— Виждам, Мик. Но вече си уредих среща. По-добре се прибирай и вместо моята, съсипвай вечерта на годеницата си. Между другото, как е света, Ана?

Той се ухили.

— Търпи геройски мъките — каза той и докосна ръба на шапката й за довиждане.

Тя изчака фотографът да се качи в своя автомобил и да тръгне, после се погледна в огледалото да види как е лицето й. Изглеждаше уморена.

— Излязох прекалено рано — каза тя на глас.

Запита се как ли е Барбара сега. Беше предложила да остане още мъничко с нея, но старата жена я бе подкарала към вратата.

— Хайде, тръгвай — бе казала. — А аз ще си полегна малко.

— Разбира се, почини си. Но аз ще ти се обадя сутринта, нали? — бе казала Кейт.

— Хайде, тръгвай — каза сега на отражението си в огледалото.

Джо щеше всеки момент да пристигне. Работата им не беше много. Трябваше само да поговорят с приятелките на Тони и да видят дали ще открият някакви следи от човека, който бе донесъл останките на Алис тук. Час, най-много час и половина, и си вкъщи.

Джо се появи в дъното на улицата и се затича към нея, за да покаже, че е наясно със закъснението си.

— С тази риза приличаш на Дони Озмънд — каза тя, докато той наваксваше с въздуха, подпрян на колата.

— Автобусът попадна в задръстване и един пиян тъпак ме нарече шибан педал.

— Голяма работа. Аз също имах интересна вечер, но сега имаме друга работа. Хайде да влизаме и да разговаряме с хората. Готов ли си?

Той кимна и вдигна рамене.

Музиката за малко не отнесе шапката й, когато влязоха в дискотеката. Глория Гейнър пееше Never Can Say Goodbye, а залата се тресеше от покрити с пайети гърди и нелицеприятни крака в къси поли. „Добра седмица за магазините втора употреба“, помисли си Кейт.

Тя видя опуленото лице на Джо и се засмя.

— Мама се забавлява — извика в ухото му. — Ти иди на бара и говори с жените там. Аз ще поема дансинга.

Тя се шмугна в тълпата с вдигнати ръце като смешна добавка към Girls Just Wanna Have Fun, когато Тони се спусна към нея и я скри в прегръдките си.

— Страхотно е — каза Кейт. — Свършила си фантастична работа, Тони.

Тони вдигна палци към нея и изкрещя в ухото й да я последва.

Те заплуваха между танцуващите, като се пазеха от ръцете на подскачащите по дансинга момичета, и спряха до една маса, близо до резервния изход.

Тони я представи на останалите, като сочеше и извикваше имената им едно по едно.

— Това са Жил и Джема. — Двете брюнетки кимнаха едновременно и се усмихнаха на Кейт. — Сара Б. и Сара С. И Хари.

Кейт поздрави всяка една. Хари вдигна стреснато едната си вежда в знак, че я е познала.

— Кейт е причината да се съберем — изписка Тони. — Тя ми даде идеята. О, това е любимата ми плоча. Искам да танцувам цяла нощ.

Четири от жените скочиха и се присъединиха към нея, а Кейт остана при Хари.

Двете се опитаха да започнат разговор, но беше невъзможно. Хари извика:

— Тоалетната? — И двете се понесоха натам.

— Назад към младостта — каза Кейт, когато двете стигнаха до традиционното светилище за тийнейджърките и затвориха вратата.

Хари я изгледа от горе до долу.

— Защо си тук? — попита тя шепнешком.

— Тони ме покани. Знаеш защо съм тук.

В този момент вратата се отвори, удари се силно и полетя обратно, точно по познатия от едно време маниер. Появи се жена в красива синя рокля и Кейт я огледа от всички страни.

Шейсета глава

28 април 2012 г., събота

Ема

С Хари се срещнахме на автобусната спирка на Улуич и взехме такси до залата. Бойс Бридж Хол отдавна вече не беше нова и интересна сграда. Беше се килнала като пияна наляво, покривът беше зеленясал, а боята й се лющеше.

— Не мога да повярвам, че още стои — каза Хари, докато плащаше на шофьора.

Беше се облякла като рокаджийка, а аз заложих на романтичната вълна. Намерих една кутия с дрехи на тавана и открих рокля на Джуд с поне хиляда копчета. Увисна на мен като на закачалка, беше ми голяма, но като се огледах, не бих се заклела, че не съм я обличала и преди. Помолих Пол да ми помогне.

— Изглеждаш прекрасно, Ем. Хайде, отивай и се забавлявай с другите купонджийки.

— Благодаря за копчетата — казах, докато обличах палтото и вадех ключовете. — Не ме чакай. Сигурно ще закъснея.

— Няма проблем — кимна той и включи телевизора.

Дискотеката е в разгара си и музиката ме удря като тухла по главата, така че през първите няколко секунди не чувам и не виждам нищо. Хари ме потупва по рамото, за да привлече вниманието ми.

— Сякаш сме се върнали назад във времето — казва тя и очите й светват. — Но този път всичко ще е законно. Бакарди и кола, нали?

— Не. Дюбоне и битер лимон или от онзи ужасен сладък сайдер. Искам да усещам вкуса му и по обратния път до дома.

И двете се чувстваме леки и нехайни, каквито не сме били от години. Кискаме се и се шегуваме като тийнейджърки.

Тони и останалите от нейната компания се събират веднага около нас, нетърпеливи да разберат къде сме били и какво сме правили през цялото време.