Читаем Ад на колела полностью

— Ти каза името ми — отвърна тя и покри дланта му върху бедрото си със своята. После започна да я бута нагоре, все по-високо и по-високо, докато шепата му обхвана твърдото й дупе. Велики Боже! — И в отговор аз казах твоето — обясни му със снизходителен тон.

Какво? За какво бърбореше тя? Беше невъзможно да разбере нещо, когато меките й гърди се гушеха в бузите му, а коварното ухание на орлови нокти замъгляваше съзнанието му. Това трябваше да спре. Тя може и да говореше за една нощ, но не го мислеше. Или…?

С неохотата на гладен човек, който трябва да се отдалечи от безплатен бюфет с неограничена консумация, Нейт отдръпна ръката си и се изправи, принуждавайки младата жена да отстъпи крачка назад. Тя го погледна въпросително, след това го дари с лека, многозначителна усмивка. Същата, с която жените се усмихваха от столетия, и която Да Винчи е увековечил в Мона Лиза.

Беше загазил.

И точно тогава тя пристъпи напред, повдигна се на пръсти и обви ръце около врата му.

О, човече! По-добре да бе останал седнал, защото сега Али се притискаше по цялата дължина на тялото му, а това беше прекрасно, объркващо и дяволски опасно. Всички причини, заради които трябваше да се съпротивлява, постепенно изчезнаха от съзнанието му. Това бяха важни причини, нали? Беше сигурен, че са, но не успя да си ги спомни, тъй като тя хвана ушите му и го дръпна надолу, за да го целуне.

Причини… Важни причини…

Дъхът й опари устните му и той изстена.

Причините!

— Али, трябва да спрем! Трябва да…

— Не! — Тя се отказа от опитите си да улови устните му и вместо това покри челюстта му с мокри целувки. — Този път няма да те оставя, независимо от извиненията ти. Казваш, че има неща, които не знам за теб? Ами, не ми пука за тях. Ти не искаш ангажимент? Е, и аз не искам.

— Григ — изграчи най-сетне и мислено се поздрави, че накрая е успял да й предложи приемливо оправдание.

— Какво за него? — Али се дръпна назад и се вгледа в очите му. Устните й бяха порозовели от допира с наболата му брада. Той изскърца яростно със зъби, когато гледката на тези пухкави устни върна спомена за друга част от анатомията й, също толкова мека и розова.

— Той не би одобрил. — Да! Това беше правилният аргумент!

— Разбира се, че би го направил. — Погледна го точно толкова закачливо, колкото и съблазнително. — Винаги ми казваше, че ти си най-добрият човек, когото някога е познавал, и че е можело да срещна и много по-лош от теб.

Нейт отдръпна глава, когато тя понечи да поднови възхитителното, влудяващо хапане по брадата му.

— Какво?! Той винаги ме предупреждаваше, че ще ме убие, ако те докосна дори с пръст.

Снизходителната усмивка, която му отправи сега, беше еквивалент на Хайде бе, ти сериозно ли?

— Естествено, че ще ти каже така, глупчо такъв. Точно това казват по-големите братя на мъжете, които искат да бръкнат под полата на малката им сестричка. Ти какво очакваше?

Какво беше очаквал?

— Наистина ли е казал това? Че си можела да срещнеш и много по-лош от мен?

— Да — отвърна и започна да хапе шията му, — но сега съм си наумила да направя много лоши неща с теб. Как ти звучи това?

Как му звучи? Като да е умрял и попаднал в рая. Мили Боже, дали да се осмели?

Какво искаше от него в действителност? Нищо повече от една нощ на удоволствие и — о, чудо на чудесата! — случайно това беше една от неговите специалности — да доставя удоволствие на жената така, както го беше научила една мила бразилска вдовица.

Странно, не се бе сещал за Ракел Силва през годините, но може би не биваше да се изненадва, че споменът за нея изникна в главата му точно сега.

На първата им изнервяща мисия, двамата с Григ бяха прекарали един дълъг, горещ месец, наблюдавайки целта, като живееха в малката къщичка за лодки на Ракел. Дните им бяха запълнени с чакане, следене и водене на подробни записки. Нощите… о, нощите им бяха изпълнени с нещо съвсем различно.

И въпреки факта, че похотливите млади мъже са известни с това, че обичат да се хвалят със завоеванията си, нито той, нито Григ бяха говорили за своите преживявания с Ракел през всичките тези години, сякаш изречената интимност би опетнила по някакъв начин духовното.

А това беше духовно — израстване на ума, тялото и душата.

Макар да бяха добре обучени войници, и на двамата им беше ясно, че през онова горещо южноамериканско лято са пристигнали в къщичката за лодки на Ракел като момчета. По времето, когато си тръгнаха, сладката бразилска дама ги бе превърнала в мъже.

О, човече, колко пъти си бе мечтал да покаже на Али всичко, което беше научил? Колко често бе разигравал в ума си всяка отделна ласка на мазолестите си пръсти, всяко горещо докосване с езика си, всяко движение на тялото си в нейното? Безброй. Ето колко. Безброй много пъти. А сега му се предоставяше възможност да превърне всичките си фантазии в реалност.