Читаем Картел полностью

— Поставих се на мястото на Джонатан Гантри, скитосващ с джонката си в компанията на хубавата Зенаид, с риск всеки момент да бъда ликвидиран от Милан, за когото не знам, че се казва Милан, и се запитах какво бих могъл да направя, за да поставя в колкото може по-шибано положение някой си Бил Лодегър. Намирам, че това, което съм измислил, никак не е лошо. Струва ми се, че съм се изявил като свръхлицемерен, гаден и невероятно подъл тип.

— С тази разлика, че според изводите ти, ако съм ги изтълкувал правилно, съм постъпил много добре, предприемайки атака чрез ПОП срещу „Йелоухед“.

— М-да — измуча Бърт.

— И че би трябвало не само да не я прекъсвам, но и да я засиля още повече.

— М-да.

— Някой плати ли ти, за да ми представиш такова заключение, или просто са ти заповядали да го направиш?

Бърт широко се усмихна.

— На кого говориш в момента, Бил? На мен-Бърт, или на мен-Гантри?

— На теб. Не се прави на глупак!

— Платиха ми, за да те въвлека във въпросната ПОП — отвърна Бърт. — Един милион долара на присъствена седмица, като в телевизионните игри. Колкото по-дълго се туткаш с тази ПОП, толкова повече печеля. Превеждат ми парите по свръхсекретна сметка. Половината в Албания, половината в Гренландия.

— Макартър?

— Че кой друг? — изсумтя иронично Бърт.

— Едно „не“ би било напълно достатъчно — отбеляза Лодегър, твърдо решен да не се ядосва, каквото и да направи или да каже Бърт. Беше го наблюдавал внимателно, докато му задаваше въпросите, и не бе забелязал абсолютно нищо в очите му. Явно съм прекалено подозрителен. А и Милан ми се закле, че Съсман и Макартър не поддържат никакви контакти.

Между другото, според последните сведения Макартър беше в Япония. Какво правеше там? Пълна загадка, несъмнено бе намерил нов начин за пране на пари. Този тип притежава безгранично въображение. Япония, а преди това Европа, арабските петролни столици, Индия, Хонконг и Китай. Господинът се глези с истинско околосветско пътешествие. Какво ли още е измислил?

Забрави поне за малко Макартър, ако обичаш!

Бърт Съсман си чистеше ноктите.

— Добре — отсече Лодегър. — Сега престани да се правиш на палячо и влез в кожата на Гантри, Защо ме подтикна да обявя тази ПОП?

— За да те накарам да загубиш пари.

— И аз губя. Ала не само не ми пука…

— Той просто не знае до каква степен не ти пука, Бил. Искам да кажа, че Гантри не знае това.

— Ще видим. Ала не само не ми пука, че за момента губя, но и знам, че в крайна сметка ще спечеля.

— Дали пък не съм се надценил?

— Щом си Гантри, значи си адски интелигентен. Не.

— Нека отворим една скоба, Бил. Сега говоря аз, Бърт Съсман. Бях те предупредил, че оставката на Роарк явно е номер. И излязох прав — Роарк се върна.

— Предвижданията ти се оказаха точни. Именно за това и ти плащам. Да затворим скобата. Отново си Гантри.

— Ало? Слушам! — ухили се Бърт. — Говори по-силно, Тихият океан се е разбеснял.

Лодегър едва не се усмихна на свой ред. Всъщност нямаше никакво основание да бъде мрачен. Нещата с „Йелоухед“ и „Обауита“ се развиваха отлично, всичко останало вървеше също много добре. „Морският вълк“ и „Грациела“ съобщиха за изпирането на нови милиарди и милиарди долари и той, Лодегър, вече им бе намерил приложение чрез извънредно умело инвестиране. Може би за пръв път, откакто заемаше този пост, работата не го гонеше. Чудовищните суми, които трябваше да пласира, не се натрупваха, задръствайки разпределителния механизъм. Пазарът на „крака“ процъфтяваше. И „онези там“ правеха всичко, за да осигурят бъдещето му. В Щатите дори раздаваха безплатно дози на децата и юношите… Възможностите бяха безгранични… Та биха ли могли „онези там“ да намерят по-благодатен рибарник за зарибяване от училището?

Освен това — каква изненада! — отношенията му с Манди за момента бяха почти нормални, което само по себе си го удовлетворяваше. Беше се кротнала; снощи се любиха така, както през първите дни на брака им, но подсилено с опита, натрупан оттогава. Де да можеше да бъде такава през цялото време!

— Не можа да ме убедиш, Гантри — заяви Лодегър. — Прекалено интелигентен си, за да се задоволиш с доводите, които току-що ми изложи. Сигурно си ми подготвил някаква клопка.

— Приготвил съм ти няколко, калтако долен! — изръмжа Гантри-Съсман. — Първо, лъжливата оставка на Роарк.

— Вече говорихме по въпроса.

— Въпреки това старият Роарк ти прави сечено. Защитата му срещу твоята ПОП е наистина фантастична.

— Привлякъл е на своя страна Марти Кан, а може би и Джак фейн.

— Не и Джак. Той не е в комбината. Оня, който помага на Роарк, не е Марти. Познавам стила на Марти. Има още някой, освен него.

— Самият Гантри?