Читаем Проста истина полностью

— Ричард, ако обичаш, съобщи на съдия Мърфи и неговите сътрудници, че детектив Чандлър би искал да се срещне с тях колкото може по-скоро. Предполагам, че ще е най-удобно да уговорим срещата за утре след заседанието.

— Чудесно — отвърна Чандлър.

— Освен това ще се погрижа да прикрепя към вас правен съветник, който да координира работата и да решава евентуалните въпроси, свързани със съдебната тайна. Сара, утре си тук, нали? Ти беше близка с Майкъл.

Фиск я огледа и неволно се запита: доколко близка?

Рамзи отново протегна ръка към Фиск.

— Бих ви помолил да ме уведомите кога ще е погребението. — После той се завъртя към Пъркинс и изрече многозначително: — Ричард, моля те да наминеш в кабинета ми, след като поговориш със съдия Мърфи.

Когато Рамзи и Пъркинс се отдалечиха, Маккена отново надникна в кабинета на Майкъл Фиск.

— Мистър Деласандро — каза Чандлър, — за да сведем суматохата до минимум, утре ще доведа екип. Така няма да се наложи да претърсваме кабинета повторно.

— Благодаря — отвърна Деласандро.

— Искам обаче тази врата да бъде заключена, докато се върна — продължи Чандлър. — Никой не бива да влиза, това се отнася както до вас и мистър Пъркинс — той погледна втренчено агент Маккена, — така и до всеки друг.

Докато Деласандро кимаше, Маккена хвърли мрачен поглед на детектива.

Фиск се озърна и забеляза, че Райт зяпа Чандлър. Младежът бързо затвори вратата на кабинета си и ключалката щракна отвътре. Умно момче, помисли си той.

Докато Фиск и Чандлър вървяха към изхода, изотзад ги догони гласът на Сара.

— Ще имате ли нещо против да ви изпратя?

— Аз не възразявам — каза Чандлър. — Джон?

Фиск сви рамене.

Отново закрачиха. Изведнъж Чандлър се усмихна.

— Защо ли имам чувството, че току-що съм разговарял с Всевишния?

— Мнозина имат такова чувство след среща с председателя — отвърна Сара с усмивка.

— Значи работите при съдия Найт? — попита Фиск.

— Да, започнах втора година.

Завивайки зад ъгъла, тримата едва не се сблъскаха с Елизабет и Джордан Найт.

— О, съдия Найт, тъкмо за вас говорехме — каза Сара и представи спътниците си.

— Сенаторе — каза Чандлър, — високо ценя онова, което вършите за столицата. Ако не бяхте успели да прокарате онези специални фондове за полицията, сега щях да гоня убийците с велосипед.

— Както знаете, това е само капка в морето. Проблемите са се трупали с десетилетия и ще трябва още толкова време, за да ги разрешим — изрече Найт с ораторски тон. Той погледна Фиск и гласът му омекна. — Съжалявам за брат ви, Джон. Не го познавах лично. Рядко идвам в съда. Почна ли прекалено често да обядвам с жена си, вестникарите тутакси вдигат шум, че се опитвам да диктувам решенията й. Сигурно са забравили, че споделяме дом и легло. Но моля да приемете най-искрени съболезнования към цялото ви семейство.

Фиск благодари и добави:

— Не че е кой знае какво, но гласувах за вас.

— Всеки глас има значение. — Найт погледна жена си и се усмихна сърдечно. — Също като тук, нали, госпожо съдия? Как го каза Бренан? За всяко решение трябват поне пет гласа. Божичко, де да имах само толкова грижи. Щях да съм с петнайсет кила по-лек и без нито един бял косъм.

Елизабет Найт не се усмихна. Очите й бяха зачервени като на Сара и изглеждаше по-бледа от обикновено.

— Сара — каза тя, — бих искала да се видим утре, като приключи следобедното заседание. — Изкашля се. — И ако обичаш, поговори със Стивън за изложението по делото „Ченс“. Трябва ми за утре. Може да работи цяла нощ, но утре го искам на бюрото си.

Гласът й бе изтънял, почти писклив.

Сара явно се стресна.

— Веднага ще му кажа, съдия Найт.

Елизабет хвана ръката й.

— Благодаря. — Тя преглътна мъчително. — Моля те, не забравяй, че утре в седем давам вечеря в чест на съдия Уилкинсън.

— Записала съм си — неохотно каза Сара.

Най-сетне Елизабет Найт погледна Фиск.

— Брат ви беше много талантлив юрист, мистър Фиск. Знам, че може да прозвучи безсърдечно, но въпреки всичко работата в съда ще продължи. — Тя уморено добави: — Отдавна научих този урок. Приемете още веднъж моите съболезнования. — Тя погледна часовника си. — Джордан, ще закъснееш за срещата в Капитолия. А и аз имам още малко работа. — Озърна се към Фиск. — Моля да ни извините.

Фиск сви рамене.

— Както казахте, машината не спира.

След като съпрузите си тръгнаха, Сара подхвърли:

— Съдия Найт е строга, но справедлива. — Тя хвърли бърз поглед към Фиск. — Сигурна съм, че не е искала да бъде груба.

— Аз пък мисля, че искаше — каза Фиск.

— Е, за да стигне на този пост, вероятно е трябвало да работи колкото трима мъже — намеси се Чандлър. — Такова нещо не се забравя.

— Радвам се да чуя едно разкрепостено мнение — каза Сара.

— Ако познавахте жена ми, нямаше да се учудвате.

Сара се усмихна.

— Рамзи и Найт гледат на живота от различен ъгъл, макар че нерядко работят заедно. Всъщност той е много благосклонен към нея. Може би не обича да спори с жени. Нали е от старото поколение.

— Не мисля, че има значение дали е мъж или жена — грубовато подхвърли Фиск.

— Тя е изключителен юрист — възрази Сара.