Читаем Картел полностью

Зенаид отиде да си легне. Каютата й беше относително малка, но чудесно оборудвана. Разполагаше дори с баня, облицована с тиково и санталово дърво. Отново взе душ и изключи климатичната инсталация, която не понасяше. Предпочете да отвори подобието на люкове, използувани вместо прозорци. Джонката почти не помръдваше. Като се изключат разговорите на палубата, където Лавиолет продължаваше да разказва историите си, не се чуваше нищо. Морето беше спокойно, сякаш застинало. Скалите около залива смътно се очертаваха в полумрака. Мирис на море и санталово дърво. Легна си, леко изпотена под въздействието на неподвижния и влажен въздух. Прочете няколко страници от един сборник разкази на Пол Баулс, който намери в малката библиотека. Угаси лампата и почти заспиваше, когато усети нечие присъствие. Първата й мисъл бе за Лавиолет.

Но силуетът не беше достатъчно висок.

— Не ви виждам в тъмното — каза той. — И искрено съжалявам за това, повярвайте ми.

Зенаид се покри с чаршафа и запали нощната лампа. Беше сменил вечерното си облекло със саронг. Само че друг, в преобладаващи сини и черни тонове. Дали има вечерни саронги? Не ставай глупава, Ганьон.

И нещо доста странно: позата му много наподобяваше тази на Лари, когато посред нощ дойде в стаята й в хотел „Девън“. Въпреки че Гантри беше подчертано по-спокоен.

И по-самоуверен. Внимавай! Този тип не е Лари. Нито който и да било от мъжете, с които си имала вземане-даване досега, макар и далеч да не са триста и петдесет — не си Лукреция Борджия все пак.

— Та какво? — попита тя.

— Не се опитвайте да отгатнете, часът е четири сутринта.

И следователно плюс-минус половин час, четири следобед по крайбрежието на Щатите.

— Благодаря за информацията. Свободен сте. Мисля да поспя още малко.

— Сега вече знам кой е Лу Манти. Не претендирам, че ми е известно всичко за него, разбира се, но картината постепенно започва да се изяснява.

Гантри леко помръдна. Очевидно бе невероятно гъвкав въпреки могъщите си гърди, силните ръце и мускулестите бедра, очертани под копринения саронг. Направи три-четири крачки и се озова до нея. Зенаид видя, че в дясната си ръка — имаше фини, изключително дълги пръсти — държи наполовина изпушена пура.

— Димът пречи ли ви?

— Да.

— Жалко.

И с олимпийско спокойствие дръпна от пурата си.

— Момичето, с което Манти е отишъл на онова събиране, се казва Текси Морган; истинското й име е Мери-Джо Шмилър. Тя е момиче на повикване от най-висша категория.

Никой не се кара с тези момичета, те не се наемат с такава цел. И още по-малко с Текси, която е едно от величията в бранша. Според нея Манти е получил покана за соарето след препоръката на някой си Уд, който изобщо не бил чувал за него. Манти пристигнал в Ню Йорк същия следобед, само четири часа преди да блъсне с ягуара си поршето на бившия ви съпруг. И е напуснал Ню Йорк веднага след като сте обядвали в „Меридиън“. Може ли?

С два пръста на лявата си ръка държеше чаршафа, който покриваше Зенаид.

— Щом ви харесва — каза тя.

Той не дръпна чаршафа.

— Та нашата приятелка Текси разбрала в последния момент, че трябва да придружи някой си Манти на приема у Сайди. Имала друга среща, но срещу десет хиляди долара се съгласила да я анулира. Всичко, което се искало от нея, било да пристигне на приема С Манти, да му прави известно време компания, след което повече да не се занимава с него.

— Предполагам, че сте постоянен клиент на красивата Текси?

— Нищо подобно. Но може и да я изпробвам при следващото си пътуване до Ню Йорк. Просто ми намериха човек, който познава човек, който я познава.

Започна да издърпва чаршафа. Много бавно. На едва осезаеми тласъци. Показа се едната й гърда.

— Може и да сте измислили всичко това — подхвърли Зенаид.

— С каква цел?

— За да се отървете от мен.

Но не откъсваше очи от Лакомника, който разголи и другата гърда.

— Аз предприех само една ПОП. Първата.

— Която, доколкото разбрах, сте прекратили по лични съображения. И какви по-точно?

— Бих се учудил, ако това ви засяга.

Той леко придърпа чаршафа обратно нагоре, така че да се закачи за зърното на лявата гърда.

— Бих се учудила, ако този отговор ме задоволи.

— Получих също така информация за Рандолф М. Харкин III, за Морис Фийлдинг и Албърт Кампанела.

Това бяха имената на хората, предприели официално увенчалата се с успех ПОП срещу „Обауита“.