— Какъв човек беше този Уил? — попита Кейт. — Като те слушам, не си го харесвала много.

— Никак даже. Беше ужасен.

— Ужасен ли? В какъв смисъл?

— Не беше този, за когото се представяше. Не го харесвах. Но Джуд полудя по него. Направо полудя. Аз се преместих. Смених работата. Сложих ново начало.

— Номер шейсет и три една от сградите на Ал Соумс ли беше? — попита Кейт.

Барбара Уолкър затвори очи. Сякаш се затвори в себе си. Кейт се протегна и докосна ръката на старата жена да й напомни, че още е тук. Очите на Барбара се отвориха.

— Добре ли си, Барбара?

Госпожица Уолкър се опита да се усмихне.

— Извинявай, мила. Спомените нахлуха в главата ми. Често ме сварват неподготвена.

— Изглежда се разстрои, а? — каза Кейт.

— Така е — отвърна Барбара Уолкър и гласът й потрепери. — Хората не са такива, каквито изглеждат, моето момиче. Виждаш ги на улицата или на парти и ти приличат на нормални хора, но не са. Понякога са съвсем различни.

— Какво имаш предвид?

Допреди миг тя просто си пийваше чинцано, в следващия слушаше признание, обута в обувки с платформи. Кой казва, че журналистиката е предвидима работа? Тя чакаше.

— Просто си говоря — каза Барбара и пусна Шорти от скута си.

— Но ти се разстрои толкова много. Мисля, че говориш за конкретна личност, Барбара. Нали? Може би е по-добре да споделиш с някого.

„С мен“, каза си Кейт и стисна палци. Госпожица Уолкър затвори отново очи, но при внезапните акорди на вагнеровата „Валкирия“ ги отвори отново.

— Боже мой! — простена Кейт и зарови ръце в бездънната си чанта. — Много съжалявам. Телефонът ми.

Трябваха й шест позвънявания, за да локализира телефона си, шест повиквания, които провалиха всичките й шансове за интимен разговор с Барбара.

— Здравей, Мик — каза тя, когато най-после откри телефона си. — Малко съм заета.

Но Барбара вече носеше чашите към кухнята.

— По-добре тръгвай — каза тя, — иначе ще закъснееш за партито.

Петдесет и девета глава

28 април 2012 г., събота

Кейт

Кейт откри Мик облегнат на колата й.

— Охоо, като истинска кукла си. Готова да влезе в играта — провикна се той, когато го приближи.

— Млъквай, Мик. Какво правиш тук? — каза тя.

— Изпратиха ме от вестника. Да направя снимки от събирането на стари приятелки. Не те ли предупредиха?

— Не — отвърна Кейт. — Човек да не повярва, че работим в сферата на комуникациите. Виж, не съм сигурна какво ще правиш вътре. Това е по-скоро лов в мътни води. Отивам на това парти, за да открия хора, които са били наоколо, когато са заровили Алис Ървинг. Надали ще има нещо за снимане.

— По дяволите! Днес е почивният ми ден. Никога не изясняват предварително нещата, направо те изпращат — каза Мик и запрати далече изпушения фас.

— Съжалявам, Мик — каза Кейт. — Всъщност можеш да свършиш нещо. Дадоха ми едни снимки, имам нужда от копия. Мога ли да разчитам на теб?

Той сви рамене.

— Да, защо не?

Кейт започваше да трепери от студ. Преди да тръгне към дома на Барбара, бе оставила палтото в колата си.

— Да влезем в колата — предложи тя. — Ще ти разкажа всичко на топло.

Тя му даде черно-белите снимки на Барбара и той изучи внимателно първата, която му попадна.

— Прекрасно лице. Коя е тя? — попита той.

Кейт му разказа всичко за госпожица Уолкър, живяла на Хауард стрийт шейсет и три, както и за Ал Соумс.

Мик пушеше цигара от цигара, като внимаваше да държи фаса навън през прозореца, сякаш това щеше да намали синия дим в купето.

— Има и други снимки — каза тя накрая.

— Други ли? Пак ли са професионални? — попита Мик.

— Не, полароидни, но момичета на тях са в безсъзнание. Някои от тях са почти деца. Тях ги взех от апартамента на Соумс. Мисля, че Барбара може да е сред тях. Не са в мен, но утре ще ти ги покажа.

— Мамка му. Каза ли на Тери за това? — попита Мик.

— Дай ми малко време, Мик. Това се случи току-що. Не знаех, че ще се натъкна на една от жертвите на Соумс. Гримираха ме, когато новината излезе наяве. Но ми се ще да обмисля нещата, преди да ги представя в отдела. Знаеш ги какви са там. Ще се хвърлят веднага с главата надолу. Още нямам представа дали Барбара знае какво се е случило с нея навремето. Може да се окаже истинска трагедия. Трябва да пипаме внимателно.

— Да, права си. Горката жена.

— Като начало мисля да открия другия мъж на снимката — каза тя.

Щеше й се и тя да запали една цигара, но отдавна ги бе отказала.

— Хайде, махай се с това пушило — каза тя и се опита да прогони дима с ръка. — Ще говоря с Тери сутринта. Тази вечер няма какво повече да направим.

Мик й се усмихна.

— Добре. Сутринта ще бъда в офиса, ако ти потрябвам — каза той и захвърли фаса си.

Край тях мина група от диско мадони, всички усмихнати, пищящи и хванати под ръка.

— Добър вечер, момичета — извика Мик след тях.

— Хайде, тръгвай. Чакат ме — каза Кейт и се пресегна на задната седалка за виолетовата си шапка.

— Не може ли да дойда с теб? Да знаеш, че съм направо бог на дансинга — каза Мик, завъртя се в стила на Джон Траволта, удари главата си в огледалото за задно виждане и изруга.