Читаем Картел полностью

Подаваше й пари. Зенаид изгледа банкнотите с огромно подозрение.

— Какво е това?

— Вашите хиляда двеста и петдесет бата. Струва ми се, че за една финансистка раздавате бакшиши с твърде лека ръка. Това са около четирийсет и пет долара.

— Човекът от летището за вас ли работи?

— Да речем, че работим заедно. Той е изследовател в Центъра по биология в Пхукет. Завършил е в Бъркли и говори английски по-добре от мен. Ужасно се е забавлявал.

— А така нареченият рибар, който ни докара тук?

— Той е истински рибар. Приятели сме от дванайсет години.

— А Чарли, който ни заряза?

— Той ви взе в Пенанг по мое настояване и се оттегли от сцената, когато го помолих за това. За което искрено съжаляваше, между другото. Много му било приятно да ви наблюдава, докато сте правели слънчеви бани на палубата.

— Вие ли заповядахте на всички тези хора да не ни наемат кораб? На всички, освен на един?

— Опасявам се, че да. Искате ли да пийнете нещо? Разполагам с доста добро шампанско.

Тя го оглеждаше. Докато се качваше на джонката, за миг й се бе сторил по-нисък от нея. Но не беше така. Измамното впечатление се дължеше на почти неестествената широчина на плещите и торса му. Имаше плосък корем с ярко изразена мускулатура. Косата му бе тъмнокестенява, а очите толкова наситеносини, че изглеждаха почти черни. Загарът му бе съвсем равномерен. Обзалагам се, че е почернял навсякъде, помисли си тя и в следващия миг реши, че подобни мисли са пълна идиотщина от нейна страна. Да не си откачила, Ганьон? Косата му падаше на раменете, а късо подстриганата брада оставяше страните му открити. Същински пират. Не липсваше дори широката кръвожадна усмивка, разкриваща ослепително бели зъби.

— И защо точно този рибар, а не някой друг? Всеки би могъл да ни докара дотук.

— Исках да изпитам упорството ви. Ако не бяхте попаднали на Хонг, никой друг нямаше да ви вземе, вас и Лавиолет. Обърнали сте се към двайсет и девет собственици на плавателни съдове. И ако това не е инат, значи, нищичко не разбирам.

Двамата стояха на кърмата в нещо като терасовиден салон. Нисък диван, разположен в кръг по протежение на фалшборда, заобикаляше масичка от тиково дърво. Разкошни плетени кресла от индийска палма с облегалки във формата на паунова опашка допълваха обзавеждането. Платнен сенник на бели и зелени райета създаваше известна интимност. Дори прекомерна за вкуса на Зенаид. Огньовете по скалите бяха угаснали, подводните прожектори също, нощният мрак отново обгръщаше джонката.

Едва не попита откъде знае имената им, нейното и на Лавиолет, но се сети, че те фигурираха върху формулярите в хотела в Куала Лумпур. Освен това се бяха представили на Чарли, оня иначе толкова симпатичен мошеник.

— Как разбрахте, че ви търся?

Третият човек, Алекс Дьошарм, който сутринта взел самолета за Банкок, задавал твърде много въпроси. И някои от тях на хора, които Гантри познавал много добре. Именно те го предупредили.

— След което на свой ред се осведомих за вас — уточни той. — На кораба разполагам с известни възможности в това отношение. Искате ли да ви кажа колко гола е вкарал за хокейния си отбор от Монреал вашият приятел Франсоа-Ксавие Лавиолет през последното първенство?

Тя седна. Неохотно, ядосана и същевременно леко объркана. Но беше изминала двайсет хиляди километра, за да открие този човек, и гневът й можеше да изчака още малко преди да избухне.

— А какво знаете за мен?

— О, доста неща! — възкликна той все така нехайно. — Датата и мястото на раждане, имената на родителите ви, както и това на дядо ви, който ви е отгледал. Знам също къде сте следвали, къде сте работили и каква заплата сте получавали. Освен това съм в течение на рекорда ви на осемстотин метра, на брака ви с Лари Елиът и, естествено, на развода ви. Известно ми е за кратковременния ви престой първо при Кац, след това в отдела на Марти Кан, както и за сегашния ви статут на пълномощник в банката „Кесъл“ в Милуоки, макар че в момента сте в отпуск, който впрочем би могъл доста да се удължи. Иначе нищо друго. Освен може би това.

Той взе от тиковата маса един плик и извади от него няколко снимки. На тях тя бе заснета последователно в псевдоиталианския ресторант на хотел „Хилтън“ в Куала Лумпур и до басейна в хотела в Пенанг, където двамата с Алекс бяха обядвали, докато Лавиолет водеше преговори по наемането на гемията на Чарли. Фотографът шпионин бе успял да хване дори момента, в който закопчалката на сутиена й стачкуваше.

— Трябва да призная — отбеляза невъзмутимо Гантри, — че тези снимки спомогнаха много, за да ме убедят в необходимостта да ме намерите на всяка цена.

Той седна на свой ред, протегна голите си крака и разпери пръсти. От доста време насам от високоговорителите на джонката вече не се лееше „Чучулигата“, а тиха нежна музика.

— Мога ли да ви наричам Зенаид?

— Не.