Рамото ѝ се отърка в гърдите му, докато излизаха от „Грийн Бийн“. За първи път се озова толкова близо до него и чак сега осъзна колко по-висок от нея е. А тя съвсем не беше ниска със своите метър и седемдесет и седем.

— Карибски сандвичи и никакво чакане на опашка… мисля, че те обичам — рече тя под носа си, но достатъчно високо, за да я чуе, докато ѝ отваряше вратата.

— Не ме ли прави това най-големият късметлия на света.

Искра.

И той беше неин.

Глава 16

Апартаментът е тих, когато Макензи се прибира от поредната смяна в „Грийн Бийн“. Вратата на стаята на Тайлър е затворена. Тя притиска ухо към тънката преграда, която ги разделя, и го чува, че хърка. Беше го чула да се прибира в пет сутринта, тъкмо когато тя ставаше за работа, но в крайна сметка не си казаха нищо. Макензи предполага, че щом се прибира толкова късно, най-вероятно предишната вечер се е забил с някого в бара. Очевидно е, че съквартирантът ѝ ѝ е сърдит и тя не може да го вини, особено след като се измъкна от уговорката им да си направят телевизионен маратон с „Хил Хаус“. Апартаментът, който си делят, е шейсет и пет квадрата, но някак си напоследък въобще не се срещат. Тайлър ѝ липсва. А тя е самотна.

Дерек не я е търсил от два дни.

Колкото и да ѝ се иска, не може да му прати съобщение. Той трябва да ѝ пише. Това са правилата, когато стане въпрос за женени мъже. А те се ядосват много, ако случайно ги нарушиш.

Макензи се настанява удобно на дивана с браунито, което беше откраднала от кафенето (всички си крадяха храна), и включва телевизора. Всеки следобед в два часа, ако си е вкъщи, гледа „Младите и неспокойните“. Сюжетът не е нищо особено, но преди години, като малко момиченце, го гледаше с grand-mère.6 Бъфорд скача в скута ѝ, мъркайки доволно, че се е прибрала у дома, и тя прокарва пръсти през козината му. Въпреки че котаракът ѝ не може да се сравнява с баба ѝ, той все пак успява да я утеши.

— А защо гледаш този сериал? — спомняше си как бе попитала grand-mère, когато беше едва на десет.

Всички тези богати хора с безупречен грим и коса, които все не можеха да намерят щастие, я озадачаваха.

— Тези хора винаги си забиват нож в гърба. Не приличат на нас.

— Напротив, те са досущ като нас, любима моя. — Баба ѝ ѝ направи знак да дойде на дивана и да се завие със същото одеяло, което е там, откакто Кензи се е родила. — Единствената разлика е, че имат пари.

— Но той се държи зле с нея. — Макензи посочи към екрана, където най-богатият мъж казваше нещо безчувствено на жената, която се надява да му стане жена. За втори път. — Той е жесток.

— О, ангелче мое — прегърна я grand-mère. — Бедните мъже могат да са също толкова жестоки. Един беден мъж може да ти разбие сърцето също толкова лесно, колкото един богаташ. И двете знаем какво е да си беден, нали? Няма нищо благородно в бедността. Абсолютно нищо. Когато пораснеш, намери си богаташ. Ще имаш повече шансове да оцелееш, когато те изостави.

Където и да е Джей Ар сега, сигурно също гледа „Младите и неспокойните“. Понякога си пишат доста. Но не и напоследък. Откакто срещна Дерек, Джей Ар се отдръпна. Болеше я, но разбираше защо.

С Дерек беше различно. И поне този път Джей Ар не се месеше. Наричаше другите ѝ женени гаджета „тъжни, отегчени торби с пари“, но не беше казал много по адрес на Дерек. Макензи беше казала на Джей Ар за новото си гадже преди няколко месеца, когато се срещнаха за по бира в родния ѝ град, където посещаваше майка си.

— Как се казва глупакът този път? — попита той.

Името на Дерек беше предизвикало истински шок у Джей Ар.

— Онзи тип, чиято фирма прави протеиновите барчета и ги продават в „Сейфуей“? Онзи, чието дете изчезна?

— Същият.

— Боже господи, Ем Кей! — поде той. Всички в града го наричаха Джей Ар, но само той я наричаше Ем Кей. Факт, който тя тайничко обожаваше. — Едно е да прецакаш тип като Пол, който така или иначе беше пълен кретен още от самото начало, така че както и да е, на кого му пука, но този тип с изчезналото дете? Малко е…

Не довърши мисълта си, но нямаше и нужда. Беше прав.

— Знам — отговори тя. — Но нищо няма да се случи помежду ни. Той е твърде… Не знам.

„Смазан“ ѝ се искаше да каже, но тя харесваше Дерек, затова вероятно се почувства така, сякаш би го предала, ако го изрече на глас.

— Той скърби — довърши Джей Ар.

Двамата продължиха да седят мълчаливи. Макензи го наблюдаваше как внимателно се взира в бирата си и се чудеше дали ще правят секс после. Когато по-късно ѝ отказа деликатно, тя се ядоса на себе си, задето продължава да вярва, че нещата помежду им ще се получат. С всяко едно свое действие Джей Ар просто ѝ напомняше, че тя никога няма да е единствената за него. Баба ѝ беше права. Щом някой щеше да ѝ разбива сърцето, поне да беше богаташ.

А досега ѝ бяха разбивали сърцето два пъти.