Читаем Ад на колела полностью

— Къде отиваме? — Внезапно осъзна, че летят по магистралата и се отдалечават от Джаксънвил със скорост, която би я изплашила до смърт, ако отделеше време да мисли за това. — Трябва ти болница.

— Не! — отвърна остро Нейт. — Това е нищо. Само драскотина.

— Драскотина? — изкрещя невярващо, като погледна още веднъж лепкавата кръв, размазана по треперещите й пръсти. — Един куршум не оставя драскотина, идиот такъв. Той пробива дупка. Къде си улучен?

Младият мъж не отговори, просто продължи да управлява Фантома така, сякаш дяволът бе по петите му.

Студеният вятър шибаше като ураган лицето й. Движеха се толкова бързо, че прекъснатата осева линия в средата на пътя й изглеждаше като цяла. Автомобилите, които задминаваха, сякаш стояха на едно място.

— Нейт — настоя Али, — къде… си… ранен?

— Горе, в лявото рамо. Точно над ключицата. Не се притеснявай, куршумът влезе и излезе.

Да не се притеснява? Някой се опитва ди ги убие, ранен е и й казва да не се притеснява?! Да не е луд?!

Навярно беше, след като си зададе този въпрос вече два пъти в разстояние само на няколко минути. Погледна към лявото му рамо. Дебелото кожено яке бе разкъсано и стряскаща ивица тъмна кръв се стичаше по широкия му гръб.

Пое си дълбоко дъх и заговори тихо и спокойно, защото в противен случай щеше да закрещи с пълно гърло.

— Нейт, губиш кръв. Сега или ни закарай до най-близката болница, или спри и ме остави да погледна раната. Ако не…

— Нямаме достатъчно… — опита се да я прекъсне, но тя не му обърна внимание.

— … не направиш едно от тези неща, кълна се в Господ, ще скоча от мотора, защото отказвам да седя послушно тук, докато кръвта ти бавно изтича.

Али изкрещя последните думи, въпреки че се стараеше да запази спокойствие. Как, по дяволите, да остане равнодушна в ситуация като тази? Когато не й отговори, тя стисна челюсти, докато зъбите не я заболяха.

— Знаеш, че ще го направя — заплаши младата жена.

Не, това не бе заплаха. Това беше обещание.

— По дяволите! — изруга Нейт, но Али разбра, че е спечелила, когато моторът навлезе в следващата отбивка.

Пътуваха малко повече от десет километра, въпреки че й се сториха като хиляда, преди да пристигнат пред ловна хижа „Хепи Ейкърс“. Е, това всъщност беше къщичка, не по-голяма от дом на колела, но поне неоновата табела „свободни стаи“ светеше и мястото изглеждаше такова, че най-вероятно имаше течаща вода.

След като избута Фантома отзад и го скри зад висок храст диворастящи хортензии, Нейт извади портфейла от задния си джоб и връчи на Али няколко чисто нови петдесетдоларови банкноти.

— Наеми стая — инструктира я, като свали каската. Дори и в мъждивото сияние на неоновата табела можеше да забележи, че обикновено мургавата му кожа беше восъчно бледа. Той се потеше, черната му коса бе влажна и се къдреше около слепоочията. — Плати в брой и използвай фалшиво име, когато се регистрираш — добави. — Не искам някой да ни проследи до тук.

Да, като се имаше предвид, че някой или група от някои искаха да ги убият, да бъдат проследени до тук щеше да бъде лошо, много лошо. Младата жена поклати глава, отказвайки да мисли за това, в противен случай щеше да повърне отново. Докато отиваше към рецепцията, избърса изцапаната си с кръв ръка в задната част на джинсите си. Това определено не е начинът да си осигури стая — да протегне към дежурния от нощната смяна в „Хепи Ейкърс“ шепа, пълна с кървави банкноти. Това придаваше напълно ново значение на фразата „кървави пари“, нали така?

Засмя се, след което стисна зъби, осъзнала, че е на крачка от истерията. Тъкмо сега нямаше време за нервния срив, който напълно си беше заслужила. Пое си дълбоко дъх — гадост, септичната яма очевидно беше съвсем наблизо, а това със сигурност не правеше услуга на чувствителния й стомах — и отвори вратата на офиса.

Пет минути по-късно, Али излезе с ключ за стая номер осем — „Биг Маут Бас“36, или нещо подобно, както й каза дежурният от нощната смяна — момче, със странно зализан на една страна перчем — докато се взираше в гърдите й под рокерското яке. Когато се наведе, за да се подпише в книгата, то наклони глава, за да има по-добър поглед към деколтето й, над дясното му ухо се отдели тънък кичур коса и провисна върху мършавото му рамо. Хлапето бързо се опита да го върне на мястото му, но… леле… кого се опитваше да заблуди с тази прическа?

Вечерта й ставаше все по-странна и обещаваше да продължи по този начин, защото… Стая „Биг Маут Бас“? Наистина?

Мразеше да звучи като развалена плоча, но чий живот живееше?

Нейт затвори мобилния си телефон в момента, в който Али излезе от рецепцията на „Хепи Ейкърс“. Бе съобщил на Черните рицари за положението, в което се намираха, а именно: че е взел флашката, и че е ранен от мъж, за когото Али твърди, че прилича поразително много на нападателя й; местоположението им — че са спрели пред някаква странна ловна хижа в средата на нищото; планът им — да превържат раната му, да хапнат и да си починат няколко часа, докато нещата се поуспокоят.