Читаем Проста истина полностью

Сервитьорката се приближи и попита дали ще искат десерт или кафе. Фиск помоли за сметката.

Следа малко се върнаха в колата и потеглиха към столицата. Беше започнало да ръми. Във Вашингтон човек никога не можеше да знае какво ще е времето през октомври. Случваше се ту студено, ту умерено или горещо. В момента навън тегнеше задушна влага и Сара включи климатика на пълна мощност.

Фиск я изгледа въпросително. Тя забеляза това, въздъхна и бавно заговори.

— Напоследък Майкъл изглеждаше нервен, разсеян.

— Обичайно ли беше това за него?

— През последните шест седмици подготвяме непрекъснато съдебни становища. Всички сме грохнали, а на Майкъл като че нищо му нямаше.

— Мислиш ли, че е било свързано с нещо в съда?

— Майкъл почти нямаше личен живот.

— А ти?

Тя го изгледа раздразнено, но премълча.

— Предстоят ли някакви важни, противоречиви дела? — попита той.

— При нас всички дела са важни и противоречиви.

— Споменал ли ти е нещо конкретно?

Сара мълчеше и гледаше право напред.

— Каквото и да ми кажеш, ще е от полза, Сара.

Тя намали скоростта.

— Странен човек беше брат ти. Знаеш ли, че още по тъмно слизаше в деловодството, за да не изпусне някой интересен случай?

— Не съм изненадан. Той не обичаше да претупва работата. Какъв е обичайният ред за обработка на документите?

— В деловодството отварят пристигналите документи и ги регистрират. Всяка молба минава през специалист, за да сме сигурни, че е попълнена по установените правила. Ако е написана на ръка, както става най-често със затворническите молби, проверяват дори дали почеркът е четлив. После информацията се въвежда в компютъра под името на подателя. Накрая документът се размножава и всички съдии получават копия.

— Веднъж Майк ми каза, че получавате купища документи. Едва ли съдиите могат да изчетат всичко.

— Не го четат. Молбите се разпределят по съдийските отдели и сътрудниците правят кратки резюмета. Да речем, че за една седмица сме получили стотина молби. Съдиите са девет, следователно на всеки се пада около дузина. От дванайсетте, попаднали при съдия Найт, аз мога да обработя две или три. Резюметата се изпращат до кабинетите на всички други съдии. После техните сътрудници ги преглеждат и дават препоръка на шефа си дали съдът да поеме случая, или не.

— Голяма власт имате.

— В някои отношения, но не и когато се стигне до становище по делото. Онова, което наричаме разработка на становище, всъщност представлява кратък преглед на фактите и сбор от законови текстове. Съдиите просто ни използват да вършим черната работа, да се ровим из книжата. Най-съществена роля имаме при предварителното обсъждане.

Фиск се замисли.

— Значи съдията може да вземе решение дали делото да се допусне за разглеждане, без изобщо да е видял оригиналните документи? Просто разчита на резюмето и препоръката на сътрудниците.

— Понякога не четат дори резюметата. Обикновено предварителните обсъждания се провеждат два пъти седмично. Тогава преглеждат всички молби, обработени от сътрудниците, после гласуват. За придвижване на едно дело са необходими най-малко четири гласа.

— Значи първият, който вижда молбите до Върховния съд, ще е някой от деловодството?

— Обикновено така става.

— Как тъй „обикновено“?

— Няма гаранция, че винаги всичко се върши по правилата.

Фиск се замисли.

— Да не би да намекваш, че брат ми може да е взел някоя молба, преди да е обработена в деловодството?

Сара глухо изстена, но веднага се овладя.

— Мога да ти отговоря само ако си остане между нас, Джон.

Той поклати глава.

— Не поемам обещания, ако не съм сигурен, че ще ги изпълня.

Сара въздъхна и с кратки, стегнати изречения разказа на Фиск как е открила документите в куфарчето на брат му.

— Повярвай ми, не исках да проявявам неуместно любопитство. Но той се държеше странно и почваше да ме тревожи. Една сутрин го срещнах на излизане от деловодството. Изглеждаше много разстроен. Мисля, че току-що бе взел молбата, която открих в куфарчето му.

— Оригинал ли беше или копие?

— Оригинал. Единият лист беше изписан на ръка, другият на машина.

— Нормално ли е да се разнасят оригиналите?

— Не. Работи се само с копия. А към тях никога не прикрепват оригиналния плик, с който са пристигнали.

— Доколкото помня, веднъж Майк ми каза, че сътрудниците понякога изнасят от съда материали, дори и оригинали.

— Вярно.

— Може случаят да е бил точно такъв.

Сара поклати глава.

— Документите не приличаха на обикновена молба. Върху плика нямаше обратен адрес, а под машинописния текст липсваше подпис. Заради ръкописа си помислих, че сигурно е молба от някой затворник, но не видях да е приложена клетвена декларация за финансова несъстоятелност.

— Видя ли изобщо някакво име, по което да разбереш за кого става дума?

— Да. Затова знам, че Майкъл е изнесъл тайно молбата.

— Как разбра?

— Успях да зърна първото изречение от машинописния текст. Там се споменаваше името на човека, който обжалва присъдата. Щом напуснах кабинета на Майкъл, веднага проверих какви молби са заведени в компютъра. Не открих това име.

— Как се казваше човекът?

— Фамилията му беше Хармс.

— А малкото име?

— Не го видях.