Читаем Робинята полностью

Персефона въздъхна и се отпусна. Той положи лекото й тяло на възглавниците и погали

гърдите и лицето й. Ръката му се отпусна нежно върху бузата й, докато я целуваше.

— Мразя те — каза тя.

Персефона отхвърли презрително топаза и смарагда, аметиста и тормалина. След като

го отблъсна така грубо, Хадес се качи в горния свят, за да й донесе цветя, но тя ги метна в

лицето му.

Първият път, когато Персефона го остави, за да отиде при майка си, Хадес не я

придружи. Не изпитваше абсолютно никакво желание да види Деметра. Старата вещица

Хеката придружи жена му вместо него. Хадес се престори, че не търси в лицето и очите на

съпругата си тъга или радост.

Нямаше да е прилично да изпрати Персефона сама, но ако той отидеше, щеше да

изглежда прекалено вманиачен по нея. Хеката беше добър компромис. Привилегиите й в

подземния свят датираха от далечното минало, преди да започне неговото царуване. Хадес

знаеше, че и тя имаше нещо общо с раждането на простосмъртно дете, но не му пукаше за

това. Персефона не можеше да роди след връзката си с Царя на мъртвите.

След като даровете му се оказаха безполезни, Хадес реши да спечели Персефона с

поезия. Резултатът бе толкова печален, че той се отказа от повторен опит.

За известно време между Хадес и жена му имаше известно приятелство. Персефона

знаеше, че Тезей и Пиритой се канеха да я отвлекат. Хадес й го съобщи и сподели с нея

плана си да я запази в безопасност. Тя се засмя доволно, когато чу простия, но хитър план, и

дори се захвана да наблюдава напредъка на героите в техния свят всеки следобед, сгушена до

мъжа си на канапето от кедрово дърво, постлано с меки вълнени килими. За нейно

удоволствие Хадес превърна една от стените в огромен прозорец, през който следеше

натрапниците като самия Танатос, суров и неумолим. Двамата заедно гледаха как

застаряващите герои разсеяха Цербер с медени питки. Персефона гукаше над чудовищното

създание, сякаш бе пухкаво кученце. Хадес се засмя, когато тя си измисли собствени

разговори с двамата герои.

— Тезей! О, пропаднах в тази дупка! Ако ме измъкнеш, ще ти смуча члена!

— Не! Мощната ми мъжественост гама да бъде близана от теб, а само от Хадес!

— Тогава и аз ще взема Хадес за моя булка, защото моето желание е да те следвам!

Понякога Хадес си мечтаеше, че още някой заблуден глупак ще се опита да отвлече

жена му, за да могат отново, да преживеят подобни щастливи времена, две същества с една и

съща цел.

Персефона никога не го търсеше, за да се любят, но мрънкаше, когато я оставеше на

спокойствие.

Ръцете й по тялото му никога не бяха нежни, но той приемаше грубостта й и дори й се

радваше — все пак бе по-добра отколкото никакво докосване.

Персефона парадираше с удоволствието, което бе намерила при Адонис, или поне така

изглеждаше. Хадес стискаше зъби и търпеше. Отказваше да погледне. Не можеше да понася

смеха им, долитащ от стаята й за шиене, докато Персефона галеше Адонис и му шепнеше.

Хадес си представяше какви ли не ужасни неща, вероятно по-лоши от действителността,

защото Афродита, покровителката на Адонис, не би позволила на Персефона подобни

волности с любимия й.

Цялото му време в подземния свят бе заето. Персефона развеждаше Адонис из двореца

като домашно козленце. Държеше го за ръката или китката, а веднъж — за косата.

Но никога не докосваше Хадес, ако можеше да го избегне.

Тя целуваше Адонис за поздрав и раздяла, при това не само лек допир по устните му, а

страстна дълга целувка, която приключваше като прокарваше устни по бузата и ухото му.

Персефона държеше Хадес да види всичко това и той наблюдаваше, без да мигне. Но

вътрешно се гърчеше. Той трябваше да е на мястото на Адонис: обект на възхищението й и

източник на удоволствието й. Но пък не бе красив като Адонис, от усмивките му изстиваха и

най-смелите простосмъртни души, а докосването му по някакъв начин отблъскваше

невинността.

Адонис нямаше избор при посещенията си. И поради тази причина Хадес не можеше да

го унищожи, макар ужасно да му се искаше. Не беше като Зевс, който упражняваше силата си

за дребнави отмъщения и лесни съблазнявания. Вместо това Хадес си доставяше

удоволствие, като обикаляше царството с каляската си. Броеше богатствата си, възхищаваше

се на любимото си украшение — лапитския принц Пиритой, седнал на стола на забравата с

широко отворени празни очи. После си представяше Адонис на този стол или на празния,

който бе пленил Тезей: справедливо наказание за мъжете, опитали се да му отнемат

съпругата и любовницата.

Неизбежно той се завръщаше в семейната спалня след скромната си вечеря от маслини,

хляб и агнешко, където се преструваше, че не очаква Персефона с нетърпение.

Персефона се завърна в леглото на Хадес, когато Адонис най-после я напусна. След

принудителното целомъдрие, въздържанието бе невъзможно за Царя на мъртвите. Можеше

лесно да се нахвърли върху жена си и да си осигури удоволствието, без да мисли за нейното,

но гордостта му не позволяваше подобно нещо. Не би я оставил незадоволена и усъмнена във

възможностите му.

Тялото на Персефона участваше страстно в любенето им, но думите й убиваха.