— Не, имам нужда от пари — засмя се сипкаво Ема.

— Сигурно е прекрасно да видиш всички стари муцуни тази вечер — смени бързо темата Кейт.

— Да, минаха толкова много години. Десетилетия.

— Ти вече не живееш тук, така ли?

— Ами, физически не е много далече — каза Ема, разменяйки поглед с Хари, която тъкмо излизаше от кабинката и пъхаше ризата си в панталона. — Но животът ни тръгна в различни посоки.

— Как се чувстваш сега, когато отново си тук?

— Странно. Сякаш е сън — каза Ема. — Оглеждам помещението и виждам лица, които познавам само наполовина. Искам да кажа, че да, познати са ми, но не мога точно да ги идентифицирам. После те казват имената си и всичко застава на фокус. Разбираш ли какво имам предвид?

Кейт кимна, завладяна от описанието.

— Хари ме убеди да дойда. Тя има огромно влияние върху мен. Нали, Хари?

Хари се усмихна на приятелката си.

— Не е ли хубаво да се поразсееш малко? Тук е чудесно — каза тя.

Кейт им се усмихна съучастнически и попита:

— Интересно ми е дали и Малкълм е тук.

Двете жени се засмяха.

— Бас държа, че носи тупе и е взел назаем от магазина златен медальон — каза Хари.

— Аз пък се обзалагам, че има любовница и „Харли Дейвидсън“, мечтата на всеки мъж, достигнал кризата на средната възраст — каза Ема. — Хайде да го намерим. Срещаме се тук след половин час и всяка докладва.

Кейт отвори вратата, пусна купона вътре и ги прикани да излязат.

— Ще се видим по-късно. Успех с търсенето.

Шейсет и втора глава

28 април 2012 г., събота

Кейт

Тя тръгна по края на залата, за да стигне до бара и да види как се справя Джо. Подпрян на лепкавия плот, той се бе улисал в разговор с барманката, жена с подплънки на раменете и огромно количество лак за коса на главата си.

— Една лимонада, моля — поръча си Кейт, забелязвайки бутилката с газираната течност зад бара.

— Здравей, Кейт — кимна й Джо с доволно изражение на лицето.

Тя посочи към изхода, взе пластмасовата си чаша и тръгна към вратата.

— Как се справяш? — попита го, когато излязоха, и седна на ниската тухлена ограда пред залата.

— Супер, благодаря. Казах на хората, че съм ти син.

Кейт се опита да не се впряга.

— Добро попадение — каза на глас. — И как е?

— Рита, онази зад бара, ме напълни с клюки.

— Много добре. Какво имаш?

— Какво ли не за Хари. Всички искат да говорят за нея. Виждат я за пръв път от времето, когато е била малка мърла, създаваща неприятности. Не могат да повярват колко добре се е справила.

— Току-що говорих с нея в тоалетната. В началото беше малко напрегната, но после се отпусна. Разбра ли нещо за бебето? Носят ли се някакви слухове?

— Не, никой не говори нищо за бебе. Няма внезапно прекратени бременности, няма омъжени жени с извънбрачни връзки, няма шушукания по този въпрос. Пълна загадка, казва Рита. Попитах я за Хауард стрийт шейсет и три, където е живяла Барбара Уолкър. Тя си спомни, че там е имало и една много умна жена, адвокат. Казвала се е Джуд.

— Джудит Масингам, съквартирантката на Барбара — поясни Кейт.

— И дъщеря й — додаде Джо.

— Да, Барбара спомена, че е имало и дете. Но то не е вписано в електоралния списък. Какво каза Рита за нея? Познава ли я?

— О, да. Учили са заедно. Тя е тук тази вечер. Казва се Ема.

Кейт стисна ръката му.

— Ема? Мисля, че току-що се запознах с нея. Ти си направо гений, Джо. Бих те целунала, но в наше време това се възприема като сексуален тормоз, нали?

Лицето на Джо светна от удоволствие. Не беше сигурен какво точно му беше гениалното, но това нямаше значение. Беше се справил добре. Така казваше шефът.

Кейт остави напитката си на ръба на оградата и тръгна към вратата.

— Отивам до тоалетната — извика през рамо. — Ще се видим по-късно.

Хари и Ема бяха вече там и подновяваха червилото си пред зацапаните огледала.

— Е — попита тя, — какъв се оказа? Милионер или мошеник?

Двете жени погледнаха към нея през огледалото и се ухилиха.

— Плешив, с бирено коремче и с пет деца — каза Хари.

— Така му се пада, задето ти разби сърцето, Хари — каза Ема.

— За Сара С. ли се е оженил?

— Не. По дяволите, ти знаеш всичките ни тайни — погледна я Ема.

— Само някои — каза Кейт и извади своето червило.

Шейсет и трета глава

28 април 2012 г., събота

Ема

Връщаме се на дансинга, както винаги сме го правили — аз следвам Хари, която подскача от нетърпение, готова за приключения — когато Кейт ме потупва по рамото.

— Може ли да поговорим за момент, Ема? — крещи в ухото ми. Изглежда ми нервна. И аз се питам дали не се е досетила коя съм.

— Искаш ли да излезем навън? — пита тя.

Изоставям Хари и тръгвам след нея покрай червената стара маса, където получихме баджовете с имената си, сега покрита със смачкани пластмасови чаши.

Сядаме на стената отпред и се заглеждаме в пушачите, които махат на преминаващите коли, за да дадем време на слуха си да се възстанови.

— Чудесно парти — казва Кейт. — Сигурно е точно като едно време.

— Да. Странно е да видя всички нас в същата зала, но като възрастни. Като че сме от онази пиеса на Денис Потър. Онази, в която възрастни актьори играят деца.