Читаем Жега полностью

Очоа се засмя.

— А, маймунката писач започва да се учи.

Ники отново игнорира черния хумор.

— Очоа, свържи се с хората, които сложихме да следят Майрик. Знаем, че е бил сътрудник на Поченко. Искам да знам къде е бил, когато дружката му е бил убит.

Очоа подпука телефоните. Руук й донесе чаша кафе от Дийн и Делука.

— Ето, обичайното ти. Без сметана и пяна, двойно, с аромат на ванилия.

— Знаеш какво ми е отношението към накипрените кафета.

— И въпреки това пиеш такова всяка сутрин. Толкова сложна жена.

Тя отпи.

— Благодаря. Много съобразително. — Телефонът й иззвъня. — Следващия път се сети за шоколадовите пръчици.

— Толкова сложна — повтори той.

Ники вдигна. Беше Роули.

— Две неща — каза той. — Отвън чака Агда.

— Мерси, сега излизам. А другото?

— Преди да си тръгна снощи, се изхрачих в китайското.

Агда Ларшон се бе издокарала за разпита. Носеше типично за Ийст вилидж56 облекло, както и розово-бял часовник за плажен волейбол на Суоч на едната китка и гривна от рафиа на другата. Тя завъртя възела и между палец и показалец и попита:

— Да не съм загазила?

— Не, просто формалност. — Бе вярно само отчасти. С този разпит Ники просто си подкопаваше разследването, но и искаше да си изясни един въпрос, онзи, който я човъркаше. Щеше, когато му дойде времето, да го зададе. — Как се справяте с всичко това? С това убийство и кражбата сигурно сте готова да се върнете в Швеция.

Агда поклати глава, за да демонстрира изумлението си.

— О, много е смущаващо, да? Но убиват и в моята страна също. Казват, почти двеста миналата година.

— В цялата страна?

— Да, не е ли ужасно? Навсякъде.

— Агда, искам да ти задам няколко въпроса за живота със семейство Стар.

Тя бавно кимна.

— Г-жа Кимбърли ми каза, че ще искате, когато и се обадих да й кажа, че ще идвам.

Ники наостри уши.

— Да не би да те предупреди да не говориш за това?

— Не, каза да говоря каквото реша.

— Така ли каза?

Детегледачката се изкиска и тръсна русата си глава, тъй че косата й се разпиля пред лицето.

— Всъщност каза, че няма значение, защото полицаите били некадърни и да го лапали. — Агда долови липсата на веселие у Ники и се намръщи преувеличено в опит пак да добие сериозен вид. — Казва каквото си ще, г-жа Стар.

И получава каквото си ще, помисли си Хийт.

— Откога работиш за нея?

— Две години.

— В какви отношения сте?

— О, може да е корава. Изведнъж, без нищо, ще ми викне, „Агда, заведи Матю оттук в парка“ или пък почуква на вратата ми, където спя, през нощта, „Агда, на Матю му стана лошо и повърна, ела да почистиш.“

— Онзи ден г-жа Стар и синът са напуснали града.

— Точно така, отидоха на вилата на д-р ван Пелдт в Уеспорт. В Кънектикът.

— Не си тръгнала с тях. По-късно ли си отишла или пък сте се срещнали на централната гара?

Агда поклати глава отрицателно.

— Аз не отидох с тях.

— Какво прави?

— Прекарах нощта при приятел в университета на Ню Йорк.

Хийт записа „НЙУ“ в тефтера си и продължи:

— Това необичайно ли е? В смисъл, ако г-жа Стар ти тропа нощем по вратата, за да се грижиш за сина й, сигурно те взима и извън града.

— Това е вярно. Обикновено с тях отивам по ваканции и пътувания, за да има време за себе си и да не я занимава синът й.

— Но не и онзи ден. — Ники стигна до натрапчивия въпрос. — Имаше ли причина да не иска да е с теб? — Изгледа я остро и довърши: — Някаква причина г-жа Стар да не те иска наблизо?

— Не, останах, само за да наблюдавам доставката на пианото. Искаше Мати да стане от компютъра и да има малко култура и му купи роял. Много е красив. Когато го извадиха от сандъка, почти припаднах. Сигурно струва състояние.

Скръбта приема много форми, помисли си Ники.

— Разкажи ми за връзката си с Матю Стар.

— Ами, каквото може да очаквате. Харесва ме, но ми се кара, когато му казвам да си ляга или му изключа анимационните филмчета, за да дойде на вечеря. — Тя повдигна вежди питащо. — Нали това искахте да знаете?

Детектив Хийт си напомни, че срещу нея не стои шведският поет-нобелист.

— Благодаря ти, а сега нека те питам за големия Матю Стар. Какви бяха взаимоотношенията ти с него?

— А, те бяха много хубави.

— По какъв начин?

— Ами, беше много мил с мен. Г-жа Стар щрака с пръсти и почва с „Агда, направи това, направи онова“ или „Агда, запуши му устата, имам йога.“

— Агда, да се върнем на г-н Стар.

— Господинът беше винаги много мил. Когато тя ми вика, той ме успокоява. Плащаше ми допълнително, водеше ме на вечеря в свободните ми вечери. Или ме водеше да пазаруваме дрехи, или… Ето, подари ми този часовник.

— Г-жа Стар знаеше ли за това?

— О, твертьом57, не. Матю казваше да си остава между нас.

Ники, изумена от безхитростната прямота на Агда, реши да не спира.

— Връзката ви беше физическа?

— Разбира се.

— В какво отношение?

— Масажираше ми раменете, за да ме успокоява от викането на жена му. Понякога ме прегръщаше и ми галеше косата. Много ме успокояваше. Беше много нежен.

— На колко години си, Агда?

— Двайсет и една.

— С Матю Стар спали ли сте заедно?

— Да правим секс? Скит вей!58 Не би било благоприлично.