Читаем Ад на колела полностью

— Ребека! По дяволите! — Ругаейки, Шефа бръкна в джоба си за шишенцето с ибупрофен. Само при мисълта за опасността, на която се излагаше, като се опитваше да се включи в работата им, всяка една кост в остарялото му тяло го заболя. — Това не е твоя работа! Твоята работа е да правиш онова, което вършиш най-добре. Ремонтирай машините! Поддържай прикритието ни и не си пъхай носа в нашата дейност!

Младата жена се изправи и зае бойна стойка, разтвори елегантните си крака на ширината на раменете и стисна изцапаните си с грес и боя — това бе новост — ръце, в юмруци от двете си страни.

— Мога да направя дяволски много повече от това, Франк.

Левият му клепач започна да трепти.

— Не измествай темата — предупреди той, като внимаваше да запази гласа си спокоен. Беше необходимо единият от тях да запази контрол, иначе щяха да се разкъсат един друг и Бог да им е на помощ след това. — Плащаме ти да вършиш точно определена работа и…

— И аз си я върша! — извика тя. — Но мога и повече! Ако ти само…

— Това няма да се случи, Ребека! — изкрещя Франк. Дотук с контрола. Никога, когато тя беше наблизо, не успяваше да остане спокоен. — Никога няма да станеш пълноправен член на екипа.

— О, така ли? — Бузите й бяха яркочервени и добре, че очите й не можеха да изстрелват пламъци, иначе вече щеше да се е превърнал в купчина тлееща пепел. — Кой го казва? Ти не си единственият, който ръководи екип, Франк. При обучението, което получих от Рицарите, доста екипи с удоволствие биха ме добавили в списъците си.

Какво?! Обучение? Рицари?

Стана му лошо.

Като знаеше на какво са способни да я научат хората му, го присви стомахът, все едно страдаше от тежък случай на „Отмъщението на Моктесума“29.

— Що за… обучение? — попита, като изговаряше всяка дума бавно и прецизно. Или това, или щеше да започне да крещи отново.

— Призрака ме учи да стрелям със снайпер — информира го самодоволно и най-сетне Шефа разбра защо Беки и Призрака бяха изчезвали заедно толкова често.

— Докато правехте това, той не ти ли сподели нещо? Мислих си, че може би Призрака ти се е доверил и…

— О, забрави! — Беки завъртя очи. — Нали познаваш Призрака? Той не говори с никого за проблемите си.

Разбира се, беше права. Би трябвало да знае по-добре. По дяволите, това изобщо не му харесваше.

Без да се интересува, че лицето му постепенно придобива пурпурночервен цвят, младата жена продължи:

— Били ме учи на всичко за взривните вещества и разрушаването. И онзи ден аз…

— Какво? — прекъсна я той. — Как, по дяволите, Дивия Били е могъл да направи това?

Беки беше малката сестричка на Били, дявол да го вземе, и Франк дори не искаше да мисли за онова, което са правили онзи ден. Шибана работа!

— Защото аз го помолих. — Гласът й беше пълен с презрение. — Знаеш, че той подкрепя всичките ми амбиции и стремежи, като всеки добър брат.

Луд ли беше? Един добър брат би трябвало да се грижи малката му сестричка да се намира на най-малко два километра от всичко, което може да експлодира!

— Освен това усвоявам основния курс по оказване на първа помощ от Стейди, а Мак ми даде назаем всичките си учебници от Академията — продължи тя с нескрита гордост. — Предполагам, че в рамките на още няколко месеца ще съм по-добре образована, отколкото…

Франк престана да я слуша, защото беше много, много зает да измисля изкусни начини, по които да убие всеки един от Рицарите.

Стрелба? Взривни вещества? Медицинска помощ? Следствени методи на ФБР? След това щеше да му каже, че е усъвършенствала свое собствено ядрено оръжие.

Не можеше да й позволи да продължава по този начин. Това нямаше да доведе до нищо друго, освен до скръб и смърт, а той по-скоро би извадил очите си с тъпа пръчка, отколкото да й позволи да се излага сама на ненужни рискове.

— Никога, Ребека! — прекъсна речта й, която, по дяволите, дори не слушаше. — Никога няма да го позволя!

— Няма да позволиш? — Кафявите й очи се разшириха от учудване и недоверие, след това се присвиха, когато тъмна ярост изкриви лицето й. — Няма да позволиш?! Майната ти, Франк! Ти не си ми съпруг, нито си ми баща! Не можеш да ми разрешаваш или забраняваш нищо! Аз съм зряла жена и ще правя каквото си искам!

Да, не й беше съпруг, защото бе твърде стар, и не й беше баща, защото бе прекалено млад за това. Но беше неин шеф — поне до известна степен — и най-малкото, което бе в състояние да направи, е да се увери, че тя няма да продължи с безумния си план да стане пълноправен член на екипа.

Мамка му! Беки — пълноправен член на екипа? Сърцето му не можеше да понесе дори мисълта за това.

— Вярваш ли, че някой ще те вземе, след като го посъветвам да не го прави? — попита хладнокръвно, като хвърли няколко хапчета в гърлото си и ги преглътна. Това му се удаде дяволски по-трудно от обикновено, тъй като този разговор бе превърнал устата му в безводна пустиня.

Младата жена го зяпна с отворена уста.

— Ти… Ти би направил това? Ще ми попречиш…

— Без да ми мигне окото — отвърна мрачно Франк. Ако това означаваше нейната безопасност, би направил всичко.