Читаем Ад на колела полностью

Той я погледна, сякаш си беше изгубила ума.

— Господи, винаги когато си помисля, че можеш да бъдеш нормален… — Поклати глава и започна да разтребва бъркотията, която бяха направили.

— Аз съм рицар и никога не казвам Ни40! — заяви Нейт с доста убедителен акцент. Али бързо извърна глава, устата й зееше отворена. Той й се ухили. — Ти изобщо не ме познаваш, нали?

— И кой е виновен за това?

— Аз, предполагам.

— Да, добро предположение.

— Нищо не мога да направя — измърмори. — Когато си наблизо около мен, винаги имам проблеми с това — и посочи издутината под ципа си, — затова обикновено гледам да те избягвам.

Сега устата й остана отворена по съвсем различна причина.

— Ти сериозно ли? След като в продължение на петнадесет часа прекосихме почти цялата страна, возейки се на мотор, който вибрира достатъчно силно, за да разклати всички зъби в устата на човек, след като те простреляха и бърках в кървящата ти рана, ти все още си в състояние да мислиш за секс? Наистина трябва да си луд.

— Виновен е адреналинът.

— Чудесно. Тогава — тя направи крачка към него — нека да направим нещо по въпроса.

— Какво? — Мъжът изглеждаше така, сякаш току-що му бе казала, че трябва да си обръсне главата и да се присъедини към „Харе Кришна“.

— Чу ме. — Нямаше какво да ги спре, наоколо нямаше никой и въпреки многократните му отхвърляния и твърдението му, че не желае да реагира физически на присъствието й, беше очевидно, наистина, наистина очевидно — предвид размера на издутината — че съзнанието и тялото му са на съвсем различно мнение. Тя беше склонна да се съобрази с искането на тялото му, защото — да си го кажем с прости думи — го желаеше. Така, както никога не беше желала мъж през живота си.

Вероятно това имаше нещо общо с не толкова незначителния факт, че може би е влюбена в него. Или може би беше заради това, че от дълго време го чакаше. Но независимо от всичко, тъй като и двете причини подкрепяха твърдението й, те трябваше да се поддадат на желанията си. И ако го обичаше — добре де, така беше — не заслужаваше ли да прекара поне една нощ в ръцете му?

— Не. — Нейт поклати глава, следейки с поглед как приближава, също както кобра гледа мангуста.

— Защо?

— Защо какво? — О, Нейт знаеше какво го пита, но отчаяно търсеше начин да забави отговора си, тъй като не успяваше да измисли правдоподобно извинение за…

— Защо не искаш да правиш любов с мен?

Ъъъ. Мда. Това беше въпросът, на който не можеше да си наложи да отговори, тъй като Али не беше от онези жени, с които да прекара една нощ на удоволствия и после да изчезне. А и дума не можеше да става да й предложи нещо повече, защото тогава щеше да бъде принуден да й признае, че е убил брат й и я е излъгал за онова, което… не, това просто нямаше да се случи.

— Ъъъ…

— Защото е очевидно, че тялото ти е напълно съгласно с идеята. И ти самият призна, че ме харесваш. — Али стоеше пред него, толкова близо, че можеше да долови финия аромат на орлови нокти от шампоана, дори след дългия ден, прекаран върху седалката на мотора. — Аз те харесвам…

Младият мъж я погледна изненадано.

Али поклати глава и се засмя и всичко, за което Нейт можеше да мисли, беше: Човече, тя изглежда абсолютно зашеметяващо с тази диво разбъркана коса.

— Е, през по-голяма част от времето те харесвам. Но през останалото — не знам дали искам да те удуша, или да те целуна. И в това е целият ми проблем, разбираш ли? Работата е там, че дори когато ме подлудяваш, продължавам да си мисля, че може би искам да те целуна. Така че — тя направи кратък безпомощен жест с ръце, — защо, защо да не се отдадем на страстта си?

Внезапно във въздуха се разнесе някакво жужене. То облиза кожата му като с електрически език и го накара да настръхне целия.

— Ъъъ…

— И ако го правиш само от лоялност към Григ, защото смяташ, че дължиш на мен — малката му сестричка — повече от една нощ, не си прав.

Моля? Какво? Тя наистина ли каза една нощ?

— Познавам твоя тип — продължи Али с изкусителна усмивка. — По дяволите, та аз израснах с един, който беше точно от твоя тип. Чукай и бягай, нали така?

— Али…

О, Господи! Тя пристъпи още по-близо и застана между краката му, щръкналите й малки гърди се озоваха точно пред него. В лицето му. Какво се канеше да каже? Нещо. Нещо важно, но дори и животът му да зависеше от това, не можеше да си спомни какво.

— Нейт — прошепна тя и зарови пръсти в косата му.

По гръбнака му се втурнаха тръпки от възбуда.

— Ммм? — попита, хипнотизиран от невероятната гледка пред очите си и от усещането как тя го докосва… съзнателно.

Али отново се засмя. Това беше смехът на морска нимфа — гърлен, секси и дяволски неустоим. Мъжът несъзнателно протегна дясната си ръка, сложи я отзад на бедрото й и я придърпа напред, докато зарови нос в сладката, ароматна долчинка между прелестните й гърди.