Читаем Картел полностью

Тя стоеше в края на басейна и пазеше равновесие на върха на пръстите на краката си върху извивката на издигащото се към повърхността дъно. Гантри беше на три метра от нея. Гантри, който свали саронга си и за миг застина чисто гол, преди да се гмурне. Изчезна под водата и заплува на около четири метра дълбочина с невероятна скорост, но същевременно безкрайно дълго — две, после три минути.

Най-сетне изскочи точно зад нея. Зенаид почувства докосването му, но не помръдна. Водата около тях стана отново гладка като стъкло.

— Случва ми се нещо съвсем непредвидено — каза той.

— Искрено ви вярвам.

— Странно е, че човек осъзнава подобно нещо, макар и никога до този момент да не го е изпитвал. Или поне не със същата интензивност.

— Много странно, наистина.

Дишането й леко се бе ускорило, но не можеше да направи нищо. А и нямаше желание всъщност да прави каквото и да било.

— Вие дойдохте при мен с целия си арсенал с единствената цел да ме накарате да застана на ваша страна.

— Което и остава моя цел.

— Тя е постигната.

Зенаид знаеше това. Като се изключи, че в момента мислеше най-малко за Мисиками. Придвижи се с няколко сантиметра назад, към него. Ръцете на Гантри я обгърнаха. Той попита:

— Със същата интензивност?

Мъжете винаги изпитват нужда да задават подобни въпроси. Дори и той. При все че нещата са повече от ясни.

— Да.

Зенаид се обърна и жадно потърси устните му.

Изваденият от кошницата мобифон иззвъня повторно.

Гантри каза името си и изслуша гласа, който му говореше за някой си Бейзинджър, който на свой ред се интересувал от някакъв кореспондент в Манила и от евентуалния таван на наддаването.

— Да се свърже с Хара. Никакъв таван — отвърна Гантри.

— И не ми се обаждайте повече. Ще бъда на джонката след четирийсет и пет минути.

Изключи мобифона и го остави. Главата на Зенаид лежеше на корема му. Ръцете на Зенаид шареха по тялото му.

— Изпратили са те тук, Зенаид. Някой много старателно те е насочил към мен, макар отлично да е знаел, че рано или късно ще разбера истината. Успокой топката, Ганьон. Говоря сериозно.

— Едното не пречи на другото.

— Този някой е наумил нещо. Не, недей, моля те! Не е честно! Не!

Очарована, тя избухна в смях и отиде отново да се окъпе.

— Освен това не съм спал — заяви той.

След което навлече саронга си за по-сигурно и попита:

— Сега може ли да поговорим?

— Може.

Зенаид седна по турски и се зае да довърши наченатото преди десетина минути манго. Чудесно, кимна тя, защото стигнала до същото заключение, а именно че въпросният някой, за когото говорел, бе направил всичко възможно, за да ги събере заедно, нея и Гантри. Не възразявала и срещу твърдението му, че са ги следили през цялото време, още от Ню Йорк. Добре, приемала го. Приемала също идеята, че всичко това е насочено именно срещу нея, защото в Милуоки е попаднала на поредица от случайности — Моралес бил разпознат от една служителка в банката „Кесъл“, а самата тя същата онази сутрин го срещнала последователно в две банки, където депозирал суми в рамките на операция по пране на пари. Което безспорно имало отношение към констатираните от нея нередности в банката „Кесъл“.

— Всичко хубаво, но не виждам връзката между този случай й аферата с „Обауита“.

— Връзката си ти — каза Гантри. — Няма друго обяснение.

Освен ако разследването, което се водело в момента по негово нареждане, не установяло наличието на някаква връзка между банката „Кесъл“ и ПОП срещу „Обауита“. В което се съмнявал. Първоначалният анализ на монтажа на споменатата ПОП доказвал, че е бил осъществен от професионалисти от най-висока класа. А такива в Щатите се броели на пръсти. Особено истинските специалисти. Всъщност самото качество на монтажа на ПОП издавал неговите автори.

— Според старите ми лели не повече от петнайсетина души са способни да доведат една атака чрез ПОП до такъв завършек.

Това означавало — и отсега нататък трябвало да се примирят с тази мисъл, — че едва ли биха могли да установят самоличността на действителните автори на ПОП. Онези, които стоят зад Харкин, Фийлдинг и Кампанела. Но на които все пак могат да съставят нещо като портрет-робот.

— Хора, разполагащи с огромни средства, които изключително много държат на своята анонимност.

— Неоткриваеми.

— Изобличава ги самата тайнственост, с която се обгръщат. Нито един обикновен финансист не би имал нужда да се крие заради една, общо взето, най-обикновена ПОП. Което означава, че не става дума за обикновени финансисти.

— Мафията.

— Това е първата вероятност. Но една от старите ми лели в Мейн преследва инвеститорите мафиоти вече двайсет и пет години и е експерт по въпроса. Освен това, си има едно приятелче в колежа на ФБР. За никоя от деветте банки, отпуснали заемите, както и за никой от пенсионните и инвестиционните фондове от „мецанина“ не е известно да поддържа връзки с мафията. А и стилът не е същият.

— Чуждестранни групировки. Японци, араби. Или пък руснаци.