Читаем Картел полностью

— Добре, госпожо Ганьон. Ще се преоблечем за вечеря, разбира се, но за никъде не бързаме. Не се безпокойте за куфара си, той пристигна на борда, преди вас. Освен това тук имаме вечерни облекла за дами, макар че се питам дали ще се намери нещо по ваша мярка. Сигурна ли сте, че не искате да пийнете нещо?

— Абсолютно.

В действителност умираше от жажда: От пътуването с пирогата гърлото й беше съвсем пресъхнало.

Лакомника се усмихна и даде някаква заповед. Даде я на непознат език и без да повишава глас на невидим прислужник. Някъде отзад долиташе смях. Оня глупак Лавиолет, изглежда, се забавляваше чудесно в компанията на трите красиви жени, които Зенаид забеляза още с качването си на борда.

— А сега ще ми кажете ли защо сте тук? — попита Гантри.

Един прислужник, облякъл нещо като бял мундир върху саронга си, донесе напитки. Литри плодов сок и „Дом Периньон-розе“.

Изслуша я, без да я прекъсне нито веднъж. Отначало тя се притесняваше от погледа му, който не я изпускаше и за миг. Не че беше неприятен или че се задържаше прекалено дълго върху нея, разсъбличайки я от разстояние, макар донякъде и да имаше нещо такова, а преди всичко, защото от време на време долавяше в очите на Лакомника някакво смущаващо напрежение. И в тези моменти имаше усещането, че той вече не гледа на нея като на жена и че би я погледнал точно по същия начин, ако беше някой мустакат секретар или банкер.

Зенаид млъкна. Той отново си наля шампанско, предложи й за пореден път и тя отново отказа. Но виж, на лимонадата със зелен лимон, поръсена с щипка черен пипер, не успя да устои. Разкош!

Мълчание.

— Спомням си много добре „Обауита“ — проговори най-сетне той: — Аз действително предприех първата ПОП.

— Защо?

— От техническа гледна точка компанията представляваше идеалната „мишена“. Но имах и други причини.

— Какви?

— Обичам горите. „Обауита Дженерал Уд“ имаше в активите си един милион хектара. Освен това смятах тогавашните й ръководители за рядко тъпи. И последвалите събития недвусмислено го доказаха.

— Първата ПОП?

— Да, но не и втората. Нямам нищо общо с нея.

— Така ли?

— Дали ми вярвате, или не, за момента е без значение. Аз предприех първата ПОП, след това я прекратих.

— Защо?!

— По лични съображения.

— С други думи, „зелена поща“ — подхвърли тя. — Колко спечелихте от оттеглянето си?

— Десетина милиона плюс разходите. Но не това беше причината.

— Лу Манти твърди, че сте атакували отново чрез подставени лица. Според него, ако сте прекратили първата атака, то е било именно защото сте се страхували да не се разкриете прекалено много. След което сте я подновили по-дискретно.

— Не познавам въпросния Лу Манти. Как си обяснява той внезапната ми склонност към дискретността? Винаги съм действал открито.

— Когато вижда какво правят, и най-вече какво се канят да направят новите ръководители на „Обауита“, на човек му става ясно защо някой, който претендира, че е еколог и се преструва на влюбен в природата, растенията, дърветата и животните до такава степен, че го използва дори за самореклама, та човек разбира, както казах, защо този някой предпочита да закупи мажоритарен пакет акции от „Обауита“, без да се показва. Защото това би навредило на имиджа му.

— Прелюбопитна теория.

— Способна съм да смачкам физиономията на доста мъже — сопна се ядно Зенаид.

— С удоволствие бих се преборил с вас.

— Не съм се отказала от мисълта да убедя Лавиолет да го направи вместо мен.

— Той вероятно би се справил. Няма да е зле да вземете един душ, ще ви поотпусне.

— А вие сигурно ще се пишете доброволец да ми изтъркате гърба, предполагам?

— Що за странна идея!

Тонът на Гантри беше все така безгрижен.

— Вървете по дяволите! — заяви Зенаид.

— С това и ще завършим. Какво ще кажете, ако отидем да вечеряме?

Вечеряха на палубата, където прислужниците, мъже и жени, с усмивка описваха същински балетни фигури около масата с дванайсет куверта. Някои от сътрудниците на Гантри бяха останали на поста си в компютърния сектор, но за сметка на това трите млади жени присъстваха на вечерята.

Едната беше секретарката на Гантри, другата — компютърен инженер, а третата се оказа специалист по съобщителна техника. А че и трите бяха наистина красавици, бе допълнителна бонификация. Вечерята мина много весело. Никой не отвори дума за работа. В екипа на Лакомника цареше атмосфера на другарство. Човек би рекъл, че вижда тайфа приятели, тръгнали на ваканционно плаване. Средната възраст беше двайсет и седем години; самият Гантри бе на двайсет и девет. Всички бяха във вечерно облекло. Зенаид намери в каютата си осем дълги рокли и бележка, която я уверяваше, че никога не са били обличани. Избра една от четирите, които й бяха по мярка, само дето деколтето й слизаше почти до коленете.

Към края на вечерята дойдоха да повикат Гантри, който се извини и слезе долу. Все още не се бе върнал, когато сервираха кафето. Лавиолет бе притиснал една от сътрапезничките си до главната мачта и й демонстрираше как се смазва противников хокеист в мантинелата.