Читаем Совата полностью

— Няколко чашки, не повече — смотолеви Къри и усети как вчерашният ден се завръща с пълна сила, когато леко раздрънканият асансьор пое нагоре към третия етаж.

— Е, какво е станало? — направи опит да се усмихне той.

— Девойка, намерена в Хюрюм — отвърна лаконично Анете.

— Има ли някакви… улики? — пробва се Къри, преди асансьорът да отвори врати на техния етаж.

Анете го изгледа озадачено, поклати глава и се упъти пред него към залата.

Къри го прие като знак, че днес е най-добре да си държи устата затворена. Мина с несигурна крачка през столовата, взе си голямо кафе и старателно го пренесе в залата за съвещания.

Кимна на колегите си. Ким Колсьо, Лудвиг Грьонли, Габриел Мьорк, новата, която Мунк бе назначил преди известно време — как ѝ беше името? Нещо с Ю? Късо подстригана руса коса, със своеобразна хубост, но твърде момчешки облечена за неговия вкус. Юлва, така се казваше. Къри се настани на един свободен стол в дъното на залата и остави чашата с кафе на масата пред себе си, като внимаваше да не го разсипе.

Мунк вече бе заел мястото си на подиума и държеше в ръка дистанционното на проектора. Челото му бе набраздено от дълбоки бръчки и липсваше обичайната за заседанията усмивка.

— Ще загасиш ли лампите, Лудвиг? — помоли той и натисна бутона на дистанционното.

На стената зад него се появи снимка. Видя се голо момиче с широко отворени очи. При вида ѝ Къри подскочи. Пиянски невротизъм. Прояви се с пълна сила и той се разкая. Да беше излъгал. Трябваше да каже, че е болен. Да си остане на дивана. Усети как под ризата му се процежда пот, ръцете му се тресяха, не успяваше да овладее пръстите си. Къри се вкопчи в чашата с кафе, надявайки се другите да не забележат.

— Вчера, в 12.40, в гората в най-отдалечената част на полуостров Хюрюм, на известно разстояние от пътеката нагоре към хребета Харалдсфйеле, е намерено тяло на младо момиче — подхвана Мунк. Тялото е забелязано от Том Петершон, четирийсет и шест годишен ботаник от университета в Осло. Петершон искал да снима някакво растение и по случайност попаднал на момичето.

Къри се бе нагледал на много неща през живота си и мислеше, че донякъде е обръгнал, но това бе съвсем различно, а и пиянската нервозност не му помагаше особено. Голо момиче. Изглеждаше ужасена. Очите ѝ бяха широко отворени. Тялото ѝ бе извито в странно положение — едната ръка сочеше нагоре, а другата бе необичайно разположена надолу и настрани.

Мунк пак натисна бутона. Нова снимка.

— Според патолога момичето е удушено — възможно е това да е станало на местопрестъплението — и после е положено, както го намерихме. По-късно ще навлезем в детайлите, но може да е от полза отсега да обърнете внимание на това…

Мунк натисна бързо няколко пъти дистанционното и на екрана зад гърба му премина серия от снимки.

— Пера.

Следваща снимка.

— Свещи.

Следваща снимка.

— Перука.

— Очертанията по земята.

Следваща снимка.

— Разположението на ръцете.

Следваща снимка.

— Татуировка. Конска глава с букви „А“ и „Ф“ отдолу.

Къри се опита да отпие от кафето, но не успя да преглътне и внимателно го изплю в чашата. Вече не осъзнаваше напълно какво се случва около него. Виеше му се свят и изведнъж почувства остра нужда от чист въздух. Когато Мунк се обади, още беше пиян. Затова бе успял да се добере до службата, без да се сгромоляса, но сега отприщилата се лавина го застигаше. Трябваше да се стегне, за да не се свлече върху масата. Домашно дестилиран алкохол? Това ли беше пил? На ретината му се отпечата смътен образ — асансьор в блок в… Йостерос? Тип с брада и няколко жени на високи токчета и с твърде тежък парфюм и голяма кана алкохол. Дявол да го вземе, не беше чудно, че му е зле. А къде наистина беше Сюнива? Дали вече бе разбрала какво се е случило? Дали се беше върнала при майка си, този път завинаги?

— И не на последно място това.

В далечината отекна гласът на Мунк.

Друга снимка.

— Цвете в устата.

— Проклет психар! — прошепна Ким Колсьо отзад.

Къри вече не издържаше. Вчерашният ден се надигаше в него и искаше да излезе от тялото му. Отчаяно надзърна към вратата, искаше да избяга, но краката не го слушаха. Седеше и дишаше тежко, отново впил пръсти в чашата с кафе.

— Временният доклад на патолога — продължи Мунк, без да обръща внимание на реакциите в залата, — показва редица странности, на които също ще се спрем по-подробно, но е добре да се отбележи следното…

Нови снимки. Къри не успяваше да разгледа всички.

— Синини по коленете и лактите. Дланите са покрити с мазоли. Освен това момичето е несъразмерно слабо. Извънредно слаба е, както можете да се убедите, почти анорексична. Причината навярно е това.

Мунк остави последната снимка на екрана и разлисти документите пред себе си.

— Според патолога в стомаха ѝ е имало само гранули.

— Какво?

В залата се разнесе шум.

— Храна за животни? — възкликна Лудвиг Грьонли.

— Да — потвърди Мунк.

— Дявол да го вземе…

— Гранули?

— Как е възможно?

— Не проумявам… — промълви новото момиче, Юлва.

Изглеждаше поразена, сякаш недоумяваше на какво е станала свидетел.

— В стомаха ѝ няма нищо, което да напомня нормална храна — обясни Мунк.