мерин?

— Боже, наистина загряваш бавно. — Джей Ар отново забива поглед в телефона.

Ако срещу нея не беше той, Макензи вече щеше да е изтръгнала телефона от ръцете му.

— Как можа да не ми кажеш? Знаеше ли кой е, когато ти казах, че се срещаме? Да не би… — Тя спира за миг. — Да не би ти да си нагласил всичко, за да…

— Когато ми сподели, че излизаш с някой си Дерек, който има черно мазерати, осъзнах, че става дума за него. В Сиатъл няма много богати кретени, които се казват Дерек и карат такава кола. Вече беше изминал цял месец, откакто излизахте, така че как въобще си представяш, че мога да наглася подобно нещо? Помисли малко, Ем Кей.

— Но ти ме излъга — отговаря Макензи.

Не може да повярва на ушите си! Беше му говорила за Дерек с месеци, а Джей Ар не беше обелил и дума, че богатият женен мъж, с когото излиза тя, е съпругът на бившата му приятелка, която му е разбила сърцето. Дори Лорна не спираше да говори как ѝ се иска синът ѝ да се е оженил за приятелката си от колежа.

Как можеше да е такава глупачка? Това обяснява защо Джей Ар е толкова заинтересован от връзката ѝ с Дерек. Обясняваше и защо се е отдръпнал. Искал е нещата между нея и Дерек да потръгнат.

За да може той да си върне Мерин.

— Не съм те лъгал. — Джей Ар вдига рамене. — Просто не ти казах цялата истина. Ето, вече знаеш.

— Значи цялата тази история няма нищо общо с парите, така ли? Не, това е много по-лично, нали? Каква е тази извратена игричка, която играеш, Джей Ар? Опитваш се да ги разделиш? Защо? За да я накажеш, че е посмяла да те изостави заради мъжа, за когото се е омъжила и с когото има дете ли?

Внезапно ѝ хрумва ужасяваща мисъл, но не успява да се спре и просто изтърсва:

— Мамка му, Джей Ар, ти ли си отвлякъл сина им?

Преди Макензи да успее да реагира, Джей Ар вече е скочил от леглото. Блъсва я в стената и главата и гърбът ѝ и се удрят с трясък в студената повърхност. Ръката му отново е на брадичката ѝ, но този път стиска двойно по-силно, а тъмните му очи сякаш изгарят нейните. Макензи не може да помръдне. Не може да извърта поглед. Остава ѝ единствено да затвори очи, когато усеща как топлият му дъх пълзи по бузата ѝ.

— Само да си посмяла да споменеш детето отново… — заплашва я Джей Ар, — ще те убия. Разбираш ли ме, Макензи?

Той никога не я нарича с цялото ѝ име.

Тя би кимнала, ако можеше да движи главата си, но единственото, което може да направи сега, е да проскимти, за да му даде знак, че разбира.

Глава 30

Мерин не знае какво да каже.

През последните четиристотин деветдесет и четири дни двамата са премълчавали толкова много неща един пред друг, че сега наистина няма никаква представа откъде да започне. Дерек взема инициативата в свои ръце:

— Имала си гости?