Читаем Битката за Лабиринта полностью

— Добре тогава — рече той. — Ще тръгнеш с нас. Ще носиш кълбото с нишката на Ариадна. Това е голяма чест.

Кампе изсъска към звездите. Прибра мечовете в ножниците, обърна се и затрополи обратно по коридора на огромните си крака.

— Трябваше да я оставим в Тартар — измърмори Люк. — Прекалено непокорна е. И мощна.

Кели се разсмя тихо.

— Не бива да се страхуваш от мощта, Люк. Използвай я!

— Колкото по-бързо потеглим, толкова по-добре — заяви той. — Искам да приключим най-сетне.

— Ммм… — измънка Кели и прокара пръст по ръката му. — Не ти харесва мисълта, че ще унищожиш бившия си лагер?

— Нищо подобно не съм казал.

— Да не си се разколебал за… твоята специална роля?

Лицето му се вкамени.

— Знам си дълга.

— Хубаво — кимна емпусата. — Мислиш ли, че ударният ни отряд е достатъчен? Да повикам майка Хеката?

— Бойците ни са повече от достатъчни — отвърна мрачно Люк. — Вече сме готови със споразумението. Остава само да договорим преминаването през арената.

— Хмм — отбеляза Кели, — това ще е интересно да се види. Ще е жалко, ако се провалиш и набучат красивата ти глава на кол.

— Няма да се проваля. А ти нямаш ли си друга работа, че си тук?

— Имам си — усмихна се чудовището. — Да вдъхвам отчаяние в подслушващите ни врагове. И точно това правя в момента.

Обърна се, впи поглед в мен и се озъби…

Изведнъж се озовах на съвсем друго място.

Намирах се на върха на каменна кула, извисяваща се над скалист морски бряг. Старият Дедал се беше привел над една маса и се мъчеше с някакъв навигационен инструмент, който приличаше на голям компас. Изглеждаше ужасно остарял — прегърбен, с изкривени пръсти. Изруга на старогръцки и присви очи, явно не виждаше добре, макар светлината да бе напълно достатъчна.

— Чичо! — разнесе се глас.

Усмихнато момче на възрастта на Нико изскочи от стълбите, стиснало дървено сандъче под мишница.

— Здравей, Пердикс — измърмори старецът студено. — Да не би вече да си готов?

— Да, чичо! Задачата беше лесна!

Дедал се намръщи.

— Лесна ли? Толкова ли е лесно да намериш начин да накачиш вода нагоре по хълм без помпа?

— Да! Виж!

Момчето остави сандъчето и порови из боклуците вътре. Извади парче папирус и показа на стария изобретател някакви диаграми и изчисления. На мен те не ми шпореха нищо, но Дедал неохотно кимна.

— Да. Не е зле.

— Царят беше много доволен — похвали се Пердикс. — Каза, че може да се окажа по-умен и от теб!

— Така ли?

— Но на мен не ми се вярва. Толкова се радвам, че мама ме изпрати тук да се уча! Искам да зная всичко! Да бъда като теб!

— Аха — измърмори Дедал. — И като умра да заемеш мястото ми, нали?

Момчето се ококори.

— Не, нищо подобно, чичо! Но защо изобщо човек трябва да умира?

Изобретателят се намръщи.

— Така е устроен светът, момче. Всички умират, с изключение на боговете.

— Но защо? — настоя Пердикс. — Ако успеем да прехвърлим анима, душата, в друга форма… Нали ми показа машините си, чичо? Изработени от бронз бикове, орли, дракони, коне… Защо да не може да се направи от бронз и човешко тяло?

— Не, момчето ми — отсече Дедал. — Подобно нещо е невъзможно.

— Не е така — възрази Пердикс. — С помощта на малко магия…

— Магия ли? Глупости!

— Не си прав, чичо! Ако се съчетаят магия и механика, може да се сътвори тяло, което да е като истински човек. Ето, виж, тук съм го описал.

Подаде на изобретателя един дебел свитък. Дедал го разви. Чете дълго с присвити очи. Накрая хвърли поглед на племенника си, нави свитъка и се прокашля.

— Няма да стане, момчето ми. Когато пораснеш, ще разбереш защо.

— Искаш ли да сглобя астролаба, чичо? Пак ли са ти се подули ставите?

Старецът стисна зъби.

— Не. Благодаря. Защо не отидеш да си играеш?

Пердикс като че ли изобщо не забелязваше колко е ядосан Дедал. Сграбчи един бронзов бръмбар от купчината на масата и хукна към ръба, по който минаваше висок до коленете му парапет. Духаше силен вятър.

Исках да му извикам да се дръпне назад, но нямах глас.

Момчето нави ключето на бръмбара и го хвърли във въздуха. Машинката разпери криле и отлетя. Пердикс се засмя щастливо.

— По-умен от мен — измърмори тихо Дедал, така че момчето да не го чуе.

— Вярно ли е, че синът ти е загинал, летейки, чичо? Казаха ми, че си му направил големи криле, но те не издържали.

Старецът стисна юмруци.

— Да заеме мястото ми… — продължи да шепне той.

Силният вятър развяваше дрехите на хлапето.

— И аз бих искал да полетя — рече Пердикс. — Някой ден ще си направя криле, които ще издържат. Мислиш ли, че е възможно?

Като сън в съня, изведнъж зърнах двуликият Янус да се появява до Дедал и широко ухилен да прехвърля от ръка в ръка сребристия си ключ. „Избирай — прошепна богът на стария изобретател, — избирай!“

Дедал взе един от металните бръмбари. Очите му бяха зачервени от гняв.

— Пердикс — извика той, — дръж!

Щастливият Пердикс посегна да хване бронзовата машинка, но хвърлянето беше прекалено силно. Металният бръмбар прелетя във въздуха над главата му, момчето се присегна към него и вятърът го събори…

Ала Пердикс някак си успя да се задържи за стената на кулата.

— Чичо! — извика той. — Помогни ми!

Лицето на стареца беше застинало в безжизнена маска. Той не помръдна.

Перейти на страницу:

Похожие книги

111 опер
111 опер

Предлагаемый справочник-путеводитель продолжает традицию СЃР±РѕСЂРЅРёРєР° В«50 опер» (в последующих изданиях — В«100 опер»), задуманного более 35 лет назад видным отечественным музыковедом профессором М. С. Друскиным. Это принципиально новый, не имеющий аналогов тип справочного издания. Просвещенным любителям музыки предлагаются биографические сведения и краткая характеристика творчества композиторов — авторов опер, так и история создания произведения, его сюжет и характеристика музыки. Р' изложении сюжета каждая картина для удобства восприятия выделена абзацем; в характеристике музыки определен жанр, указаны отличительные особенности данной оперы, обращено внимание на ее основные СЌРїРёР·РѕРґС‹, абзац отведен каждому акту. Р' СЃРїРёСЃРєРµ действующих лиц голоса указаны, как правило, по авторской партитуре, что не всегда совпадает с современной практикой.Материал располагается по национальным школам (в алфавитном порядке), в хронологической последовательности и охватывает всю оперную классику. Для более точного понимания специфики оперного жанра в конце книги помещен краткий словарь встречающихся в ней музыкальных терминов.Автор идеи М. ДрускинРедактор-составитель А. КенигсбергРедактор Р›. МихееваАвторский коллектив:Р". Абрамовский, Р›. Данько, С. Катанова, А. Кенигсберг, Р›. Ковнацкая, Р›. Михеева, Р". Орлов, Р› Попкова, А. УтешевР

Алла Константиновна Кенигсберг , Людмила Викентьевна Михеева

Культурология / Справочники / Образование и наука / Словари и Энциклопедии
Коренная Россия. Былины. Заговоры. Обряды
Коренная Россия. Былины. Заговоры. Обряды

Что мы знаем о духовном наследии коренной России? В чем его основа? Многие не задумываясь расскажут вам о православной традиции, ведь её духом пропитаны и культурные памятники, и вся историческая наука, и даже былинный эпос. То, что христианская догматика очень давно и прочно укоренилась в массовом сознании, не вызывает сомнений. Столетиями над этим трудилась государственно-церковная машина, выкорчевывая неудобные для себя обычаи народной жизни. Несмотря на отчаянные попытки покончить с дохристианским прошлым, выставить его «грязным пережитком полудиких людей», многим свидетельствам высокодуховной жизни того времени удалось сохраниться.Настоящая научная работа — это смелая попытка детально разобраться в их содержании. Материал книги поражает масштабом своего исследования. Он позволит читателю глубоко проникнуть в суть коренных традиций России и прикоснуться к доселе неведомым познаниям предков об окружающем мире.

Александр Владимирович Пыжиков

Культурология