Офисна афера, засечено любовно писмо, безпогрешен служител, напуснала компанията, магазин за сладки, щастлива, няма мотив. След това погледна малко встрани. Афера с детегледачката?

Бившата любовница бе засякла Матю Стар и новата му любовница в Блумингдейл. Скандинавка. Според Ники Агда нямаше голямо значение нито сама по себе си, нито като част от разследването — имаше стабилно алиби. Какво обаче я глождеше така?

Остави празната кутия от китайско на бюрото на Роули и й залепи листче с надпис „БЛАГОДАРЯ РОУЛИ!!!“, наслаждавайки се на огромния шрифт и удивителните. Под него залепи друго листче, с указания да доведат Агда утре в девет сутринта.

Когато стигна до дома си, пред входа бе паркирана патрулна кола от тринадесети участък. Хийт поздрави униформените вътре и пое нагоре по стълбите. Не се обади на капитана, за да отзове охраната. Синините по врата на Барбара Диърфийлд още бяха пресни в ума й. Ники бе изтощена и й се спеше до болка.

Този път без угаждане. Тегли си душ, вместо да си вземе вана.

Легна в леглото и на съседната възглавница долови миризмата на Руук. Придърпа я и вдиша дълбоко, чудейки дали не е трябвало да му се обади да дойде. Преди да си отговори, вече спеше.

Когато телефонът й иззвъня, бе тъмно. Звукът я достигна през пластове сън, които трябваше да отметне с усилие на волята. С още заспали ръце посегна към телефона на нощното шкафче и го изпусна. Докато го вдигне отново, бе спрял да звъни.

Разпозна номера и си пусна оставеното на гласовата поща съобщение.

— Хей, Очоа е. Обади ми се веднага, окей? Още като получиш това. — Гласът му излъчваше задъхана неотложност, нетипична за него. Когато доизслуша съобщението, Ники усети как потта по кожата й изстива: — Намерихме Поченко.

16.

Ники изтърча надолу по стълбите, докато се обличаше, стигна до патрулката и помоли ченгетата да я откарат. Те с радост изоставиха монотонната си задача и отпратиха с нея на задната седалка.

По магистралата на Уест сайт, движението на север в пет сутринта бе слабо и набраха добра скорост.

— Познавам района, оттук няма вход за превозни средства — каза Ники на шофьора. — Вместо да си губим времето да се връщаме от 96-а, ще слезем от магистралата. Оттам ще продължа пеша.

Когато слезе, Ники подвикна през рамо, за да благодари. Скоро тичаше под магистралата, прескачайки гълъбови курешки на път към реката и полицейските светлини в далечината.

Когато пристигна, задъхана и потна, Лорън Пери обработваше трупа на Поченко.

— Поеми си въздух, Ник, никъде няма да избяга. Щях да ти се обадя, но Очоа ме е изпреварил.

Очоа се присъедини.

— Май че този тип няма повече да те тормози.

Хийт обиколи трупа. Руснакът се бе отпуснал на една страна на пейка с изглед към Хъдсън, едно от онези живописни местенца за отдих между велоалеята и брега на реката. Сега то бе последната спирка на Поченко.

Откак бе опитал да я убие, се бе преоблякъл. По всичко изглеждаше, че три четвърти шортите му с войнишки десен и бялата му тениска бяха чисто нови, както подобаваше на бягащи престъпници, които използват магазините за свои гардероби. Само че дрехите на Поченко бяха покрити с кръв.

— Открили са го от гражданските патрули в услуга на бездомните — каза Очоа. — Обикаляли, за да ги прибират на хладно. — Не устоя да добави: — Е, поне той със сигурност ще е на хладно.

Ники схвана шегата, но гледката не я бе оставила в настроение за бъзици. Каквото и да е бил някога, сега Витя Поченко беше мъртъв човек. Всяко лично облекчение от това, че бе в безопасност, си оставаше лично. А той бе в категорията „жертва на престъпление“ и заслужаваше справедливост като всеки друг. Една от професионалните дарби на Ники бе да държи под ключ чувствата си. Отново погледна Поченко и осъзна, че ще й трябва не само ключ, но и две-три по-здрави резета.

— Какво имаме? — попита тя.

Лорън направи знак на Ники да мине от другата страна на пейката.

— Един изстрел в тила.

Небето просветля ваше и зората даваше по-добра възможност за оглед.

— Ето изгарянето от дулото.

— Да. Било е много отблизо. Забележи и позата. Голяма пейка, цялата за него, а е седял чак в края.

Хийт кимна.

— Някой е седял с него. Няма ли следи от борба?

— Никакви — каза патоложката.

— Значи, за да се доближи толкова, трябва да е бил приятел или сътрудник.

— Доближил се е достатъчно за изненадваща атака — каза Очоа. — Колкото да застане зад него и: пук. — Посочи зад тях, към магистралата, която вече се пълнеше с пътуващи от предградията. — Няма свидетели, шумът от движението е заглушил изстрела. Не видях и улични камери, насочени насам.

— Ами пистолетът? — попита Ники.

— Малокалибрен — отговори Лорън. — Ако ми опреш дуло в тила, за да ти кажа веднага… двадесет и пети калибър, струва ми се.

— Лорън, скъпа, трябва по-често да излизаш.

— Бих, но работата е, хм, оживена. Това изгаряне и счупеният пръст твоя работа ли са? — Хийт кимна и патоложката продължи: — Трябва ли да знам още нещо?

— Да — каза Очоа. — Не се изпречвай на пътя на Ники Хийт.

Руук ги чакаше в участъка.

— Чух за Поченко. — Той склони глава тържествено. — Моите съболезнования за загубата ти.