Читаем Жега полностью

— Детектив Хийт разследва кражба на картини — каза Руук.

— Според Руук вие сте човекът, с когото бих могла да говоря за крупни продажби на изобразително изкуство в града. Били те легални, или не.

Той отново сви рамене и помахна подканящо с ръка. Ники реши, че човекът е прав. Заговори по същество.

— По време на токовия удар някой е влязъл с взлом в Гилфорд и е откраднал цялата колекция на Матю Стар.

— О, страхотно. Да наричате онзи превъзнесен миш-маш „колекция“. — Той се поразмърда и прекръстоса кокалестите си колене.

— Значи знаете за какво става дума — каза тя.

— От това, което знам, не е толкова колекция, колкото вулгарна салата от картини.

Хийт кимна.

— И други споделят мнението ви. — Подаде му плик. — Това са снимки на колекцията, правени от оценител в Сотбис.

Каспър ги прегледа с неприкрито презрение.

— Кой събира на едно място Дюфи и Северини? Защо не вземе да добави и тореадор или клоун върху черно кадифе?

— Задръжте ги. Надявах се да ги прегледате и евентуално да ги покажете на други, та да ме уведомите, ако някой се опита да продаде част от тях.

— Сложна молба — отвърна Каспър. — И от едната, и от другата страна на уравнението може да има мои приятели.

— Разбирам. Купувачът не ме вълнува особено.

— Разбира се. Искате крадеца. — Той прехвърли вниманието си върху Руук. — Времената не се менят, Джеймисън. Все така търсят този, който поема целия риск.

Руук отговори:

— Разликата тук е, че извършителят вероятно не просто е откраднал картините. Намесено е убийство, навярно две.

— Не сме сигурни — каза Хийт. — За да сме честни.

— Гледай ти. Прям полицай. — Елегантният стар крадец изгледа Ники дълго и преценяващо. — Добре тогава. Познавам неколцина неортодоксални търговци на картини, които биха могли да са от помощ. Ще поразпитам, като услуга към Джеймисън. А и няма да ми навреди да демонстрирам добра воля пред жандармерията.

Ники се наведе да си вземе чантата и понечи да му благодари, но когато вдигна глава, него го нямаше.

— Какви ги приказва? Още знае как да изчезва.

Ники стоеше пред микровълновата печка в стаята за почивка в управлението и наблюдаваше през прозорчето как се върти картонената кутия с пържен ориз и свинско. Не за пръв път се замисли колко време прекарва в тази сграда, взряна в най-различни прозорци, докато чака нещо да се случи — да проговори някой заподозрян, да се притоплят огризките от обяда.

Таймерът прозвъня и тя извади пушещия картон, на който от няколко страни с големи букви и много удивителни бе написано името на детектив Роули. Ако му е било толкова важно, е щял да си го вземе вкъщи. Това пък я върна към друга стара тема — бляскавия полицейски живот. Да приключиш работния ден с още работа, да вечеряш с останките от чужда храна.

Руук, разбира се, трябваше да й измоли една вечер заедно. Очевидното предимство на щедрото му предложение за среща с Каспър бе, че си тръгнаха оттам точно навреме за вечеря, а дори в горещата, влажна нощ нямаше нищо по-добро от външните места на бар-грил Боут Бейсин с няколко кошници бургери и пълна с ледени стърготини и бира „Корона“ поцинкована кофа, че и гледка към катерите по Хъдсън в добавка.

Тя му каза, че има среща. Когато чертите на лицето му се запренареждаха смутено, тя му каза, че срещата й е с бялата дъска в управлението. Ники не искаше да го изтезава. Всъщност, искаше, но не така.

В следработната тишина на стаята й, без да я прекъсват обаждания или посещения, детектив Хийт за пореден път се зае да прехвърля през ума си фактите, изложени на огромната емайлирана дъска пред нея. Едва преди половин седмица седеше на същия стол и гледаше към същото място. Този път белият пейзаж бе по-претрупан. Имена, хронологични линии, снимки. Откак за последно бе медитирала уединена тук, се бяха случили още две престъпления. Три, ако броеше и нападението на Поченко.

— Поченко, Поченко, къде си се дянал?

Ники отново потъна в медитация. Далеч бе от всякакви мистични убеждения, но вярваше в силата на подсъзнанието. Поне на своето. Представи си ума си като бяла дъска и я изтри. Отвори се за изложените пред нея факти, за взаимовръзките, които образуваха. Мислите й се зареяха. Отърси се от заблудените хрумвания и се фокусира върху случая. Искаше някакъв образ. Искаше да разбере чий глас е най-отчетлив. Искаше да усети какво е пропуснала.

Позволи си да се понесе над дните и нощите от началото, като използваше бялата дъска като туристическа брошура. Отново видя трупа на Матю Стар на паважа, посети отново Кимбърли, обградена от картини, разкош и добре сдържаната си скръб, мина през разпитите на конкурентите на Стар, на букмейкъра и неговия руски бияч, на любовницата на Стар, на портиерите. Любовницата. Едни нейни думи върнаха Ники към разговора в сладкарницата. Натрапчив детайл. Ники слушаше натрапчивите детайли, защото бяха гласовете, които Бог даваше на уликите й. Изправи се до дъската, точно срещу информацията за любовницата.