Читаем Совата полностью

Той не разбираше особено добре мама, когато говореше за баща му, понеже никога не го беше виждал, но все пак кимаше, защото тя се сърдеше, когато я разпитва. Знаеше със сигурност, че татко го е имало, защото беше построил къщата. Не го беше виждал с очите си, но мама не можеше да построи нищо, значи трябва да е истина. Понякога си мислеше, че татко му прилича на бащата на Пипи Дългото чорапче: много добър баща, но му се налага постоянно да пътува — като пират от остров Корекоредут — може би един ден неочаквано ще се завърне, ще бъде с дълга брада и много ще се радва, но това все още не се бе случило. Не беше признавал на мама, а дори и пред себе си не смееше да го каже на висок глас, обаче много пъти си бе представял именно това: татко ненадейно се появява на вратата, натоварен със златно съкровище, вдига мама и я завърта, провиква се: „корекоредутката ми!“ и носи подаръци от всички краища на света. Специално за него има печка, за да не мръзне в малката си стаичка, която никога не се затопля, особено през декември, както сега.

Много се беше чудил какво ли ще представлява великият ден. Надяваше се татко да се върне, но това съвсем не беше сигурно, затова направи списък. Не го показа на мама, защото знаеше мнението ѝ — когато задава въпроси или си пожелава нещо, затова се въздържа и го криеше под възглавницата си. Списъкът се състоеше от седем точки, седем работи, които според него щяха да се случат на великия ден.

Поколеба се дали да не го извади и да го разгледа пак, но мама му бе наредила да си легне, да стои кротко и да не излиза от стаята, въпреки че часовникът във всекидневната показваше само осем и пет.

Важният ден.

Беше го написал с големи букви отгоре на листа. Сам се бе научил да пише и се гордееше с това. Също и да брои. Да познава часовника. И буквите. Да пише. Съвсем самичък, което беше чудесно, защото не ходеше на училище — точно като Пипи. Отначало не разбираше какви са тези нещица — имаше ги навсякъде: по опаковката на корнфлейкса, върху тубичката паста за зъби, отстрани на кутията с мляко, между кориците на трите книги в стаята му. Отначало в представите му бяха само завъртулки, малки рисунчици, но после, един ден, когато мама не си беше вкъщи, ненадейно успя да ги навърже. Не знаеше как се случи, но имаше нещо в думите, излизащи от устата на майка му, и тези, с които ѝ отвръщаше — първоначално си мислеше, че са само във въздуха, ала изведнъж му стана ясно: върху предметите са написани същите думи.

Лека нощ.

Мляко.

Януари.

Сапун.

Може да спечелите.

Аника.

Томи.

Може да спечелите пътуване до „Дисниленд“.

Взе химикалка и започна да изписва думи на един лист. Откритието му бе фантастично — почти като да лежи под юргана в очакване на великия ден. Думите в устата и думите върху нещата могат да бъдат нанесени върху листа само с някаква мъничка химикалка.

Момченцето стана от леглото, за да се раздвижи, да си затопли кръвта — нито дрехите помагаха, нито тънкото юрганче, цялото му тяло бе измръзнало и от устата му излизаше пара, макар да се намираше в стаята.

Татко бе построил къщата, но — помисли си той — въпреки че татко умееше да строи къщи и щеше да им трябва убежище, когато светът се сгромоляса, мама имаше право — мазето бе твърде голямо. Сега в стаята беше страшно студено, не помагаше дори, че лежи облечен под юргана. За момент реши да отиде във всекидневната, където гореше печка, но не го направи. Ако беше научил нещо, то бе да не ядосва мама.

Момченцето пристъпи към шкафа и извади оттам пуловер „Мариус“12, най-хубавият му пуловер — предназначен да го носи само на рождени дни и когато мама му разреши да излезе от къщата — ала все пак го навлече върху другите дрехи и се върна в леглото под юргана. За пореден път отправи поглед към календара — 1999 — лошата година. Не можеше да чака повече да му позволят да обърне листа.

Януари 2000 г.

Ново хилядолетие.

Не беше непослушен. Винаги правеше каквото му кажат, но мама не му беше забранила да извади списъка, само му бе заръчала да си ляга.

Момченцето си свали ръкавиците, напипа фенерчето, измъкна листа, скрит под възглавницата, и се усмихна.

Желания:

1. Мама да е щастлива.

2. Татко да се върне и да направи мазето по-малко.

3. Да мога да излизам от къщи.

4. Да не скубя мама, когато я реша.

5. Да ходя на училище.

6. Да мога да призная на мама, че разбирам буквите и числата и че умея да чета, и тя да не се разгневи.

7. Да имам приятел — като Томи и Аника.

Неочаквано задуха вятър, блъскаше по стените и не се отказваше — проникваше през неуплътнените прозорци, издишваше ледения си дъх върху лицето му, върху малкото гола кожа между шапката и юргана.