— Освен това — поклати глава и остави пистолета върху кофата до себе си, а след това избърса потната си длан в кожения клин, взет назаем от Беки, — след тяхната… ъъъ… гимнастика те винаги бяха гладни. И аз си мислех, че това е по-подходящ начин да кажеш сбогом, отколкото онова, което им предлагаше Григ. Обикновено ги целуваше на прага и им даваше някакви глупави обещания как щял да ги потърси, когато се върне в страната следващия път. — Тя завъртя очи. — По някаква причина това ги караше да се чувстват по-добре, Григ го знаеше и затова им го казваше. Пращах го по дяволите заради това, че ги лъже, но той твърдеше, че това не е лъжа, а алтруистично изопачаване на истината. Което, ако питаш мен, е абсолютна глупост. И все пак тези жени никога не се оплакваха, така че винаги си мислех, че те са също толкова виновни, колкото брат ми, който непрекъснато беше готов за секс. Е, не че беше по-различен от другите красиви, самотни мъже на неговата възраст, но една сестричка винаги очаква повече от големия си брат. Аз ще бъда първата, която ще признае, че се прекланях пред Григ като герой и…

— Али — прекъсна я тихичко Нейт, — всичко ще бъде наред.

Проклятие!

Трябваше да се бори, за да спре сълзите.

Отново се беше разприказвала. Поставете я в стресова ситуация, добавете малко количество отхвърляне и унижение, заедно с голяма лъжица Нейт Уелър, разбъркайте всичко енергично и тя моментално ще започне да бърбори безспир. Това беше проблем, с който нямаше представа как да се справи, освен ако си отхапе езика.

Преглътна тежко, изпусна дъха, който бе сдържала досега, и погледна мъжа в очите.

— Откъде знаеш, че всичко ще бъде наред? — попита, без да се интересува, че гласът й звучи умолително.

— Защото аз няма да позволя друго.

Бог да й е на помощ, когато Нейт казваше подобни неща.

Глава 12

— Очаквано време на пристигане на Кристиан, Мак и Джамин — след четиридесет и осем часа — обяви Беки и се подпря с рамо на металната каса на вратата на кабинета на Франк.

Видът на младата жена, застанала там така небрежно, неосъзнато сексапилна и толкова… млада, накара Франк да скръцне със зъби и да посегне към нещо, което да му попречи да скочи и да стисне красивото й, съвършено гърло само заради това, че съществува. Заради това, че е единственото нещо на тази планета, за което жадуваше повече, отколкото за проклетите близалки „Дум-Дум“, или повече от топлинните камери, които всички чакаха с нетърпение последните две седмици, или… или от следващия си проклет дъх.

— Джамин?

— Да. — Беки кръстоса босите си крака. Ноктите й бяха лакирани в ярко прави секс с мен, голямо момче червено. Винаги бе мислил, че това е много интригуващо у едно момиче… жена… момиче… Мамка му! Жена, тя е жена, каза си той. Една млада жена. Една млада жена, която обикновено е омазана цялата в грес. Една млада жена, която знаеше много по-добре от всеки мъж как да сглоби двигател — всеки двигател. Една млада жена, която можеше да създаде от лист метал всичко, което творческият й мозък можеше да измисли, само с помощта на горелка и чук. А най-странното, пленително и дяволски изкусително нещо бе, че тази жена можеше да бъде и нежна и да си прави маникюр и педикюр всяка седмица.

— Знаеш, нашият нов ъъъ… гост от Израел. — Обяснението й отклони вниманието му от тези очарователни малки пръсти. — Това е псевдонимът, който Кристиан избра за човека.

А, да. Онзи проклет агент на Мосад. Страхотно! Просто страхотно. Още едно нещо, за което не искаше да мисли скоро.

— Той не е гост. Предполага се, че ще имаме полза от него.

Беки повдигна скептично вежди. Франк само сви рамене в мълчаливо съгласие. Самият той беше доста скептичен в това отношение.

— Освен това — продължи тя, — Стейди каза, че щял да остане още един ден на конференцията, заради някаква лекция на тема: „Зарастване на ексцизия и начално възстановяване при лечение на комбинирани фрактури по време на Първата световна война“. — Завъртя очи. — Ако питаш мен, което никой никога не прави, това звучи супер скучно. — Младата жена го изгледа многозначително, на което Шефа отговори с подобна гримаса. — Както и да е. — Не беше приключила. — Проверих Рок и Били. Казаха, че в края на седмицата са си у дома, и че на Източния фронт всичко е спокойно, така да се каже. Призрака и Али са на около час от Джаксънвил. Той каза, че ще се свърже с нас, след като вземе флашката.

Внезапно Франк осъзна, че цялата тази информация трябваше да дойде от Ози. Присви очи.

— Къде е малкият?

— Заровил се е дълбоко в системата за управление на полета на Хоука — отвърна Беки. — Приличаше ми на онова момче от терминала, с мравките в гащите, толкова беше нетърпелив да се добере до хеликоптера. И като видя как успешно, бих могла да добавя, без да ме открият — направи малък реверанс, — хакнах тази сутрин „Очите в небето“, Ози реши, че е безопасно да ме остави сама в контролния център, така че…