Читаем Ад на колела полностью

— Сега по-добре ли се чувстваш? — попита Нейт, когато след последното й ядно подсмърчане изминаха пълни шестдесет секунди.

— Д-да — колебливо призна и притисна глава под твърдата му брадичка. Златисторусите кичури се заплетоха в наболата му брада. Али повдигна края на блузката си и избърса течащия си нос. Дори не й пукаше колко отвратително беше това. — Не биваше да го правя. Погрешно е да се удря човек. — Макар да знаеше, че ударът й не го нарани — та Нейт беше непоклатима стена от плът и кръв — това съвсем не извиняваше склонността й към насилие, когато той беше наблизо. — Просто… Понякога ме правиш толкова… луда. Ти си най-вбесяващият човек, когото познавам, и това говори много, след като съм израснала с Григ.

— Просто трябваше да изпуснеш малко пара, иначе щеше да експлодираш.

Тя отдръпна глава леко назад и прикова в него влажните си очи.

— Искаш да кажеш, че си ме провокирал нарочно?

Младият мъж леко присви едното си рамо и тя разбра, че това беше отговорът му.

— Но защо?

— Както споменах, трябваше ти отдушник.

О, по дяволите! Цялата тази история я караше да се чувства ужасно.

— Ти наистина си загадка за мен, знаеш ли? Точно когато съм те коронясала за крал на всички задници, внезапно правиш нещо… толкова сладко. Сладко, но същевременно и доста странно. Имам предвид, че се подложи доброволно на нокаут.

— Това е част от чара ми — заяви Нейт и едно от ъгълчетата на съблазнителната му уста потрепна.

— Само се хвалиш. — Завъртя очи, после вдигна пръсти и леко докосна твърдата челюст под острите косъмчета на наболата му брада. — Съжалявам, че те ударих. Боли ли те?

— Да.

Али трепна съчувствено.

— Съжалявам — каза отново.

— Недей. Направи го страхотно.

— Така ли?

— Да. — Потърка мястото, където го беше ударила, и се ухили като хлапак. — Вложи в удара и силата на рамото. Точно както Григ те е учил.

— Недей да звучиш толкова доволен — сгълча го, все още малко учудена, че действително го беше ударила… отново. През целия си живот не бе посягала на никого — ударите, които си бяха разменяли с Григ като деца, не се брояха — но някак си беше успяла да удари Нейт Уелър два пъти. — Умението да удрям не е нещо, с което мога да се гордея.

Той направи физиономия, равнозначна на свиване на раменете.

— Следващият път се цели в носа. Много по-трудно е да се защитиш със счупен нос, защото очите се пълнят с толкова много сълзи, че е почти невъзможно да видиш нещо. В допълнение, започваш да се давиш, тъй като в задната част на гърлото се стича кръв.

— Не исках да те нараня. Наистина.

— Знам.

— Нейт?

— Хмм?

— Идвам с теб.

Наблюдаваше го, докато изучаваше лицето й, и едва не избухна в победоносни крясъци, когато въздъхна и бавно кимна.

— Добре, но ще правиш точно онова, което кажа и както го кажа. Без въпроси и без да се двоумиш. Ще носиш бронежилетка. Ще ти бъде горещо като в ада, но това са моите условия.

— Да, сър. — Али му отдаде чест.

Мъжът се намръщи, преди да изръмжи:

— Ставай! — Внезапното му изправяне едва не я изхвърли на пода.

— Хей! — Залитна, но успя да се хване навреме, преди да се пльосне по лице долу. — Какво, по дяволите, беше това… О! — Страните й пламнаха, щом съзря твърдата подутина, очертана под дънките му.

— Да — промърмори той. — Точно така.

— А защо не можем просто…

Нейт я прекъсна, размахвайки ръка във въздуха като при удар от карате.

— Забрави за това, Али. Не искам да имам такава реакция към теб, така че, ако наистина желаеш да ме придружиш на тази малка мисия, просто ще го забравиш. Разбра ли?

* * *

Да, беше разбрала. Силно и болезнено ясно. И сега беше тук, седеше върху стара кофа от боя в бързо затоплящ се гараж, някъде в щата Кентъки, укриваща се от мистериозен правителствен агент, който я беше заплашил с пистолет, и се опитваше да не диша учестено.

В действителност, не беше очаквала никакви проблеми по време на пътуването. Глупости, оказа се невероятно наивна. Нищо чудно, че Григ я бе държал на тъмно толкова дълго.

Когато чу стъпки отвън, стисна по-здраво малкия колт. Изправи се тихо и зае позиция за стрелба, както брат й я беше научил. Протегна дясната си ръка, като подпря дланта й с лявата, леко наклони глава така, че дясното й око да гледа точно през мерника на пистолета.

Всички онези рисковани изпълнения във филмите очевидно съществуваха, и по някакъв начин — защото беше пълна идиотка и настоя да дойде с Нейт — се оказа точно насред едно такова.

Надяваше се, че в реалния живот тъпата блондинка няма да е тази, която първа ще гризне дръвцето.

Потрепери, когато осъзна, че не е задължително последното да бъде евфемизъм.

— Али?

При звука на дълбокия глас на Нейт, се строполи върху кофата и със силно свистене издиша сдържания досега въздух.

Мили Боже, изобщо не ставаше за това.

— Влизам — предупреди я тихо. — Няма да ме застреляш, нали?

— Не обещавам — отвърна с треперещ глас и отдръпна пръста си от спусъка на колта.