Читаем Картел полностью

— Харкин не би могъл да си купи самостоятелно дори хамбургер без лук — продължи Гантри. — Фийлдинг има качества, но по-малко, отколкото си въобразява. Преди четири години е имал големи неприятности по време на един рейд, в който затънал по катастрофален начин, като неприятностите се задълбочили в резултат на конфликт с данъчните власти. Освен това бил забъркан и в доста мръсна афера с малолетна, от която се е измъкнал по чудо. Няколко дни преди началото на рейда срещу „Обауита“ той със сигурност не е можел да събере повече от два-три милиона долара, и то при условие, че продаде къщата си и колите си.

— Откъде е намерил тогава пари?

Чаршафът отново се плъзгаше надолу, издърпван с леки, но резки движения с решително обезпокояващ ефект. Зенаид беше вече гола до кръста. Докъде ще го оставиш да стигне? Не, уточни мисълта си: докъде искаш да стигне?

— Уместен въпрос и благодаря, че ми го зададохте — отбеляза той. — Все още не знаем отговора. Но рано или късно ще го узнаем.

Чаршафът се спря на чертата, оставена от банския. Слава Богу, не успя да изгори много. Изпразнила беше три туби крем: в Куала Лумпур, на Пенанг и на гемията на Чарли.

— Сега за Кампанела — подхвана Гантри, който продължаваше да държи в дясната си ръка пурата, докато с лявата леко подръпваше чаршафа. — Господин Албърт Кампанела е от друг калибър. По-интелигентен от Харкин, не толкова компрометиран като Фийлдинг и най-вече несравнимо по-дискретен от него. Което обяснява и факта, че не са ми намерили нищо. Дори и в момента си задават въпроси по негов адрес. Търсят. И ще намерят, разбира се.

— Ще намерят?

— Моите стари лели в Мейн. Те са малко от типа „Арсеник и стари дантели“, но любопитството им е неутолимо.

Гантри хвърли пурата. Тя забеляза, че ново помръдване на чаршафа бе оголило един сантиметър бяла кожа. Под линията на загара започваха да се появяват първите косъмчета.

— Всичко навежда на мисълта, че Харкин, Фийлдинг и Кампанела са подставени лица, опериращи за чужда сметка.

— За ваша според Манти.

— Вече се занимават с Манти. Скоро ще ми изпратят възможно най-пълно досие за него.

— С колко души едновременно могат да се занимават вашите стари лели?

— С цяла навалица. Проверихме сведенията, които ни дадохте за банкерите, взели участие в операцията, за всички адвокати, които са посредничили, както и за инвестиционните и пенсионни фондове, съставлявали „мецанина“.

Чаршафът вече не помръдваше. Венериният й хълм бе открит само наполовина.

— Да продължавам ли, госпожо Ганьон?

— Все ми е тая — заяви тя.

— Имах предвид обясненията си, естествено.

— Разбрах.

Говориш глупости, Ганьон.

— В момента градинарят на старите ми лели, който някога е бил разсилен в една банка, проучва втората ПОП, с която нямам нищо общо. Открие ли нещо странно, веднага ще ми съобщи. Ако ни направите удоволствието и честта да останете известно време при нас, бихме могли заедно да получим някои от отговорите в близките часове или в близките дни. Да или не?

— Не.

— Не говоря за престоя ви тук, разбира се. Нито за моите обяснения.

— Досетих се.

— Наистина ли не?

— Да.

Той дръпна чаршафа докрай, този път с едно-единствено движение. Задържа погледа си върху нея десетина, най-много двайсет секунди, след което се обърна и се отправи към вратата.

— Закуската е по всяко време и навсякъде. Целият кораб е ваш, ходете, където желаете. Ако имате нужда от нещо, достатъчно е да го поискате. Един хеликоптер ще бъде на ваше разположение в случай, че решите да отидете на пазар. Лека нощ.

— Лека нощ.

Вратата се затвори зад него. Искам да ти задам само един въпрос, Зенаид, само един: защо му каза не?

С чаша кафе в ръка, тя слезе по широкия трап, покрит с плетен килим от дебело въже. Часът беше девет. Известно време наблюдава неподвижната кристалночиста вода, после седна и потопи краката си до средата на прасците.

— Добре ли спахте?

Въпросът й бе задал един от сътрудниците на Гантри, облегнал се на фалшборда. Помъчи се да се сети името му:

Пат Не-знам-що-си. Изглеждаше най-много двайсетгодишен с розовите си бузки и красивите си сини очи.

— Мога ли да се изкъпя?

— Всички го правим.

— Няма ли акули?

— Нищо по-голямо от четири метра — отвърна той през смях. Зенаид проследи погледа му и видя на трийсетина метра над тях един мъж със саронг, въоръжен с пушка с оптически мерник.

— Не толкова заради акулите. Тук те са напълно безопасни. Най-елементарна предпазна мярка, а и Гани не успя да намери друг начин, за да накара тези хора да поработят.