Читаем Робинята полностью

му носеше отговорностите си също като Персефона, но без това чувство за удържана сила.

Артемида притежаваше силата, но не и спокойния контрол. Атина бе мъдра, но и жестока.

Бе напълно различна и от девствената Хестия, винаги безучастна към всичко.

Очите й показваха, че сякаш бе наясно с всяка негова дума, преди той да я изрече, което

му напомни за Хеката. Стори му се, че старицата бе станала истинската майка на жена му.

Но Персефона бе и самата себе си. Приличаше на него повече отколкото на другите

обитатели на Олимп. Но и не само това, тя самата представляваше сила и могъщество.

— Какво искаш от мен, царице? — попита той и тя му се усмихна.

Въжето привърза китките и глезените му към стълбовете на леглото като Иксион към

пламтящото колело. Персефона стоеше в краката му, облечена в бял пеплос, а голите й ръце

бяха оцветени в розово и лимоненожълто от лампите. Косата й падаше по гърба, а няколко

кичура се бяха залепили на гърдите й. Тя огледа внимателно голото му тяло. Хадес не знаеше

дали бе доволна от вида му, или от стегнатите въжета.

— Искаш ли да те докосна? — попита тя студено, но очите й искряха.

Той, разбира се, искаше, но не можеше да реши какъв отговор очакваше жена му. Беше

грешил доста пъти.

Персефона дръпна едно от въжетата и той побърза да отговори:

— Винаги искам да ме докосваш.

— А ако предпочета да не го направя?

Той замълча за миг.

— Не го прави — най-после отвърна Хадес.

Персефона се заразхожда из стаята, обмисляйки отговора му. Хадес въздъхна облекчено,

когато пръстът й докосна гърдите му и се спусна надолу, спирайки точно над пъпа, където тя

заби нокът. Той потръпна възбудено. Ноктите й одраскаха леко ключицата му, после тя

пъхна пръсти в устата му.

— Ще ти позволя да получиш това — каза тя.

Хадес засмука пръстите й въодушевено и захапа нежно връхчетата им. Персефона

разтвори устни, но не проговори.

Отдръпна ръката си и я поднесе към устата си. Хадес загледа възбудено как жена му

предизвикателно облизва пръста си, а после погалва лявото му зърно с него. Той потръпна

от милувката. Тя стисна силно зърното му и това изпрати електрически шок към фалоса му.

Ръката й погали кожата му.

— Това ми харесва — бавно се усмихна Персефона.

Искаше му се ръцете му да бяха свободни. Поне едната. Въображението му го караше да

си представя усещането от гладката й кожа по ръцете му и притиснатите към него пищни

гърди. Илюзията бе невероятно силна и за момент му се стори, че бе успял да освободи

ръцете си. Но не го направи.

Персефона се наведе и захапа вътрешната част на бедрото му. Усмихна се и захапа

отново. Кожата му запламтя от зъбите и езика й. Тя поспря и го погледна с притворени очи,

дива и съблазнителна. Той отпусна глава назад и си пое дъх. Персефона го ухапа леко над

коляното. Хадес копнееше тя да го приеме в тялото си. Беше я взел, а сега тя взимаше

обратно.

— Затвори очи — нареди му тя.

Лишен от зрение, той сякаш чувстваше как въздухът около него се насочва към нея като

боготворящ към идол. Искаше му се да започне да я моли. Спомни си какъв бе животът му

преди нея, преди ласките й, независимо, че тя го докосваше с омраза.

— Кажи го.

— Моля те — изстена той.

— Не.

Персефона не искаше бижута. Не искаше злато. Тя…

— Ще… ще те освободя — отчаяно каза той. — Искаш ли да се освободиш от мен,

Персефона?

Леглото изскърца от тежестта й. Краката й се стегнаха около него, когато тя пое пениса

му в себе си. Дъхът й изскочи в нежен стон.

— Не — отговори тя. — Аз съм твоята царица.

ПРОБЛЯСЪК

ПОРША ДА КОСТА

— Какво, по дяволите, е това?

Ето го отново… проблясък от светлина от вилата на носа. Дали е това, което си мисля?

Дали някой там ни шпионира с бинокъл?

— Какво става? — изсумтява Гавин изпод хавлията, която е проснал върху лицето си, за

да се предпази от слънцето.

Изненадана съм, че дори ме е чул, въпреки футболния коментар по радиото. Мислех си,

че е абсолютно погълнат от Джон Мотсън 22 и Европейската купа. Смятах, че не ми обръща

никакво внимание, но очевидно не съм била права.

— Нищо… не съм сигурна… просто непрестанно виждам проблясък от нещо откъм

вилата ей там.

Внезапно бях обзета от неохота да споделя подозренията си. Все пак бяха доста глупави.

Хората вечно гледат към морето с бинокли. С нищо не мога да докажа, че който и да е във

вилата, гледа точно нас, ако въобще използва бинокъл. А и може просто да е отражението от

слънцето в стъклата на прозорец.

— Добре — промърморва Гавин и протяга ръка, за да оправи банския си, като в същото

време увеличава звука на радиото с другата.

Мамка му! Значи все пак не ме слушаше.

Желанието на Гавин всъщност бе да си останем във вилата и да седи пред телевизора,

вторачен в тъпия си футбол, вместо да ме слуша. Аз лично бих се изкефила на малко бурен

следобеден секс, но той, в типично мъжко настроение, изглеждаше абсолютно доволен от

бирите и мача.

Това е първата ни ваканция заедно, а днес е най-слънчевият ден, откакто пристигнахме

тук, затова настоях да отидем на плаж въпреки футболния мач. Трябва да призная, че Гавин

понесе това достойно. Познавам мъже, които биха започнали да се цупят, ако им се наложи