Читаем Робинята полностью

Никога не забрави как устните й смучеха плода. Брадичката й бе омазана в

аленочервено, а очите й го погледнаха предизвикателно, когато я откри.

Хадес положи огромни усилия за сватбата им и макар да не можеше да позволи на

Персефона да напусне неговия свят, за да прекара традиционния предсватбен период с

майка си, той спази всички ритуали и направи нужните жертвоприношения. Украси

таваните на двореца с диаманти и ги накара да светят с докосването си. Застла подовете с

пухкав мъх в цветовете на най-красивите скъпоценни камъни, подредени във фигури,

изобразяващи войната с Титаните. В добавка към жертвения пир той уреди и земни храни,

любимите на Персефона: смокини, сирене — бяло и гладко като кожата й, различни видове

маслини. После се стегна и покани сестра си Деметра. За щастие, старата Хеката взе

Деметра под крилото си, веднага щом сестра му пристигна, и предотврати грозните

разправии.

Започнала с песен, сватбата продължи с процесии, даряване на подаръци, пречистващи

бани и жертвоприношенията на детските дрехи на Персефона. Тя поднесе кичур от косата си

на Артемида и помогна да раздадат прясно опечен хляб на гостите. Хадес изтърпя всичко,

приковал очи единствено в булката си. Треперещите му пръсти бяха скрити в гънките на

хитона. Персефона не изглеждаше уплашена, а по-скоро високомерна като Хера, приемаща

почестите на гостите си като тяхно задължение.

Персефона прекара цялата церемония мрачно вторачена през воала в майка си.

Благодарение на божествените си способности Хадес виждаше ясно лицето й. Персефона

изглеждаше ядосана на Деметра, но той не разбираше защо.

Е, щеше да е щастлива, когато останеха насаме. Със сигурност.

Вероятно се започна преди нара, с нарциса.

Да, той я бе подмамил в своя свят с великолепното ухание на цветето. Почувства се

изненадан и облекчен от лекотата, с която тя го последва.

Ако не бе Хадес, някой друг щеше да направи Персефона своя съпруга, може би дори

някой, който не беше бог. А тя заслужаваше нещо по-добро. Заслужаваше бог. Царят на

мъртвите си бе сериозна работа.

В първата им брачна нощ той я отнесе в спалня, чиито стени бяха украсени със злато и

сребро, отразяващи светлината също като очите й. Хадес обичаше хладните гладки камъни,

но не толкова, колкото топлата податлива плът, твърде рядко срещана в неговия свят.

Положи Персефона върху възглавниците и пухкавите кожи. Носеше се лека музика от цитра.

Коленичил пред нея, той свали фибите и цветята от косата й и разпиля топазените кичури. И

през цялото време очите му не помръдваха от ръцете й.

Но тя не го поглеждаше, а когато погали бузата й, нежно като крилце на пеперуда,

Персефона се извърна настрани.

Хадес й бе дал златни фибули 19, за да закачи пеплоса20 си, и пояс от телешка кожа, избродиран със сърма и украсен с перли. Той внимателно разкопча фибулата на лявото й

рамо. Ръцете му не трепереха, когато смъкна дрехата над пояса й.

Гърдите й блестяха в розово, зърната им бяха тъмни като смокини. Стори му се, че

държи дюли в ръцете си — гърдите й бяха също така закръглени, тежки и ароматни, но по-

меки. Персефона ухаеше на пресен хляб и нарциси. Очите й, тъмни и големи, се спуснаха

надолу към ръцете му, после обратно към лицето, но се отместиха от него, веднага щом

забеляза, че той я наблюдава.

Хадес имаше пълно право да я докосва. Той протегна ръце към гърдите й и прокара

палци по зърната, които незабавно се втвърдиха. Кожата й бе мека и гладка като талка,

размазан по пръстите му.

Той засмука зърното й жадно и свали пояса и пеплоса й. Персефона потръпна леко.

Хадес се наведе и я целуна. Устата й бе влажна и пърхаща като крилцата на пеперуда,

изскачаща от пашкула. Освен това бе хлъзгава като съществата, които живееха в подземните

басейни. Той захапа нежно пълните й устни, като се надяваше, че и тя ще постъпи по същия

начин.

Накрая му се наложи да се отдръпне, за да не стовари върху нея свирепия си глад, който

не можеше да бъде утолен дори с амброзия. Насили се да й се усмихне и погали деликатната

й буза с опакото на ръката си. Устните й докоснаха пръстите му леко, но не нарочно.

Измъчен, Хадес въздъхна тежко.

— Погледни ме — каза той. — Няма да те нараня, Персефона.

Тя вдигна тъмните си очи към него, но те блестяха от гняв, а не страст.

Хадес потръпна.

— Искам само да ме погледнеш — каза той меко.

— Мразя те — отвърна тя и се извърна настрани.

Широко отворените й очи бяха приковани в стената.

Е, все пак щеше да му достави удоволствие. Брачната им нощ щеше да е идеална.

Стиснал зъби, Хадес разкопча хитона си. Пръстите му трепереха, но когато голата му плът се

допря в нейната, той почувства, че бе готов да избухне.

Усещаше уханието и на мускус, напомнящо на гъбите, които простосмъртните ядяха.

Стисна бедрата й с ръце и повдигна таза й към устата си. Погали с език нежните й листенца,

засмука тичинката й и я притисна леко между зъбите си. Персефона изстена шумно като

съсипана душа, попаднала в преизподнята. Той щеше да се отдръпне от нея, ако в същия

момент тя не бе заровила пръсти в косата му. Хадес се зарадва, а следващият й стон изпълни

сърцето му с надежда.