Читаем Робинята полностью

крема със соковете ми. Треперя и се гърча, но той не се откланя от мишената. Обвивам ръце

около врата му и се притискам към едрото му силно тяло и твърдия му член. Толкова е

надървен, че изскача от банския.

— О, бебчо — измърква той нежно, без да спира да ме гали. — Толкова си секси. Нищо

чудно, че хората те зяпат. Обзалагам се, че онова копеле там онанира като лудо в момента.

Иска му се да е на моето място.

О, господи, това е!

Свършвам диво. Тялото ми се гърчи, а Гавин пъхва пръст във влагалището ми. Мисълта

за воайора ме кара да се изпразня така свирепо. Идеята за възбудени очи, вторачени в нас,

наблюдаващи как се търкаме и притискаме един към друг на пясъка.

Погледни хубаво, извратеняк! Или извратеняци! Свършвам отново и забивам ръце в

солидните мускули по гърба на Гавин.

Има само едно нещо, което искам повече от зяпача, гледащ как се празня. И то е

огромният корав член на красивото ми гадже да проникне в мен.

— Сладурче, искам да те чукам — изстенва Гавин, сякаш прочел мислите ми.

Изскимтявам, когато ръцете му се оттеглят, но после започвам да мъркам

окуражително, когато той ме разполага на одеялото и сваля банския си. Бръкна в плажната

чанта и извади презерватив, което ме накара да се чудя дали днес е мислил само за футбол.

Лошо момче!

Внезапно влиза дълбоко в мен. Великолепният му пенис ме изпълва и отново започвам

да се гърча. Имам чувството, че е десет пъти по-голям от обикновено. Знам, че и той се кефи

на идеята, че някой ни зяпа.

Това ли искахте да видите, извратеняци? Как ние двамата се чукаме като луди на

обществения плаж? Е, погледнете хубаво! Вижте ни и си пожелайте да бяхте тук с нас!

Прекалено много е… просто прекалено! Свършвам отново. Крещя лудо, гърча се, ръцете

ми се плъзгат по намазания с крем гръб на Гавин. Краката ми са обвити около неговите.

И той свършва с мен. Изревава като бик, сковава се, после затласква свирепо в оргазъм,

който сякаш продължава завинаги.

Поглеждам към вилата и слънцето отново проблясва.

ПРОШКА

КРЕЙГ ДЖ. СОРЕНСЪН

Вон погледна отблизо етикета, сякаш искаше да изяде красивия образ на кутията с

очите си. Едното разнебитено колело на пазарската количка тракаше ужасно, въпреки че я

буташе бавно по пътеката между рафтовете. Дребна жена вдигна очи от кутия спагети и му

се усмихна сладко.

Тя беше клекнала, но се надигна и сложи кутията в почти празната си количка до

буркан сос маринара и голям резен сирене пармезан. Вон й се усмихна в отговор и я огледа.

Със своите метър и шестдесет и седем той изглеждаше доста висок в сравнение с нейните

метър и четирийсет и шест. Макар и не забележително красива, тя имаше приятно лице и

бледосини очи. Жената тръгна към пакетите ориз в края на рафта. Очите на Вон проследиха

закръгления й задник, стегнат в избелели джинси. Той въздъхна. Тя завъртя глава и улови

погледа му. Усмихна му се широко.

Жената фучеше от пътека на пътека. Вон се опита да прецени времето си правилно, за

да може отново да мине покрай нея, но тя бе прекалено бърза. За негов късмет, тя избра най-

бавната касиерка в магазина и й се наложи да почака доста време, облегната на количката

си. Вон застана до следващата каса.

Жената му се усмихна мило и искрено. Леките бръчици около очите и устата й сочеха,

че вероятно е поне пет години по-възрастна от него, ако не и десет. Не му пукаше. Тя беше

идеална.

Великолепна.

Но Вон знаеше местата, където да търси подходящата жена, а бакалницата не беше сред

тях. Опита се да разчете лицето й, докато разтоварваше количката си.

Вон натъпка покупките си в багажника на вехтата си хонда сивик. Потръпна, когато чу

звук от отваряне на багажник зад себе си. Дребната жена постави двете си торби в огромния

кадилак ескалейд. Тя му кимна леко.

Той се усмихна и се опита да не се вторачва в нея.

— Здрасти, аз съм Мадлин — каза тя с приятно дрезгав глас.

Мадлин. Вон се усмихна сдържано, а в главата му се чу смехът на Бийвъс и Бътхед 23.

Той сведе очи към лявата й ръка и безименния пръст, украсен с гигантски диамант, който

можеше да огъне дъбов клон. После погледна отново задника й. Идеален. Въздъхна

примирено. По дяволите. Никога не се замесваше с омъжени жени.

Но тя беше толкова идеална.

Нослето й се намръщи леко, когато забеляза вперените в пръстена й очи. Вдигна ръка и

наклони глава.

— Аз го платих. Реших, че мога да му се кефя още известно време — каза и завъртя

пръстена. — Гаден развод. Вероятно би трябвало да сложа диаманта в нов обков.

Вон се почувства като футболист, внезапно открил пробив в стената на противника.

Подготви се да се втурне напред, но знаеше, че между него и крайната точка има осемдесет

метра. Широко отворени очи и солиден напредък — не трябваше да изгори прекалено бързо.

Краката в джинсите й изглеждаха чудесно оформени. Малките й гърди бяха високи и

закръглени. Всичко щеше да пасне идеално. Той се намести в панталона си.

— Аз съм Вон — представи се, като небрежно показа липсата на венчална халка на

безименния си пръст.

— Вон? Интересно име — отвърна тя, като се облегна на джипа си.

Той затвори багажника си.