Читаем Ад на колела полностью

В този твой наистина страхотен, стегнат задник! Този, който обикновено искаше да ухапе, но в момента жадуваше да изрита толкова силно, че да го изпрати чак в следващата седмица.

Когато устните му трепнаха, десният й бицепс се стегна в готовност да замахне. Нейт сякаш прочете намерението в очите й, защото прочисти гърло и успя да изтрие полуусмивката от лицето си.

— Звучи болезнено. Предпочитам да се откажа, ако нямаш нищо против.

— Ооо, не ми се прави на остроумен! — Толкова му се ядоса, че в действителност тропна с крак, а не беше от хората, които тропат с крак.

— Моля? — Той изглеждаше искрено объркан.

— Чу ме какво казах — имитира акцента му. — Твърде съм бясна, за да се справя с внезапното ти остроумие, така че по-добре престани.

Когато една черна вежда се повдигна леко нагоре към широкото чело, тя му хвърли убийствен, кос поглед.

— Така ли? — подигра й се с бавен, провлачен говор. — Или ще направиш какво?

Възможно ли е в действителност кръвта да заври? Защото във вените й определено започна да пари.

— Може да съм дребна, но не съм безпомощна — предупреди го тя. Все пак Григ я беше научил на няколко ефективни начина за справяне с човек, два пъти по-едър от нея. Много й се искаше Нейт да й даде поне една причина, за да му покаже на какво е способна.

Само една.

Когато устните му трепнаха отново, Али не можа да издържи повече. Преди изобщо да успее да помисли за действията си, вдигна крак и изрита стъпенката на креслото така, че Нейт изведнъж се оказа седнал в изправено положение. Големите му крака изтропаха на пода, а косата му падна напред и покри очите. Той бавно вдигна широката си длан и внимателно приглади кичурите обратно назад.

Младата жена стоеше над него, очите й го приковаваха като стоманени кинжали, а ноздрите й се разширяваха като на разярен бик. Да, само трябваше да й покаже червен флаг и тя със сигурност щеше да се хвърли с главата напред.

— Играеш си с огъня, Али — предупреди я, но тя беше твърде ядосана, за да му обърне внимание.

— О, виж как треперя от страх.

Умишлено бавно, Призрака изправи едрото си тяло и застана пред нея като планина от мускули и напрегнати сухожилия. Наложи й се да наклони глава назад, за да продължи да се взира в безстрастното му лице, но въпреки това не се отдръпна нито на сантиметър. И не възнамеряваше да го прави. Имаше нужда да се нахвърли, да хапе, да драска и да крещи. За да накара някой да се чувства безнадеждно, безпомощно и нещастно, също като нея. И кой, ако не Нейт, беше най-подходящ за това? Мъжът, който я беше излъгал и отхвърлил, а сега се опитваше да я заплашва и тормози, за да се откаже от единствената надежда, която имаше — да узнае в какво се беше замесил Григ преди смъртта си.

— Ще ми кажеш къде си скрила тази флашка — изръмжа той, като я хвана за раменете и я разтърси леко.

Внезапното присвиване на очите й трябваше да го предупреди, че е успял да натисне и последния бутон, но той не предприе нищо, за да се предпази от стиснатите й юмруци, когато ги размаха в полукръг и избута ръцете му настрани. Също така не се прикри, когато замахна с доста впечатляваш кос удар, който стовари право в твърдата му челюст. А щом зъбите му изтракаха и главата му се отметна назад, тя се усмихна злобно.

Ето, вземи това, ти отвратително, презряно, инатливо, коравосърдечно, лицемерно копеле!

Али се стресна от това колко бързо мъжът се отърси от удара и пропусна възможността да излезе от обсега му. Нейт се спусна светкавично, притисна ръцете й към тялото и я придърпа към широките си гърди, докато се оказа уловена като в усмирителна риза от плът и кръв.

Аха, доста добър ход, но успя да обездвижи само горната част на тялото й. Краката й останаха свободни, а Али знаеше много добре как да ги използва. Бързо изви хълбоци, при което мъжът изсумтя и преглътна тихо проклятие, когато острото й коляно се вряза вдясно от семейните му ценности. Някак си успя да улови краката й между силните си бедра, и на нея не й остана нищо друго, освен да съска и безрезултатно да се опитва да се измъкне.

Започна да го нарича с всички мръсни имена, за които се сети, и още няколко, които измисли сама. Изпълни се с ужас, когато безплодната й борба премина в сърцераздирателни ридания.

Защо Григ си бе мислил, че може да я лъже? В какво я беше замесил? Защо трябваше да умре и да я остави сама? И защо беше толкова глупава, че да си падне по Нейт Уелър? Как си беше позволила да изпитва подобни чувства към този мъж? Беше ли влюбена в него? Боже, не знаеше, но се боеше, че може би наистина е така.

Всичко беше толкова безсмислено. Чувстваше се така безпомощна. Искаше й се да изкрещи, но борбата бе изцедила и последните й сили, оставяйки само мъка, отчаяние и изтощение.

Когато се отпусна безволна в оковите на силните му ръце, той внимателно — о, толкова внимателно! — се настани отново в креслото, като я намести в скута си.