Читаем Шестима братя полностью

Успях да извъртя ръце достатъчно, за да застана в седнало положение и веднага извадих бикините от устата си. Разтворих устни мъчително и поех дълбока глътка въздух. Шибан задник. Не мога да повярвам, че ме прониза с нож, докато ме лижеше. Искаше ми се да го открия и да му тегля шест куршума между бездушните очи и седми в сърцето за по-сигурно.

Раздвижих пръсти, за да възвърна чувствителността им, и се обърнах рязко, за да мога да хвана дръжката, която стърчеше от крака ми. Намръщих се, като се замислих за изваждането.

Щеше да шурне още повече кръв, щом го направех.

Стиснах зъби, преброих до три и издърпах ножа с всичка сила. Излезе с ужасния звук от разрязване на плът, който накара стомаха ми да се преобърне, а болката в бедрото да се засили десетократно.

Кръвта бликна от раната, а аз извъртях ножа в непохватните си пръсти и започнах да режа тънката, но изключително здрава коприна, която беше намотана около китките ми.

Стори ми се, че мина цяла вечност, преди да разрежа плата и ръцете ми да паднат немощно в скута. Моментално навих един от ъглите на чаршафа около ръката и го притиснах към раната, опитвайки се да спра кървенето.

Разбира се, за мой късмет, точно в този момент Джейс реши да почука на вратата.

— Махай се — извиках, като едва си поемах въздух.

— Добре ли си? — попита Джейс. — Чух писък, който не звучеше радостен. Оооооо!

Докато говореше, отвори вратата, надникна с глава и когато очите му попаднаха върху мен, или по-точно върху кръвта, стичаща се по чаршафа, той се сепна и се втурна в стаята.

— Какво, по дяволите…? — каза. Придърпах завивките върху голото си тяло, внезапно засрамена от начина, по който изглеждах. — Тук е като сцена от „Червената сватба“¹ — ахна Джейс. — Какво, по дяволите, се е случило? Добре ли си?

— Да — казах мрачно, хвърляйки ножа върху леглото до мен.

Не бях добре. Кракът ме спукваше от болка, а и не исках да виждам Джейс.

Той продължаваше да ме зяпа с отворена уста.

— Би ли ми подал роклята? — попитах изтощено, посочвайки черната материя, която лежеше на пода до краката му.

— Разбира се. — Повдигна я с два пръста и предпазливо ми я подаде. Цялата щеше да се нацапа с кръв, но не ми пукаше. Единственото, което исках, е да съм прикрита поне отчасти. Джейс се обърна и аз нахлузих роклята през глава, оставяйки я да падне на дипли върху бедрата, но без да докосва раната. Не че имаше значение. Цялата бях покрита със светлочервеникава кръв, която ставаше все по-студена и лепкава с всяка изминала минута.

Джейс се приближи внимателно към мен, изучавайки безизразното ми лице.

— Какво се случи? — попита тихо.

Преглътнах с усилие.

— Изглежда напомних на баща ти за някой, който е познавал. Някой, когото е обезглавил.

Очите на Джейс се разшириха и от устата му се отрони давещ се звук. Проклех се мислено, след като си спомних колко близки бяха с Мариана. Как му е била като майка, след като са убили неговата собствена.

— Значи те прободе и те заряза? — попита Джейс, без да изглежда учуден.

Кимнах, кикотейки се неуместно.

— Първо ме завърза. — В потъмнелите му очи проблесна тревога.

— Трябваше да избягаш, когато имаше възможност — каза той.

Не отговорих. Нямах намерение да бягам. Не и сега, след като бях вкусила сълзите и мъката на Дорнан и след като бях гледала как Чад поема последната си глътка въздух. Нямаше да си тръгна, преди да съм приключила с всичко.

Повдигнах чаршафа от бедрото си и видях, че кървенето е намаляло. Джейс се взря в обезобразения ми крак с тъжно смайване.

— Ще взема аптечката — каза и се огледа наоколо. — Хайде да се махаме оттук.

Погледнах към крака си, чудейки се дали ще мога да стъпвам на него, и реших да се изправя и да проверя.

— Мамка му — промърморих под нос, когато коляното ми подаде, а в крайчетата на очите ми се заформиха сълзи.

— Ето — каза Джейс и с едно плавно движение ме повдигна в ръцете си, сякаш щеше да ме пренася през прага като булка.

— Сега наистина е като „Червената сватба“ — казах провлачено, а главата ми се килна напред и се удари в гърдите му.

Джейс просто поклати глава, а ъгълчето на устата му се повдигна в лека усмивка.

— Сякаш си чела „Игра на тронове“ — каза, като ме пренесе през отворената врата и тръгна надолу по пустия коридор.

— Гледала съм сериала — отвърнах, скривайки лицето си в гърдите му. — Това брои ли се?

Влезе през друг вход, може би десет врати по-надолу от стаята на Дорнан, и ме постави на леглото.

— Това твоята стая ли е? — попитах, оглеждайки се наоколо. Залитнах назад върху леглото, замаяна и отпаднала, сякаш бях пияна. Очите ми се притвориха за момент и Джейс ме разтресе грубо.

— Ей, Саманта? — Гласът му този път беше напълно сериозен.

Въпреки че се изискваха огромни усилия, успях да повдигна единия си клепач.

— Уморена съм — отвърнах и затворих отново око.

— Ще те заведа в болницата — каза той и когато го изрече, аз се изправих и се ококорих на секундата.

— Не. Никаква болница. Просто използвай аптечката.

Той поклати глава.

— Мамка му, Саманта, кървиш като за световно! Една лепенка няма да помогне.

Той ме повдигна нагоре и аз поставих ръка върху рамото му.