Читаем Проста истина полностью

— Спомняш ли си нещо друго?

— Не.

Фиск се облегна назад.

— Тук има нещо неясно. За да вземе документите, Майк би трябвало да е сигурен, че никой няма да ги потърси. Например адвокатът, който ги е изпратил, ако наистина е бил адвокат.

— Е, към плика имаше талон от обратна разписка. Подателят би трябвало да получи известие, че пратката е пристигнала в съда.

— Добре. А защо единият лист е бил изписан на машина, а другият на ръка?

— Писали са ги двама души. Може би вторият е предпочитал да остане неизвестен, но все пак да помогне на Хармс.

— И от всички молби до Върховния съд Майк взима точно тази. Защо?

Сара го погледна тревожно.

— О, Господи, ако излезе, че това има нещо общо със смъртта на Майкъл. Не си и помислих…

Изглеждаше готова да се разплаче всеки момент.

— Никому няма да кажа. Засега. Ти си рискувала заради Майк. Оценявам жеста ти. — След дълго мълчание Фиск добави: — Става късно.

Продължиха напред в пълно мълчание. Най-сетне Фиск каза:

— Успяхме да установим, че през последните един-два дни Майк е изминал с колата си около хиляда и триста километра. Имаш ли представа къде може да е ходил?

— Не. Мисля, че не обичаше да шофира. На работа идваше с велосипед.

— Как се отнасяха към него останалите сътрудници?

— С дълбоко уважение. Той беше невероятно целенасочен. Това не е рядкост при нас, но Майкъл изглеждаше неспособен да отстъпи от избраната цел. Аз самата съм работлива, смятам обаче, че всичко си има мярка.

— Винаги си е бил такъв — уморено изрече Фиск. — Започваше от съвършенството и продължаваше по-нагоре.

— Сигурно е семейна черта. Майкъл ми е казвал, че като ученик си работил на две-три места едновременно.

— Обичам да имам джобни пари.

Всъщност парите не оставаха за дълго в джоба на Фиск. Отиваха у баща му, който цели четирийсет години се скъсваше от работа, но така и не стигна по-горе от петнайсет жалки хилядарки годишно. Сега огромните сметки по лечението на майка му поглъщаха всичко спестено.

— Освен това си завършил университет, без да прекъсваш работата като полицай.

Фиск раздразнено почука с пръсти по страничното стъкло.

— Добрият стар Вирджински държавен университет, прозорец към идния век.

— И си се готвил за юрист — добави Сара. Фиск я изгледа сърдито. — Моля те, не се засягай, Джон. Просто съм любопитна.

Фиск въздъхна.

— Бях на стаж в Ричмънд като защитник по криминални дела. Много неща научих. Получих удостоверение и изкарах държавния изпит. Той помълча и сухо добави: — Няма друг начин да станеш адвокат, щом не ти достига ум да се класираш на челните места.

— Ум си имаш в излишък.

— Благодаря, но откъде знаеш?

— Веднъж те гледах в съда.

Той рязко се завъртя към нея.

— Моля?

— Миналото лято двамата с Майкъл дойдохме в Ричмънд и посетихме едно твое дело в Окръжния съд — каза тя. Не искаше да споменава за второто си пътуване.

— И защо не ми се обадихте?

Сара сви рамене.

— Майкъл мислеше, че може да се разсърдиш.

— Как тъй ще се сърдя, че е дошъл да ме види?

— Защо питаш мен? Той беше твой брат. — Фиск премълча и тя продължи: — Беше наистина впечатляващо. Ако някой ден стана адвокат, да знаеш, че ще е заради теб. Иска ми се поне да опитам, да видя как е в действителност.

— О, значи смяташ, че ще ти хареса?

— Защо не? Правото винаги е благородно призвание. Да защитаваш правата на хората. Особено на бедните. Много бих искала да ми разкажеш за някои от делата.

— Наистина ли?

— Да, непременно.

Той облегна глава назад и демонстративно разтърка чело.

— Чакай да видим… Спомням си Роналд Джеймс. Така се водеше по документи, но предпочиташе да му викат Задната прашка. Намек за любимата му сексуална поза, в която най-брутално изнасилил шест жени. Уредих извънсъдебно споразумение, макар че и шестте жени го бяха разпознали в полицията. Е, разполагах с няколко коза. Четири от жените не искаха да се изправят в съда срещу Прашката. Просто изпитваха ужас. Петата жертва имаше някои черни точки в биографията и можехме да оспорим показанията й. Последната жена беше готова да го разпъне на кръст, но едно е да разполагаш с шестима свидетели, а съвсем друго само с един. Епилог: прокурорът не посмя да влезе в съда и Прашката мина сравнително леко — двайсет години с право на помилване… А, да не забравя и Джени, много мило хлапе. Цепнала със сатър черепа на баба си, защото, както ми разказа през сълзи, тъпата дъртачка не я пускала на разходка с приятелки. Сега майка й, дъщерята на убитата старица, ми плаща хонорара на вноски. По два долара месечно.

— Мисля, че схванах поуката — рязко каза Сара.

— Виж какво, не искам да те разочаровам. Тия дни отървах едно момче от обвинение в кражба. Плати ми всичко, до последния цент. Сигурно от парите за крадените вещи. С времето свикнах да не разпитвам. Плащам си редовно наема и от доста време не съм вадил оръжие срещу клиент. А за утрешния ден мога и да не мисля. — Фиск се облегна назад. — Какво чакаш още, хайде на веселбата!

— Много обичаш да стряскаш хората, нали?

— Сама си го изпроси.

— Щом е толкова зле, за какъв дявол ги защитаваш?

— Все някой трябва да го върши.