Читаем Жега полностью

— От Сотбис потвърдиха серийния номер на фотоапарата. На Барбара Диърфийлд е. Картата памет е пълна със снимки на колекцията на Стар.

— От онази сутрин? На снимките сигурно е имало дати.

— Леле, стряскаща проницателност. Някой започва да се учи. — Той се поклони леко и тя продължи. — Да, от същата онази сутрин. Роули копира всички снимки на харда си.

— Роули, новият крал на мултимедията.

— Мисля, че правилното е „цар“.

— Значи Бъкли или е присъствал на убийството й, или по-късно Поченко му е дал фотоапарата. — Обърна се към нея. — Или демонстрирам неуважение към методичния ти подход с безразсъдните си теории?

— Не, всъщност този път съм съгласна, писателче. Така или иначе, апаратът свързва Бъкли и Поченко. — Тя пристъпи към вратата. — Да видим мога ли да разбера как точно.

Тъкмо посягаше към бравата, когато от коридора влезе Очоа.

— Адвокатът му тъкмо пристигна.

— Хм, вярно, че чух боклукчийския камион отвън.

— Имаш малко време. Куфарчето й някак се загуби, докато минаваше през проверка на входа.

— Очоа, куче такова.

— Бау.

Когато детектив Хийт влезе за разпита, Бъкли се поизправи — явно знаеше, че това вече не е пробното препитване от предния ден. Опита се да си придаде предизвикателен вид, но фокусираният му върху нея поглед, сякаш се опитваше да прецени по езика на тялото й колко е загазил, подсказваше на Ники, че може да го пречупи. Може би не сега, но в крайна сметка. Всички, които я гледаха така, се пречупваха.

— Кучката се върна — започна тя и се настани в стола си. Ники бързаше. Знаеше, че адвокатът скоро ще се появи. Но трябваше да изиграе ръката покер докрай. Бъкли вече се бе издал — тя нямаше намерение да му връща жеста като показва нетърпение. Затова се облегна, кръстосала ръце, все едно имаше цялото време на света. Той облиза нервно устни. Когато видя пресъхналия му език да обира венците, тя започна.

— Ще се обидиш ли, ако ти кажа, че не ми правиш впечатление на крадец на изобразително изкуство? Представям си те в други ситуации, дилър, крадец на коли, на пари от касови автомати. Но да планираш многомилионен обир като този? Не, извинявай, но не. — Тя се понадигна и се наведе към него. — Обадил си се на Док Моторджията, но преди това някой се е обадил на теб и искам да зная кой.

— Къде ми е адвокатът?

— Джералд. Нали си гледал онези теле пазарни предавания, където в края ти казват „Офертата важи за ограничен период, затова купете днес!“? Предвид лайняния ураган, който ти се готви, приеми, че сме точно в тази ситуация, ти и аз. — Очите му трепкаха като на уплашено животно, но още не се даваше. Тя го притисна от друг ъгъл. — Всъщност, не знам колко теле пазарни предавания си гледал. Дават ги късно нощем, когато си на работа.

Той сви рамене.

— Всеки знае къде и кога работя.

— Да, но пък нещо ме учудва. Докато преглеждахме видеозаписите от Гилфорд в деня на убийството на Матю Стар, ти беше там в ранния следобед.

— Е, и? Там работя.

— И аз така си казах преди два дни. Но последните събития ме карат да преосмисля нещата.

— Хей, не съм убил г-н Стар.

— Ще си запиша. — Зъбите й се бялнаха в усмивка, скриха се. — Нещо друго се питам и мисля, че би могъл да ми отговориш. Докато си се шлял в сградата в извънработно време, дали случайно не си помогнал на някого да се вмъкне? Знам, че на покрива има затворен служебен вход. Дали е възможно да си го отворил около 12:39 по обед?

На вратата се почука леко, два пъти. По дяволите. Очоа предупреждава за адвоката.

— Джералд? Оферта за ограничен период.

От стаята за наблюдение приглушено се процеждаше женски глас, декламиращ възмутено.

— Звучи като адвоката ми — рече Бъкли.

Звучи като зъболекарска бургия, помисли си Ники.

— Е? Пусна ли някого да влезе?

Повя леко течение, когато вратата се отвори. Влязоха Очоа и изнурена женица в костюм с цвят на кал. На Ники й заприлича на човек, който ще задържи опашката в магазина за хранителни стоки, за да накара касиера да провери отново цената на връзка магданоз. Жената каза:

— Това просто не е уместно.

Ники не й обърна внимание и продължи да натиска.

— Откъде взе фотоапарата?

— Не отговаряй.

— Няма.

В присъствието на адвокат Ники още веднъж смени подхода. Спря да търси отговори и се зае да сее семена.

— Може би Поченко ти го е дал като отплата за услугата?

— Клиентът ми няма нищо повече за казване.

— Или си му го отмъкнал? Поченко не е човек, от който би искал да крадеш, Джералд.

— Детектив, разпитът приключи.

Ники се усмихна и се изправи.

— Ще има още. — И излезе.

Малко след като Роуч приключиха работа за деня, Ники чу стъпките на Руук зад стола си и го усети над рамото си, вгледан в монитора й, на които се сменяха снимките от апарата на Барбара Диърфийлд. Не бяха особено добри. Кадри, заснети от упор, по два за всяка картина — един с и един без светкавица.

— Явно са били само за лична справка. Никой не би ги сложил в брошура или на сайт — каза тя.

— Значи са нещо като нейни записки от срещата й с Матю Стар.

— Точно. И Лорън, моята, хм, как я нарече — приятелката ми трупояд, — се обади и потвърди, че е загинала по обед същия ден. — Ники продължи да прещраква снимките.