Читаем Малки тайни полностью

Вратата на закусвалнята се отваря и шумна група колежани нахлуват в помещението, следвани от студен полъх на вятъра. Няма места, защото всички маси вече са заети, и Мерин започва да се чувства гузно, задето седи сама в сепаре за четирима, без дори да е поръчала нещо за ядене. Не е гладна, но решава все пак да поръча и се заглежда в менюто, което заема почти цялата стена над кухнята.

— Бих искала специалитета „Монстър“, но само с разбити белтъци, без палачинки, без препечен хляб и без хаш браунс. Имате ли пуешки бекон?

Бетс, или пък Бетси, повдига вежда въпросително:

— Скъпа, това не е специалитетът „Монстър“, а някаква твоя измислица. Ще ти струва допълнително за белтъците и ще платиш за всичката храна, която няма да изядеш. А и нямаме пуешки бекон.

Когато казва това, Бетс, или пък Бетси, се намръщва, сякаш самата идея за такъв бекон е богохулство. И вероятно е. Що за идиот идва в денонощна закусвалня и се опитва да си поръча здравословна закуска?

— Всъщност, може ли да си поръчам забулени яйца, препечени филийки от хляб със закваска, хаш браунс и обикновения бекон, който, до колкото си спомням, е безкрайно вкусен.

Думите ѝ връщат угасналата усмивка обратно на лицето на Бетс, или пък Бетси.

— Ще искаш ли да добавиш и една палачинка само за долар?

— Защо не, нека добавим и палачинката.

Бетс, или пък Бетси не записва поръчката, защото я е запомнила. Мерин се чуди каква е нейната история и как е попаднала точно в тази закусвалня, за да работи нощна смяна. Мо твърдеше, че ѝ харесва да работи и че клиентите в „Голдън Баскет“ са ѝ като приятели, а колегите като семейство. Нощната смяна във „Франкенщайн“ обаче явно носи други чувства.

Часовникът удря полунощ, а „човекът, когото Сал познава“, все още не се е появил. Мерин не може да се свърже с него и да го попита дали изобщо възнамерява да се появи. Сал я беше уверил, че няма причина да се тревожи, и че всичко ще мине чудесно. Това е всичко, което Мерин знае. Но какво ще стане, ако Джулиан не се появи?

Телефонът ѝ иззвънява. Съобщение от Сал.

Жива ли си?

Все още не се е появил. Откачам! Не знам дали мога да го направя, отговаря тя с треперещи от притеснение ръце.

Сал отвръща на съобщението ѝ също толкова бързо:

Успокой се. Не мърдай от мястото си и щом се появи, просто ще си поговорите.

Мерин няма друг избор, освен да чака, затова отваря Инстаграм. Никога не се е интересувала много от социалните мрежи. Отговорността да поддържа профилите на фризьорските ѝ салони във Фейсбук и Инстаграм се пада на Сейди и другите мениджъри. Днес обаче Мерин е обсебена от Инстаграм. Вече е научила, че по-младото поколение не се притеснява да сподели всяка част от всекидневието си в интернет, което значи, че ако искаш да научиш нещо за някого, просто трябва да потърсиш на правилните места.

Любовницата на Дерек, например, публикува снимки в Инстаграм всеки шибан ден. Всеки шибан ден.

От последния път, когато беше погледнала профила ѝ, по-младата жена беше качила нова снимка на… крака. Дълги крака с тънки глезени и розови чорапки на бели точки небрежно са кръстосани върху таблото на кола. Снимката е направена така, че да се вижда част от кормилото и емблемата на Мазерати в средата му, както и ръката на мъжа, който кара. Нейният мъж. Надписът под снимката гласи: „Секси возило, секси мъж“, последван с емотиконка с черни очила. Вече са се появили над стотина коментара, но Макензи е отговорила само на един:

Kenzieliart: сгаджосах се, маце!

И този път Мерин трябва да провери в жаргонния речник какво означава фразата и научава поредната измислица на младото поколение, а именно че си има сериозен приятел/приятелка, или че е в сериозна връзка.

Унижения в изобилие.

В същия миг някакъв мъж сяда срещу Мерин. Стресната, тя почти изпуска телефона си. Толкова е залисана в собствените си мисли, че дори не е чула кога непознатият се е приближил. Не го беше видяла да върви към нея, нито пък беше усетила раздвижването на въздуха, когато е отворил вратата на закусвалнята. Забелязва, че групата колежанчета все още се бутат на входа.

Явно е влязъл отнякъде другаде, вероятно през задната врата или през тази за персонала. Сърцето ѝ бие като лудо, а дланите са изпотени, но по навик тя протяга ръка, за да се здрависат. Той я игнорира. Вместо това дава знак на сервитьорката и тя се приближава с чиста чаша и кана с кафе.

— Обичайното, Бетс — казва той и тя кимва.

Значи името ѝ наистина е Бетс и двамата очевидно се познават. Ако използва задния вход, значи идва наистина често. Мерин отпуска ръце в скута си, за да прикрие, че треперят. Наистина ли е готова да направи всичко това?