Читаем Ад на колела полностью

Изпотена, Али се опитваше да диша през устата, за да не може металният мирис на кръвта му да навлиза в ноздрите й. Когато се изправи, видя, че Нейт й се усмихва нежно.

— Някои хора се справят с тези неща, други — не.

— Е, аз определено попадам в категорията на онези, които не се справят, нали така?

Той посегна към ръката й.

— В това няма нищо лошо.

Тя се намръщи. Имаше нещо нередно в това човекът, който е бил прострелян, да утешава този, който е напълно здрав.

Али изправи рамене и каза:

— Добре, сега какво следва?

— Не трябва да го правиш. Мога да се справя сам. Не е чак толкова зле.

Не е чак толкова зле? Не е толкова зле?

Имаше дупка с размера на монета в плътния мускул отпред над ключицата и една с големината на четвърт долар отзад на рамото и това не било толкова зле? Да, преди само подозираше, но сега вече беше убедена. Той беше луд. За освидетелстване. Трябваше да е. Психично здравите хора не биваха толкова равнодушни, когато имаха допълнителни дупки в тялото си, особено такива — големи и кървящи.

— Ще бъде по-лесно, ако мога да ти помогна — каза на лудия мъж, седнал на тоалетната. — Така че, кажи ми какво да правя по-нататък.

Нейт отново й се усмихна, а тя само поклати глава. Той рядко се усмихваше, но точно сега…

— В по-малките дисаги има аптечка. Вземи дезинфектанта, пластмасовата бутилка, пакета с кръвоспиращия препарат и марли. — Али кимна и се втурна в съседната стая, за да изпълни инструкциите му. — Там има и допълнителна четка за зъби, която можеш да използваш — извика той след нея.

О, перфектно. Седеше си там, кръвта се стичаше по гърба му право в колана на дънките и какво беше най-голямото му безпокойство? Състоянието на устата й след повръщането. Нощта с голяма скорост се превръщаше от страшна и странна в откровено невероятна. Лека-полека започваше да се чувства като герой в епизод от „Зоната на здрача“.

Извади консумативите за първа помощ, взе и шишенцето с ибупрофен — за всеки случай — и се обърна, за да се върне в банята. Но като размисли още веднъж, се извърна и грабна четката за зъби и една малка тубичка с паста. След като му помогнеше да почисти и превърже огнестрелната рана, тогава и само тогава щеше да се погрижи за отвратителния си дъх.

Господи! Бяха я нападнали, подслушвали, преследвали, наемен убиец стреля по нея, а сега беше на път да влезе в тази отвратителна баня и да се погрижи за огнестрелна рана. Погледна към смълчаната Биг Маут Били Бас и поклати глава.

Don’t worry, be happy.

Али се затътри обратно към банята, защото с всяка стъпка страхът й от следващите няколко минути нарастваше, но тя безмълвно си даваше кураж да издържи.

Можеш да го направиш. Можеш да го направиш. Можеш…

О, човече, раната продължаваше да си е там. И изглеждаше като… ами, като дупка от куршум. Бързо извърна очи и остави консумативите на плота. Нейт се обърна отново и й предостави гърба си. Уф, изглеждаше много зле. Раната на гърба му беше много по-лоша от тази отпред. Естествено, изходните рани винаги бяха много по-големи от входните — или поне така я бяха учили.

— Изсипи от дезинфектанта в пластмасовата бутилка.

— Добре. — Али отвори кафявото шише с кислородна вода и го изля в бялата бутилка, която имаше дълъг, тесен и неприятно изглеждащ накрайник.

— Сега вкарай накрайника в раната и стисни силно бутилката.

Тя затвори очи, въздъхна тихо, пъхна накрайника в кървавата дупка и стисна. Кислородната вода преля от дупката в гърба му като съскаше и кипеше, сякаш беше ядосана на разкъсаната плът. Когато младата жена погледна над рамото му, видя същата розово-червена пяна да се стича надолу по гърдите му.

О, Боже!

— Ох!

— Всичко е наред, сладурче. Почини си малко, ако искаш.

— Не. Добре съм. — Не беше сигурна, че няма да повърне отново, но… както и да е.

— Чудесно. Сега вземи опаковката с кръвоспиращия препарат, отвори я и поръси в раната, отпред и отзад.

Господин Стоик не можеше да я заблуди. Промиването на направената от куршума проходна рана сигурно болеше безумно много, но с изключение на една капка пот, която се стичаше по слепоочието му, Нейт не показваше никакви признаци, че е усетил „малкото неудобство“.

Али преглътна изгарящия възел от стомашна киселина, надигнала се в гърлото й, грабна пакета с коагулант и го отвори. Раната, която преди почистването сълзеше, сега кървеше сериозно.

— Лекарството действа само ако се постави директно върху разкъсаните кръвоносни съдове, затова не се притеснявай. Направи така, че да поставиш праха точно там — инструктира я той, като се наведе леко напред, за да й предостави повече място за работа.

Тя изсипа в шепата си от препарата и го притисна в разпенената рана толкова бързо, колкото можеше. Невероятно, но кръвта, стичаща се по гърба му, пресъхна на мига.

Хмм, това е вълшебен прах!

— Добре. Сега отпред.