Читаем Ад на колела полностью

Когато го чу да се смее, поклати глава. Този мъж беше много странен. От всичките пъти, когато бе желала да чуе неуловимия му смях, настоящият момент беше най-неподходящото време за това. Той подаде глава иззад страничната врата и се усмихна съчувствено, когато видя посърналото й изражение.

— Всичко ще бъде наред, сладурче — успокои я той и влезе в гаража. Отиде до мотора и започна да разглобява оръжието си с пестеливи, сигурни движения.

Сладурче. Беше започнал да я нарича така. Не беше сигурна дали трябва да се чувства поласкана, или раздразнена. Но определено не се чувстваше сладка, не и днес. Днес беше преживяла твърде много, за да се чувства фина и нежна като захар. Сироп, може би. Объркана, лепкава и бавно движеща се. Да, вероятно би могла да приеме да я нарича сироп.

— За какво мислиш? — поиска да знае, докато подреждаше частите на опасно изглеждащия снайпер в куфарчето.

За какво мислеше? Мислеше за смъртта на брат си и за лъжите, които беше разказал не само на нея, но и на мъжете от „Черните рицари“. Мислеше за това, че някой я следеше, дебнеше я в продължение на месеци. Мислеше, че след смъртта на Григ, животът й се бе обърнал с главата надолу. Мислеше за глупавото си поведение в присъствието на Нейт и за това как я беше отхвърлил. Въпреки очевидната нужда на тялото си, той я пренебрегваше, защото не желаеше тази физическа реакция да…

Разбира се, преди да отиде да направи онова, което беше правил досега, каквото и да бе то, той беше имал дързостта да се завърти на 180 градуса и да я целуне умопомрачително.

Какво, по дяволите, означаваше всичко това? Или я желаеше, или не. Тази несигурност я подлудяваше.

Обърна се към него и видя, че я наблюдава. Лицето му изглеждаше разтревожено.

Ух, какъв беше въпросът? А, да, за какво си мисли.

Бяха се случили толкова много неща за такъв кратък период от време, с твърде малко сън междувременно, че обикновено пъргавият й мозък се беше превърнал в гъста каша, която по консистенция много приличаше на смес за палачинки.

Но палачинките си пасваха така добре със сиропа.

Гениално!

— Палачинки — отговори най-накрая, като установи, че това беше най-близо до истината от всичко останало.

Лицето му се отпусна и той повдигна вежди.

— Гладна ли си?

— Не. Не съвсем. Въпреки че сега, като си помисля, май се чувствам гладна. Странно, нали?

Той повдигна рамо.

— Григ винаги казваше, че ти правиш най-вкусните палачинки.

В стомаха й моментално се образува твърд възел и й призля.

Това беше нейното специално угощение за Григ, когато се връщаше у дома в отпуск, или по време на няколкото й посещения в Северна Каролина, след присъединяването му към Рицарите. Обикновено това специално ястие се споделяше и с момичето, което бе успял да свали предната вечер, преди да се прибере вкъщи.

Това беше неговият модус операнди28. Забърсваше жена в някой бар и я мъкнеше в спалнята за гости на Али, където се отдаваха на разврат, блъскайки таблата на леглото в стената през цялата нощ. Той, разбира се, не можеше да заведе поредното си завоевание в дома на родителите им. Спазваше известно приличие, в края на краищата.

„Хайде, Али — беше й казал веднъж, когато го обвини, че е голям женкар, — човек, който работи толкова усилено като мен, заслужава малко развлечение. Ако искаш, ще преместя проклетото легло далеч от стената и ти дори няма да забележиш, че съм там.“

Хм, да бе, точно така. Защото много лесно би могла да пренебрегне онова: „О, Григ, да! О, Григ! О, Григ! Да, да, да!“.

Усмихна се тъжно. Много й липсваше нейният голям, глупав, весел брат. Какво ли не би дала да се събуди утре сутринта и да направи палачинки за него и за момичето, което е успял да привлече в дома й с помощта на мъжката си хитрост.

— Да — отговори на Нейт, — правя страхотни палачинки. Поне приятелките, които Григ водеше, ги харесваха. — Той наклони леко глава. — Познаваш Григ, винаги е бил с някоя. Освен това… — Али се намръщи и погледна към опасния пистолет в ръката си. Знаеше как да борави с оръжие, Григ се беше погрижил за това, но колтът изглеждаше толкова не на място в ръката й, с увитите около приклада му пръсти с розов маникюр. Чий живот живееше в момента? Във всеки случай, не и своя. Тя беше детска учителка, за бога.