Извади си телефона от джоба да провери дали няма повиквания, но нямаше нищо: гробна тишина, нито дума от Сюнива, макар да ѝ бе звънял милион пъти и оставил също толкова съобщения.

Ще си вдигнеш ли телефона?

Ще ми се обадиш ли?

Звънни ми, става ли? Когато е удобно.

Липсваш ми.

Звънни ми. Please.

— Анете беше на пресконференция тази сутрин в девет, а Мунк проведе общо съвещание в десет. Миа осведоми ли те за всичко, или аз да те информирам?

Юлва се усмихна, оправи си очилата и отиде на компютъра до прозореца, където написа нещо.

— Не, не. — Къри отпи от кафето. — Напълно осведомен съм, естествено, но къде са всички?

— Искаш ли да ти преразкажа накратко срещата от сутринта. Макар че си в течение на всичко, разбира се.

Къри се усмихна и ѝ кимна в отговор. Тази, новата, не беше толкова лоша все пак. Въпреки че се облича като момче и не му е съвсем по вкуса. Последва я в залата за съвещания.

— Какво знаеш? — Юлва посочи голямата дъска до прозореца. — Разбра ли за Анерш Финста?

— Какво? — не схвана Къри.

Юлва се почеса по главата и се обърна към него.

— Да започна ли отначало?

— Ъъъ, да, благодаря. — Той си придърпа стол.

— Какво знаеш?

— Голо момиче, удушено в гората, с цвете в устата.

— Камила Грийн — уточни Юлва.

— Идентифицирали сме я?

— Да — продължи момичето, слава богу, без да го кара да се чувства като идиот, задето не е разбрал. — Камила Грийн, седемнайсетгодишна, настанена в нещо от рода на halfway home6, рехабилитационен център за млади хора, била е лишена от родителски грижи. Всички подробности ли искаш, или…?

— Не, не, разкажи накратко — усмихна се Къри.

— Добре. — Юлва отново се обърна към дъската. — Значи — Камила Грийн. От този център, „Хюрюмлански разсадник“, подали сигнал за изчезването ѝ, но после го анулирали, защото получили съобщение, че е добре и да не я търсят.

— Какво съобщение? — полюбопитства Къри, полицаят у него се пробуждаше.

— Есемес. — Момичето свали един лист от дъската и го остави пред него.

— Това телефонните контакти ли са? — попита Къри.

— Да — кимна Юлва. — Габриел го получи вчера от „Теленур“. Странното или по-точно това, което Мунк, Ким и Миа дълго обсъждаха днес е, че съобщението е изпратено от разсадника.

— Как така? — учуди се Къри.

— Габриел разбира от тези неща, но… да, обясни, че… как се казва… мобилна клетка?

— Да?

— Камила изчезнала и те подали сигнал — разясни Юлва. — Но после получили от нея съобщение, че е добре, да не я търсят.

— И съобщението е изпратено от това място — Хюрюмлански разсадник?

— Мда — кимна Юлва. — Според тази мобилна клетка.

Той стана и пристъпи към дъската с всички снимки.

— И какво? Спомена някакво име, имаме ли вече заподозрян?

— Анерш Финста. — Юлва посочи с пръст черно-бяла фотография на мъж на средна възраст с каска за езда пред постройка, наподобяваща конюшня.

— Кой е той?

— Татуировката — припомни Юлва.

— Каква татуировка? — Сега Къри се почувства малко глупаво.

Двудневен запой, по чаша във всяка ръка, самосъжаление — съвсем банални неща, а в това време престъпник бродеше на свобода и разследването вече беше напреднало, а той не бе допринесъл с нищо.

— AF — виждаш ли?

— Да. — Къри последва с поглед пръста ѝ върху снимката.

— И глава на кон.

— Да.

— Анерш Финста. Камила много е обичала коне. Този Финста има център за езда недалеч от разсадника, където е живяла.

— И? — попита Къри.

— В архива ни пише: „На шейсет и шест години. Обвинен в сексуално посегателство. Накарал две момичета от центъра по езда да се съблекат до кръста и ги снимал с един от конете. Момичетата били на дванайсет и четиринайсет години.“

— Дяволска работа…

— Така е — кимна Юлва.

— И? Какво е станало?

— Обвинението не довело до нищо. Добър адвокат, несъстоятелни доказателства, знам ли, но във всеки случай засега сме се фокусирали върху него. Камила е членувала в клуба му по езда. И доколкото разбрах, била много талантлива. Готвела се е да влезе в младежкия национален отбор.

— Нашата жертва?

Юлва потвърди.

— В момента Миа е там, останалите са в Хюрюмланския разсадник.

— Има ли някакви коли в гаража? — попита Къри.

— В смисъл?

— Всички служебни автомобили ли взеха?

— Ами нямам представа. — Юлва го поведе през коридора. — Да отбележа ли, че си на работа, или предпочиташ да се водиш болен?

— Мислех, че от „Грьонлан“ се занимават с тези неща.

— Нищо подобно! — въздъхна Юлва. — Така е, като си нов в екипа, нали?

— Говори с Анете — смигна Къри, намери свободен ключ в шкафчето, остави празната чаша в кухнята и слезе с асансьора в гаража.

23.

Бързо пропуснаха Мунк да мине покрай огражденията на отклонението към Хюрюмланския разсадник и когато го посрещна порой от светкавици, много се зарадва, че бе изпратила Миа в центъра по езда.