— Според нас този… как да го наречем… силует я наблюдава. Затворил я е, за да я гледа. Дали за собствено удоволствие? Не знаем.

Габриел проследи как Мунк поглежда към Миа — това бе нейната област, обикновено тя им обясняваше ненормални работи от този род, ала тя седеше мълчаливо на мястото си.

— Добре. — Мунк се почеса по главата. — Човек с пера. Покрит с перушина. Камила беше положена върху постеля от пера. Убитата котка лежи върху пера. Кучето лежи върху пера. Тук е налице нещо, което явно все още не схващаме, но трябва да го имаме предвид.

Отново хвърли поглед към Миа, ала не получи ответ.

— Пера от сова — уточни Лудвиг Грьонли.

— Да — потвърди Холгер Мунк, видимо облекчен, че някой е взел думата.

— Натъкнах се на нещо странно, но не знам дали ще ни свърши работа.

Лудвиг отново се вторачи в записките си.

— Какво? — попита Мунк.

— Намира се много назад в архива, не е от първостепенна важност. Случайно попаднах на това, не съм убеден, че има някакво значение, но все пак…

— Какво си открил? — изгуби търпение Мунк.

— Взлом преди няколко месеца в Природонаучния музей в квартал „Тьойен“. Незначителен случай, както споменах, но ми направи впечатление, защото е нещо необичайно.

Всички насочиха поглед към възрастния следовател.

— Нали знаете къде се намира? Ботаническата градина в „Тьойен“. Растения, цветя, такива неща. Имат и зоологически кът. И преди няколко месеца…

Грьонли провери в записките си.

— … на шести август е съобщено за обир на тяхна изложба — „Норвежки и чуждестранни животни“ и забележителното е… затова ми привлече вниманието… изглежда са имали отделна витрина с всички видове сови в Норвегия и само те са откраднати. Не е задължително да има нещо общо, но все пак си струва да се проучи.

— Положително — подкрепи го Мунк. — Отлично, Лудвиг. Имаме ли човек за връзка?

Грьонли пак погледна записките си.

— За грабежа е докладвал главният уредник, Тур Улсен. Тук съм си отбелязал. Камила е намерена върху постеля от пера на сова, а някой е откраднал цяла сбирка с норвежки сови.

— Трябва да проверим. Веднага — разпореди Мунк. — Браво, Лудвиг. Миа, ще се заемеш ли?

Миа Крюгер изведнъж вдигна поглед, сякаш пробудена от сън.

— Моля?

— Перата от сова. Взломът в Природнонаучния музей. Ще се заемеш ли?

— Да, разбира се — прокашля се тя, макар очевидно да не бе съвсем наясно за какво говори инспекторът.

— Хубаво.

Габриел разбра, че е дошъл неговият ред.

— Този хакер, който е открил видеоклипа, старият ти приятел, Скункс… Имаше ли време да поработиш над това?

Всички погледнаха към него.

— Опитах се, още няма резултат, но продължавам да го търся, аз…

— Добре. Чудесно — прекъсна го Мунк. — Продължавай, виж какво можеш да направиш. Задължително трябва да говорим с него. Трябва да разберем къде се е намирал сървърът.

— Добре — кимна Габриел, едновременно изненадан и облекчен, че така леко му се размина. В началото недоумяваше защо, но после се досети: Мунк се безпокоеше за Миа.

— Може ли да поговорим при мен?

— Моля? — не го разбра Миа; духом не беше в залата.

— Две думи в моя кабинет. Имаш ли пет минути?

Тя вдигна очи и се загледа в него.

— Разбира се.

— Чудесно — обърна се Мунк към присъстващите. — Ако изскочи нещо ново, веднага докладваме, нали? Предлагам довечера пак да се съберем на съвещание, по-късно ще уточня часа.

Колегите му закимаха, а Миа бавно се надигна от стола си и едва ли не с нежелание последва инспектора в кабинета му.

41.

Мунк затвори вратата след Миа и седна на бюрото си. Тя се отпусна на малкия диван и се втренчи някак странно в следователя. Мунк я погледна, мислеше какво да ѝ каже. Миа се взираше в него с разсеян поглед, като че ли не беше там, и той не знаеше как да го тълкува.

— Какво има? — най-накрая попита тя.

— Мислех да те питам същото.

— Моля?

Тя сякаш се върна към действителността.

Мунк се колебаеше какво да каже. Премисляше го от няколко дни. Първо в „Юстисен“, после на вчерашното заседание и сега на срещата. Микелсон я бе отстранил. Настоя тя да отиде на психолог, който да потвърди, че е годна за служба. Да провери дали е готова — да работи. В началото Мунк се ядоса — типично за Микелсон — но последните дни си мислеше, че сигурно е прав. Вероятно не беше готова. Все пак неотдавна я бе открил усамотена на остров в Трьонделаг.

Тя, разбира се, не сподели нищо, но той разбра. Не беше там на почивка. Беше там, за да избяга. Да сложи край на живота си. Тогава я видя. Изглеждаше напълно омаломощена, тънка като вейка, с мъртви очи. Пак успя. Да си я върне. Но сега го връхлиташе чувството, че навярно не е било правилно. Нуждаеше се от свободно време. Не беше готова. Изглежда, все пак беше разумно да ходи на терапия.

— Как си, Миа? Всичко наред ли е? Добре ли си?

Тя се съвзе от обхваналото я вцепенение и впи поглед в него. Раздразнен, буден поглед — отново бе така добре познатата му Миа Крюгер.

— Занасяш ли се с мен?

Бе разбрала накъде бие и намерението му изобщо не ѝ харесваше.

— Не исках да те засегна. — Мунк вдигна длани пред себе си. — Желая единствено да си добре — това е всичко. Отговорен съм за теб.