— Гантри не е специалист като Марти. Нито като теб, като мен или пък като Джак фейн и още трима-четирима. Не. Защитата на Роарк носи друго клеймо, което не познавам. Някой нов.

— Когото Гантри е наел къде? В Тасмания?

— Нямам никаква представа. Бил, стига сме си играли. Написал съм всичко, което можах да измисля като възможно най-идиотски комбинации, опитвайки се да се поставя на мястото на Гантри. Всичко е тук, пред теб.

Лодегър отново насочи вниманието си към трите машинописни страници. Бърт дори бе предположил поредица от фантастични машинации, като например групирането от Гантри и Роарк, отбраняващ „Йелоухед“ наистина дяволски умело и хитро, на акциите на дребните акционери в големи пакети под границата на петте процента — и следователно неподлежащи на санкции от КЦБ. Държани при това от сигурни приятели, които никога не биха ги продали, независимо от предлаганата цена. Или намеса на федералните финансови служби. Или пък решение на съдебните власти на щата Делауеър, в който „Йелоухед и Стар“ бе преместила седалището си. Бърт бе направил изключително тънко тълкуване — Това животно безспорно има талант! — на цялото делауеърско съдопроизводство спрямо публичните оферти за покупка, сравнявайки го на първо място с действащото законодателство в Охайо, където „Йелоухед“ се беше установила първоначално.

Изхождайки от принципа, че не е изключено преместването на седалището да крие някаква клопка (но това можеше да бъде и лъжлива маневра), Съсман най-внимателно бе проучил различията между Делауеър и Охайо и действително бе открил наличието на предпоставки за залагането на няколко чудесни капана.

И така нататък, все в същия дух.

В интерес на истината, работата му беше наистина блестяща. И Лодегър го призна.

— Но нищо конкретно.

— Защото няма нищо за откриване, Бил. Гантри чисто и просто се е прекарал.

— Съществува все пак твоята хипотеза номер шест.

— Ченгетата. Принудил те е едновременно да атакуваш и да се отбраняваш, за да те накара да се разкриеш и да разкриеш екипите си. И сега дебне подходящия момент, за да снесе всичко на Министерството на финансите, на ФБР, на Службата за борба с наркотрафика или на адвентистите от Седмия ден. Не, Бил, не ми се вярва. Първо, защото нито едно ченге никога няма да може да се добере до теб или до нас. Ако ще да го разяждат всички подозрения на света.

Знаеш много добре, че преценката за ситуацията на всички официални агенции и служби не само в Щатите, но и в света, е двайсет пъти по-нереална от действителното й състояние. А доказателства? Никакви! Между другото, не забравяй да изгориш бележките ми.

— Никога не забравям такива неща.

— Аз също. Имай предвид, че не съм използвал нито една от машините в кантората. А и върху хартията няма никакви отпечатъци. (Усмивка.) Освен твоите.

Лодегър запали трите машинописни страници и след като те изгоряха, най-внимателно стри пепелта. Изпитваше смътно разочарование. Но същевременно и задоволство.

Съсман не бе открил нищо, за което самият той да не бе помислил досега. Като се изключи онази шантава история с пакетите акции, групирани в ръцете на специални антиПОП титуляри. Но това беше фикция, достойна само за Холивуд. В обращение бяха милиони акции на „Йелоухед“, които не биха могли да бъдат събрани и за година. Лодегър най-добре знаеше това, тъй като по вина на онзи кучи син Роарк (… който действително ми досажда, и то в най-висша степен) изпитваше затруднения в увеличаването на своя дял от „Йелоухед“, държан официално, разбира се, от Солър и Шаде. Лодегър използуваше Солър за трети път, но от предпазливост този път бе прикрепил към него съвършено нов екип от адвокати и финансови специалисти.

Колкото до Шаде, той за пръв път служеше за подставено лице. Но беше изцяло в ръцете им. Мнимото му богатство бе фалшиво като тридоларова банкнота, ала това знаеха единствено Мравките. Освен това Шаде, който беше на трийсет и две години и се смяташе за гениален финансист, обожаваше жена си и четирите си деца. Които Мравките не изпускаха от очи.

— Заключението ти, Бърт.

— Същото като твоето, струва ми се. Гантри печели време и протака. Но не разбирам защо. Не е изключено, както и всички останали, за пореден път да е подценил силата ни.

Сигурно е едно, Бил: той не е убиец. В противен случай отдавна да е наредил да те направят на решето. И не забравяй най-важното.

Лодегър нищо не бе забравил, но въпреки това — в случай, че най-важното за Бърт не беше най-важно за него — попита:

— Кое?

— Откъде си сигурен, че Гантри те е идентифицирал?

2

Една враждебна ПОП срещу дружеството „Бадабум“ неизменно предизвиква реакция от страна на същото това дружество.

Тази реакция може да приеме всевъзможни форми в зависимост от познанията, опита, въображението, лукавството и дори вероломството на онези, които организират отбраната.