Читаем Шестима братя полностью

Малка усмивка повдигна крайчетата на широката му, чувствена уста и той извърна очи от водата, за да ме погледне.

— Харесва ми да гледам красиви неща — отвърна, а погледа му се застоя върху мен, карайки ме да се изчервя и да погледна встрани. — Помага ми да забравя за грозотията в живота ми.

— Толкова ли е грозен живота ти? — попитах и повече от всичко ми се искаше да каже „не“. Исках да каже, че е щастлив. Но по лицето и думите му можех да разбера, че не е. Реши да не ми отговори, а вместо това посочи към апартамента зад нас.

— Това място принадлежеше на последната жена, по която се бе вманиачил Дорнан — каза, а очите му помръкнаха.

Не отроних и дума. Просто стоях и го чаках да си събере мислите. Постави чашата с кафе върху масата и разсеяно започна да плъзга палеца си по ръба ѝ.

— Мъртва е — довърши с пресипнал и окончателен глас.

— Какво се случи? — попитах, изпълнена с ужас от факта, че щях да чуя и неговата версия.

— Беше му вярна, на него и на клуба, в продължение на десет години. След което се опита да си тръгне. — Гласът на Джейс се пречупи. — И той я уби.

Преглътнах огромната буца, заседнала в гърлото ми, като не позволявах на съзнанието ми да мисли за живота, който щяхме да имаме, ако бяха успели с бягството си. Ако се бяхме измъкнали. Щеше да бъде превъзходно.

— Беше от Колумбия — продължи Джейс. — Беше живяла тук години, преди да се появя аз, и въпреки това все още имаше силен акцент. В началото едва разбирах какво ми говореше. — Засмя се беззвучно, но разказа му не беше от веселите. За момент се зачудих дали е била жива, когато Дорнан ѝ е отрязал главата. Бих заложила парите си на „да“.

Внезапно, докато наблюдавах как устните му се движат, се сетих, че не бяхме говорили за случилото се на помена онази нощ. За моментната целувка, изпълнена с толкова много чувства, че сърцето ми прескачаше само като си помислех. Исках да го притисна да поговорим по въпроса, но се страхувах, че ще избяга отново, затова не предприех нищо.

— Баща ти знае ли, че съм тук?

Джейс стисна зъби, а изражението му стана гневно.

— Не знам. Не съм разговарял с него.

Кимнах.

— Трябва да му се обадя. Ще се ядоса, ако се върне и види, че ме няма.

Джейс ме изгледа невярващо, а веждите му се повдигнаха доколкото бе възможно.

— Трябваше да изчистя кръвта — допълних, опитвайки се някак си да дам обяснение. Ченето му увисна, когато ме чу да говоря.

— Ти ебаваш ли се? — попита, а ръцете му се свиха отново в юмруци.

„Мамка му.“

— Моля те, не се дръж така — казах. — Не разбираш.

„Не разбираш. Не разбираш. Да му се не види, още те обичам след всички тези години, а ти просто не разбираш.“

Джейс прокара ръка през късата си коса, а лицето му се изкриви в раздразнение.

— Разбирам прекрасно — каза с премерен глас. — Разбирам, че си загубила проклетия си мозък.

Преглътнах измъчено. Исках да отговоря нещо, но внезапно чувствах мозъка си като каша. Кракът ми буквално туптеше и въпреки че бях свикнала на болка, това чувство, което се разпростираше светкавично по цялото ми тяло, беше нещо съвсем различно. Нервите ми се опъваха, съскаха и пискаха всеки път, щом си поемех накъсана глътка въздух. Усещах как по челото ми се заформят капки пот и как започвах да се замайвам.

Отворих уста, за да кажа нещо, но се учудих, когато от нея не излезе и звук. Затворих я отново. Бях жадна. Протегнах ръка, за да грабна чашата с вода, която незнайно откъде се бе появила пред мен. Задържах я в ръката си цели две секунди, преди да се плъзне и да се разбие на земята, покривайки краката ми с вода и парченца стъкло. Можех единствено да гледам втрещено. Не знаех какво да правя. Всичко беше станало тъмно и затлачено, сякаш се опитвах да вървя по дъното на блато.

Джейс ми говореше нещо, но не можех да го чуя от силното бучене в ушите ми. Имах нужда да затворя очи за момент, след това щях да съм добре.

След това всичко щеше да бъде наред.

Когато се събудих този път, отново се намирах в леглото на Джейс, но всичко бе различно. Погледнах надолу и видях, че черната ми рокля беше заменена с черна тениска и чифт боксерки. Бузите ми пламнаха, когато осъзнах, че някой е трябвало да ме съблече, за да ме облече наново. Видях движение отляво и се обърнах да видя Джейс, който седеше върху един стол и ме наблюдаваше внимателно. Чак тогава забелязах, че в сгъвката на лакътя си имах забита венозна система и прозрачна пластмасова тръбичка ми вливаше кръв от банката до леглото.

Изправих се сепнато и се опитах да отлепя лейкопласта, който покриваше забития в кожата ми канюл.

— Хей — каза Джейс, избутвайки пръстите ми от тръбичката. — Преливаме ти кръв, нищо повече. Докторът си тръгна преди малко.

Спрях да се движа за момент.

— Доктор? — повторих. — Колко време бях в безсъзнание?

Джейс повдигна рамене.

— Сега е почти седем.

Замислих се за сутринта.

— Но аз се събудих в седем — запротестирах объркана, чувствайки се жалка и уязвима.

— Вечерта — поясни той.

— Спала съм през целия ден? — попитах, отмятайки завивките.

— Да — отвърна бавно, сякаш бях малоумна.