— Какъв тип проблеми? — Мерин забравя да диша, чудейки се какво ще отговори Джулиан.

— Като този, който имаш нужда да изчезне, Мерин.

Не казва нищо повече и помежду им се намества неудобна тишина, докато телефонът на Мерин не ѝ подсказва, че е получила ново съобщение. Сал е. Проверява я. Мерин се вцепенява от ужас, когато осъзнава, че погледът на Джулиан съвсем естествено е прикован в екрана на телефона ѝ и голото тяло на Макензи Ли. Мерин грабва телефона си. Снимката е предназначена само за нейните очи.

— Сал е. — От километър може да чуе колко бързо бие собственото ѝ сърце. — Иска да знае дали всичко е наред.

Джулиан се обляга назад:

— Отговори му.

Мерин написва набързо и изпраща съобщение на Сал, после се пресяга да прибере телефона в чантата си, когато чува настоятелния глас на Джулиан:

— Ще се наложи да те помоля да върнеш телефона на масата.

— Моля?

— Отключи го, моля.

Гласът му е приятен, но Мерин не е глупачка и много добре знае, че това е заповед, а не молба. Тя поставя пръста си на хоум бутона и телефонът се отключва. Джулиан го взема и започва да разглежда апликациите, затваряйки ги една по една. Най-накрая оставя телефона обратното на масата с екрана нагоре, а оттам съблазнително им се усмихва Макензи в цялата си величествена голота.

— Трябваше да се уверя, че не ни подслушват или записват — вдига рамене Джулиан.

— Не бих направила такова нещо.

Мерин определено не иска да записва тази среща. Не би искала никой, освен Сал, да знае какво се случва тази вечер или че съвсем сериозно е обмисляла подобно нещо, както и че въобще е предприела стъпка по въпроса.

— Ето я и храната! — възкликва Джулиан.

Сервитьорката поставя две огромни чинии, пълни с храна, която блести от огромното количество мазнина върху нея. Мерин забелязва, че Джулиан е поръчал почти същото като нея, само дето хлябът му е пшеничен, а нейният е със закваска.

— Какво ще кажеш първо да хапнем, а после да поговорим.

Той грабва вилицата си и пробива няколко дупки в едно от яйцата в чинията си. Течният жълтък се разтича върху няколкото парчета хаш браунс.

— Винаги съм смятал, че разговорите за убийства се водят много по-лесно на пълен стомах. Не си ли съгласна?

Глава 12

За известно време Мерин успява да се престори, че двамата са непознати, излезли на среща, уредена от общ приятел, който е решил да ги свърже. В крайна сметка, не беше далеч от истината.

Само дето въпросната среща и всичко, свързано с нея, бяха незаконни.

— Значи това е тя. — Джулиан най-накрая оставя вилицата си. — На екрана на телефона ти? Това ли е жената, с която ти изневерява съпругът ти?

Изял е две трети от храната си, докато Мерин е преполовила своята, и изглежда, че и двамата се чувстват сити. Бетс вижда, че са приключили, но не се приближава към тях, сякаш знае, че не ѝ е позволено, докато Джулиан не ѝ даде знак. А в момента той не дава признаци, че ще го направи. Забил е поглед в Мерин и тя има чувството, че може да я прочете като отворена книга. Не мисли, че може да го излъже за каквото и да е било, дори и да иска.

Започва да говори. Има чувството, че думите извират от нея и тя не може да ги спре. Сякаш най-накрая се чувства спокойна да сподели всяка една ужасна мисъл, която е преминала през съзнанието ѝ, и всичко, което я плаши, но никога не би споделила с групата или терапевта си. Тогава защо говори с този тип? Не е сигурна. Може би защото Джулиан е непознат и тя знае, че няма да я съди.

— Връзката им продължава вече няколко месеца. В момента са заедно в някой хотел, тук, в града. — Бузите ѝ почервеняват отново, докоснати от неловката ръка на срама.

— Дай да видя снимката.

Тя му подава телефона и срамът е бързо заменен с гняв. Джулиан оглежда обстойно снимката, докато екранът не потъмнява и го оставя обратно на масата, но Мерин забелязва едва доловимата усмивка, разтеглила ъгълчетата на устните му. Ах, мъжете и голите женски тела! Какво им беше толкова специалното? Сал беше реагирал по същия начин, със същата усмивка, изпълнена с развеселеност, примесена с похот.

— Със съпруга ти имате ли деца? — пита Джулиан.

— Не виждам какво общо има.

Отговорът ѝ го изненадва. Джулиан повдига вежда въпросително, но Мерин не казва нищо повече. Никога не би говорила за сина си с този човек и се радва, че Сал също не го е споменавал. Себастиан е неприкосновен.

— Кажи ми всичко, което знаеш за нея. — Най-накрая се връща на основната тема Джулиан.

Това е лесната част. За разлика от сложните чувства, които изпитва към Дерек в момента, Мерин просто мрази другата жена. Не ѝ пречи да му разкаже всичко, което знае, а той я слуша, без да я прекъсва. Когато Мерин най-накрая приключва, осъзнава, че гърлото ѝ е пресъхнало. Посяга към чашата с вода и без да иска, бута тази с кафето. За щастие, е почти празна и по масата се разлива съвсем малко кафе. Бетс се появява като светкавица с мокра кърпа и веднага предлага да отнесе чиниите. И двамата отказват да им сложи недояденото за вкъщи.