Читаем Ад на колела полностью

Нейт се завъртя върху капака на тоалетната и се облегна на казанчето. Раната отпред беше с чисти краища, но от нея все още се стичаше плътна струйка кръв. Али обкрачи краката му, наведе се и повтори процедурата.

Кървенето отново спря незабавно и кръвта изсъхна много по-бързо, отколкото плужек, поръсен със сол. Пфу, отвратително. Сякаш ситуацията не беше достатъчно обезпокоителна, та трябваше да мисли и за такива неща.

— Много добре, сладурче. — Гласът му беше дрезгав.

Али погледна надолу, очаквайки да види лицето му, изкривено от болка, но лудият мъж беше зает да зяпа цепката между гърдите й, разкрита от зейналото деколте на блузката й.

Наистина ли? Зяпаше циците й? За какво ли си мислеше? В главата й се въртяха огнестрелни рани, кръв и плужеци, а той си мисли за цици?!

— Вие, мъжете — изръмжа с отвращение, докато се отдръпваше назад и пристъпваше към мивката и струпаните там кърпи — наистина имате само няколко мозъчни клетки, нали?

— Да. — Той се засмя. Звукът бе дълбок и интимен, напълно чужд за ушите й. — Но те са напълно ангажирани.

— Пфу!

Намокри две кърпи с топла вода и завъртя пръст във въздуха, с което му показа, че трябва отново да се обърне към ваната. После пусна едната през рамото в скута му.

— Почисти се отпред. Аз ще избърша гърба ти.

— Разбрано.

Колкото може по-внимателно, тя почисти кръвта от широкия му гръб. За съжаление, на места лепкавата течност беше засъхнала и се налагаше да търка малко по-силно.

— Съжалявам — каза, когато мъжът изсумтя.

— Недей — изсъска той, като за първи път й позволи да разбере колко много го боли. — Това трябваше да бъде направено.

Да, точно така, и удивително — беше го направила, без да й се доповръща. Със сигурност това беше ден, пълен с изненади. От друга страна, стомахът й беше съвсем празен, така че в него нямаше нищо за изхвърляне.

След като тялото му бе напълно почистено, младата жена взе кървавите кърпи и ги изхвърли в кошчето. Колкото и да се перяха, те никога повече нямаше да бъдат достатъчно чисти, за да се използват отново, но тя не вярваше, че персоналът на „Хепи Ейкърс“ няма да опита да го направи. После отвори два пакета със самозалепваща се марля и сложи превръзки върху всяка една от раните.

— Така — каза Али и потри ръце. — Готово.

— Справи се добре.

Тя завъртя очи, пристъпи към мивката и изстиска паста за зъби върху малката по размер четка, пригодена за пътуване, която бе взела от комплекта за първа помощ.

— Справих се направо страхотно. Само дето трябваше веднъж… ъъъ, два пъти да повърна. — Младият мъж й намигна и тя застина с отворена уста и четка на половината път към нея. — Кой си ти и какво направи с вечно намръщения и навъсен Нейтън Уелър?

Той въздъхна и погледна надолу към покритите си с белези мазолести ръце, поклащайки глава. Беше доста тъжно, наистина, че човекът започна да стреля, преди Нейт да й даде възможност да разбере какъв е в действителност.

— Аз… ъъъ, обадих се на Рицарите, докато ти беше заета да ни търсиш това… очарователно място.

Али завъртя очи и започна да почиства устатата си от горчивия вкус, останал от стомашните киселини.

— Генерал Фулър най-после е успял да говори с директора на ФБР, който изглежда няма представа какво е разследвал агент Дилейни. Казал, че мъжът започнал да се държи странно месеци преди смъртта си. Потаен е думата, използвана от директора.

Тя изплю.

— Е, страхотно.

Той направи гримаса и кимна.

— Да. Но има и добри новини.

— Така ли? — Али избърса устата си с кърпа, след което сбърчи нос и я хвърли в мивката. Миришеше на мишници. — Какво чакаш? Имам нужда от някоя и друга добра новина. Казвай!

— Прегледах личната кореспонденция на Григ. Очевидно онази работа е била единствената. Не намерих никакви други искания за мисии, така че се съмнявам да е имал навика да приема допълнителни задачи.

— Е — въздъхна тя, — всичко е ясно. Значи е бил двоен агент, но поне е бил проницателен двоен агент.

— Нали не вярваш в това?

— Не. — Младата жена поклати глава. Изглеждаше непоносимо привлекателна и най-важното, оставаше лоялна на своя брат в съзнанието си. — Мисля, че трябва да има добро обяснение за поведението му. Не мога да си представя, че Григ би направил нещо, което да навреди на мен, на теб или на някое от другите момчета. Ти можеш ли?

— Не. Не мога.

Чудесно. Поне за това бяха на едно мнение. Григ може да е бил много неща, но не и предател — никога не би предал страната си или мъжете, с които е работил. В това имаше известна утеха, което би трябвало да я успокои поне малко.

Нейт взе шишенцето с ибупрофен, разви капачката, метна четири таблетки в гърлото си, наклони глава назад и преглътна.

— Много ли те боли? — попита Али и огледа превръзките, за да провери дали са напоени с кръв. Слава богу, не бяха.

— Малко. — Той присви здравото си рамо. — Това е само драскотина.

— Драскотина? Проклетата ти ръка е отрязана! — Добре, добре, британският й акцент се нуждаеше от малко шлифоване. Младият мъж повдигна вежди. — О, хайде сега! — Тя вдигна ръка. — Не позна ли „Монти Пайтън и Свещения граал“39?