Читаем Шестима братя полностью

— Не — отвърна татко с натежал глас и буквално можех да вкуся вината, която струеше от думите му. Не отместих поглед, тъй като някакво силно чувство премина между нас. Исках да знае, че разбирах защо щеше да остави на вълците съпругата и майката на детето си.

Защото тя бе една от тях.

— Добре — казах твърдо. — И без това само щеше да ви изпорти.

При думите ми татко наведе глава, дали от облекчение или мъка, никога нямаше да разбера.

— Ти си добро момиче, Джулиет — каза той, а думите му се забиваха като стрели в гърдите ми.

Няколко седмици по-късно всички бяхме или мъртви, или се молехме да сме.

Преди да се усетя, бяхме стигнали до жилището на Джейс. Не се беше преместил, дори след като бяха убили Мариана в него. Бях изпаднала в шок, мислейки си за всичките пъти, в които ръката ми беше посягала към слушалката, за да му се обадя и да му кажа, че бях в безопасност, и че бях обичана от някой, въпреки че този някой не можеше да е той. Чудех се какво го беше принудило да остане тук и осъзнах, че откакто майка му беше починала, това трябва да е било единственото място, на което се е чувствал като у дома.

Помогна ми да вляза, подминавайки дивана от спомените ми, а мъката в мен заплашваше да ме разкъса и да разкрие всичките ми тайни. Джейс ме постави на леглото си, завивайки ме с одеялата, и аз преглътнах сълзите и остатъците от смръкнатия хероин, които бяха полепнали по гърлото ми.

— Заспивай — каза той нежно и в същото време настоятелно.

Отворих уста да възразя, но вече беше излязъл от стаята.

Часове по-късно се събудих внезапно. Къде се намирах, по дяволите? Усетих мириса на кафе и бекон и коремът ми запротестира, сякаш за да ми напомни, че не беше получавал храна от доста време.

Вкусът в устата ми беше ужасен — горчив и застоял, и аз закопнях за кафето като наркоман, който се нуждаеше от дозата си. Отметнах завивките и внимателно се изправих, изпробвайки дали раненият крак щеше да издържи тежестта ми. Болеше, но по-малко от преди и ако прехвърлях по-голямата част от теглото си върху здравия крак и се придържах за стените, можех да докуцукам до кухнята.

Джейс беше зает да чупи яйца в тигана и да обръща цвърчащите парченца бекон. Стомахът ми се сви отново. Бях умряла от глад. Стоварих се върху един от столовете на кухненския плот, намествайки крака си в най-безболезненото положение. Видях две чаши с кафе пред мен и хванах дръжката на тази, която беше по-близо, придърпвайки я през плота. Кафето беше горещо и горчиво, от силен колумбийски бленд, точно както Мариана обичаше да го приготвя, и се зачудих още какво друго Джейс продължаваше да прави като нея.

Питах се дали и той мислеше, че приличах на нея? Дали се бе опитвал да ме оприличи на някой, или още от самото начало ме беше взел за нейна по-висока и по-бледа двойничка?

— Как е кракът ти? — попита Джейс, докато мажеше две препечени филийки с масло.

Кимнах.

— Благодаря, добре.

— Той се захили и аз изчаках да ми обясни какво намираше за смешно.

— Няма да ми благодариш, като видиш касапницата, която представляват шевовете ти — каза, плъзгайки по едно пържено яйце върху филийките. Свих рамене и отпих от кафето.

— Няма значение. — Той ме изгледа внимателно, докато слагаше бекона в чиниите, и ми подаде едната.

— В сферата, в която работиш, може да ти попречи да си намериш работа — каза, опитвайки се да звучи небрежно, но зад думите му се криеше въпрос. — Имам предвид след като си заминеш.

Едва не се задавих с парче бекон, което бях задигнала от чинията си, докато устата ми се пълнеше с превъзходния вкус на мазнина и осолено месо.

— Нека хапнем на балкона — каза, като взе чинията от ръцете ми и се отправи към стъклените прозорци, които разкриваха гледка към залива Санта Моника.

Плъзна една от вратите с крак и излезе на терасата, която беше достатъчно голяма, за да побира една кръгла маса, два стола и няколко саксии с цветя.

Грабнах двете чаши с кафе и го последвах, а кракът ми пулсираше от болка. Джейс притича да вземе чашите от ръцете ми, поставяйки ги до храната и се върна отново, за да ми помогне да стигна до масата. С негова помощ се настаних на стола и вдишах хладния океански въздух, който се носеше под нас.

Джейс се хранеше бързо и още преди да съм вдигнала вилица, беше излапал всичко от чинията си и отпиваше кафе, гледайки проницателно към тюркоазносинята вода пред нас.

— Харесваш хубавите гледки — казах, преди да помисля или да се спра. — Покривът, този балкон — изглежда винаги търсиш нещо различно.