Читаем Битката за Лабиринта полностью

— Невероятни награди! — продължи жената лъв. — Отговорете правилно и ще продължите напред! Провалите ли се — ще ви изям! Кой ще се осмели да дойде на сцената?

Анабет ме дръпна за ръката.

— Аз ще отида — прошепна тя. — Знам какво ще ме пита.

Нямах нищо против. Не че исках чудовището да изяде Анабет, но от четирима ни тя щеше да се справи най-добре с въпросите.

Тя се запъти към сцената. На стъпалата лежеше скелет в ученическа униформа. Анабет го бутна с крак, за да мине, и скелетът тупна на пода.

— Извинявай — измърмори тя.

— Добре дошла, Анабет Чейс! — извика сфинксът, макар че Анабет още не си беше казала името. — Готова ли си за състезанието?

— Да — отвърна тя. — Чакам да чуя въпроса.

— Въпросите всъщност са двайсет! — заяви триумфално чудовището.

— Какво? Но в миналото…

— О, отдавна качихме нивото! За да продължиш напред, трябва да отговориш правилно на всичките двайсет. Чудесно, нали?

Постоянно избухваха и стихваха аплодисменти, все едно ги управляваха с врътването на някакво кранче наляво-надясно.

Анабет ми хвърли разтревожен поглед. Кимнах й окуражително.

— Добре — рече тя. — Готова съм.

Разнесе се биене на барабан. Очите на сфинкса искряха от вълнение.

— Коя е столицата на… България?

Анабет се намръщи. Настръхнах — кой би могъл да знае отговора на този въпрос?

— София — отговори тя. — Но…

— Правилно! — Отново избухна ръкопляскане. Сфинксът се усмихна широко, лъснаха острите зъби. — Не забравяй да оградиш верния отговор с молив!

— Какво? — премига Анабет. В следващия миг пред нея се появиха купчина листа и подострен молив.

— Отговорът трябва да бъде ограден ясно, без да се излиза от очертанията на квадратчето — продължи с наставленията чудовището. — Ако се наложи изтриване, внимателно изтрий всичко, защото иначе машината няма да успее да го разчете.

— Коя машина? — попита Анабет.

Сфинксът посочи с лапа. До прожектора се мъдреше бронзова кутия с най-различни ръчки и лостове, на капака отстрани искреше голяма буква ета — знакът на Хефест.

— Да продължим — рече чудовището, — следващият въпрос…

— Чакайте малко! — възрази Анабет. — Какво стана с онази гатанка: „Кое е това същество, което сутрин ходи на четири крака и т.н.“?

— Моля? — възкликна раздразнено сфинксът.

— Гатанката за човека. Докато е малък, пълзи на четири крака, следобед, като голям, върви на два, а вечер, щом остарее, се подпира с бастун. Винаги нея сте задавали!

— И точно затова решихме да я сменим! — възкликна чудовището. — Всички знаеха отговора! Да минем към следващия въпрос. Колко е корен квадратен от шестнайсет?

— Четири — отвърна Анабет. — Но…

— Правилно! Кой американски президент подписва прокламацията за премахване на робството?

— Ейбрахам Линкълн, но…

— Правилно. Четвърти въпрос. Колко…

— Спрете! — изкрещя Анабет.

Не ми беше ясно защо недоволстваше. Справяше се чудесно. Трябваше само да отговори на всички въпроси и сфинксът щеше да ни пусне да минем.

— Това не са гатанки — заяви тя.

— Защо? — сопна се чудовището. — Гатанки са! Въпросите са специално подбрани за…

— Това са само глупави случайно избрани факти — настоя Анабет. — Гатанките са така измислени, че да развиват мисленето!

— Мисленето? — Сфинксът се намръщи. — И как искаш да измеря дали можеш да мислиш, или не? Това е нелепо! Хайде, следващия въпрос. Колко сила е нужна, за да…

— Престанете! — настоя Анабет. — Тези въпроси са глупави.

— Ммм, Анабет — обади се притеснено Гроувър. — Не е ли по-добре първо да отговориш на всички, а после да се оплакваш?

— Аз съм дъщеря на Атина — заяви гордо тя. — Това е обида за моята интелигентност. Няма да отговарям на тези въпроси.

Нямаше как да не се възхитя на упоритостта й, но едно гласче в главата ми крещеше, че всички щяхме да загинем заради гордостта й.

Прожекторите ни заслепяваха. Очите на сфинкса бяха като черни ями.

— В такъв случай, скъпа — отвърна спокойно чудовището, — щом не искаш да продължиш, няма как да преминеш по-нататък. И тъй като не можем да допуснем някое дете да остане, ще те изям!

Сфинксът показа ноктите си, които искряха все едно бяха направени от неръждаема стомана, и скочи.

— Не! — Тайсън се втурна напред. Той не понасяше някой да заплашва Анабет, но като знаех колко лоши спомени имаше от сфинксовете от детството си, се изненадах на смелостта му.

Тайсън сграбчи сфинкса във въздуха и двамата паднаха върху купчина кости. Това даде шанс на Анабет да се съвземе и да извади ножа си. Тайсън се изправи, ризата му беше раздрана на парцали. Чудовището изръмжа и се сви за нов скок.

Свалих капачката на Въртоп и застанах пред Анабет.

— Сложи си шапката-невидимка — рекох.

— И сама мога да се справя!

— Недей! — извиках. — Сфинксът иска да хване теб. Остави ни ние да се оправяме.

И сякаш в подкрепа на думите ми, в този миг чудовище то събори Тайсън и се опита да се промъкне покрай мен. Гроувър заби в окото му нечия бедрена кост. Сфинксът изпищя. Анабет си нахлупи вълшебната бейзболна шапка и изчезна. Жената лъв напразно щракна с челюсти във въздуха, където допреди секунда се беше намирала Анабет.

— Не е честно! — извика сърдито чудовището. — Мамиш!