— Не — отвърна той. — Трябва само да дишам дълбоко.

— Е, можеш да правиш това и като седиш върху тоалетната чиния. Искам да погледна раната, преди да изгубя самообладание.

— Ти имаш железни нерви, лейди. Преди малко бях адски горд от теб. — И имаше защо. Беше направила точно това, което й каза — без да се колебае, без да задава въпроси.

— Не знам какво съм направила, за да заслужа тази похвала. Бягах, за да спася живота си.

— Направи точно това, което ти беше казано. И запази спокойствие.

Тя му отправи сериозен, скептичен поглед и протегна ръка с дланта надолу. Дори от два метра можеше да види треперенето на тънките й пръсти.

— Това ли наричаш спокойствие?

Пич, ти си такъв задник… Али беше изплашена до смърт, а той стоеше тук и плещеше глупости. Побърза да свали собствените си ботуши, гамашите и съсипаното си, окървавено яке, като ги остави да паднат небрежно на пода. Пристъпвайки към нея, Нейт сложи длан върху хладната й буза и й се усмихна.

— Да, така го наричам, когато си изплашен до смърт, но продължаваш да функционираш разумно и рационално. Ти си забележителна жена, Али.

Глава 14

Разумна и рационална?

Сигурно е забравил момента, когато заплаши, че ще скочи в движение от мотора. Али го погледна така, сякаш искаше да му каже Ти луд ли си? и поклати глава.

— Да видим дали ще продължаваш да мислиш, че съм „забележителна жена“, след като започна да бъркам из раната ти.

Небеса, тениската му беше направо подгизнала. Ако не бяха няколкото бели петна тук и там, спокойно можеше да каже, че е изработена от виненочервена материя, а той стоеше и си говореше с нея, все едно не се е случило нищо. Като че ли не е бил прострелян.

Стомахът й отново се преобърна.

Божичко, дано да не повърна. Дано да не повърна.

От самата мисъл за това й се повдигна.

— Да не повърнеш отново? — попита Нейт.

— Не — увери го, повдигна брадичка и му посочи тоалетната чиния. — Ще разрежа фланелката ти, ще почистя раната и се надявам да те убедя, че трябва да отидеш до болницата. — И ще се опитам да не си изповръщам червата.

— Не на последната част.

— Чудесно — изръмжа младата жена, — но първите две определено ще се случат. Така че сядай, умнико, и да започваме.

Нейт се усмихна и, както винаги, гледката я остави без дъх. Но това беше добре, защото за момент я накара да забрави, че е на път да се взриви на парченца.

С грация, толкова необичайна за мъж с неговите размери, Нейт се отпусна върху капака на тоалетната чиния и като се извърна с лице към ваната, й предостави гърба си; ход, за който му благодари безмълвно. Али можеше дълго да спори, но не беше сигурна, че е в състояние да се справи с великото дело, което й предстоеше. Никога не се бе справяла добре с кръвта. А имаше толкова много кръв.

Ръцете й трепереха, докато ровеше из чантичката си, след което извади малките ножички, които ползваше, за да отреже някой висящ конец и от време на време да клъцне някой стърчащ косъм от носа си.

Нейт я погледна през рамо.

— С това ли мислиш да режеш тениската ми?

Тя погледна към малките сребристи ножички и се намръщи.

— Да. Защо?

— Защото не искам да седя тук цяла нощ.

С едно бързо движение извади огромния нож, който държеше в кожена кания на кръста си, и го подхвърли във въздуха, за да го хване отново за дяволски острото лезвие. Подаде й го с дръжката напред.

— Хмм. — Тя го пое предпазливо.

— Просто се увери, че единственото нещо, което режеш, е тениската ми — заръча й и отново се обърна. Изглеждаше изненадващо спокоен, предвид факта, че жена с треперещи ръце, склонна да повръща и при най-малкия повод, ще работи върху него с осемнадесетсантиметрово острие.

За няколко дълги секунди Али остана втренчена в огромния нож, след което мълчаливо се помоли, въпреки треперещите си ръце, да направи чист и правилен разрез.

— Ще го направим ли, или не? — попита я той, все още с лице към очуканата вана.

— Да — изсумтя младата жена; в тона й се усещаше безмълвното Не ме притискай! Пое си дълбоко дъх, направи две крачки напред и хвана фланелката му за вратната извивка. — Просто си преговарям всичко наум. — И се опитвам да не избягам с писъци през вратата.

— Лесно е — отвърна Нейт. — Дърпаш тениската и режеш.

Аха. Лесно. Затвори очи за кратко, и преди да успее да промени решението си, дръпна плата далеч от тялото му и започна да реже. Острието се плъзна през памучната тъкан като горещ нож през масло. Двете половини на съсипаната дреха се смъкнаха надолу и огнестрелната рана горе на рамото му й помаха: Хей, как си?

О, мамка му!

Али изпусна ножа и повърна в мивката. За втори път. Леле, абсолютна загубенячка. Простреляният беше той, а тя беше тази, която повръща.

— Сигурно ме мислиш за истинска страхливка — каза младата жена, когато пусна чешмата, за да измие отвратителния вкус в устата си и доказателството за унизителната си реакция право в канализацията.