Мерин забива поглед в огромната си картонена чаша, която някак се е оказала празна. От курабийката са останали само трохички, а тя дори не си спомня кога я е изяла. Явно това е станало, докато маниакално се е взирала в профила на Макензи.

— Няма проблем. Всички клиенти на заведението имат право на безплатно кафе. — Макензи вдига каничката очаквателно. — Току-що е приготвено. Специален бленд, средно изпечено. Всички го харесват.

Мерин побутва чашката си напред и усеща как ръцете ѝ треперят. Няма нужда от повече кофеин, но тя така или иначе няма намерение да пие повече.

— Може би съвсем малко.

По-младата жена сякаш изобщо не забелязва неудобството на Мерин, докато ѝ сипва с усмивка от ароматната течност. Мерин го намира за едновременно абсурдно и влудяващо, понеже ѝ е болезнено ясно защо другата жена е толкова щастлива. Знае какви са плановете ѝ за вечерта. Знае, че Макензи си мисли за Дерек.

Приисква ѝ се да скочи, да грабне каната за кафе и да я хвърли по другата жена. Иска да чуе писъците ѝ от болка, когато врялата течност изгаря красивата ѝ кожа. Иска да издере очите ѝ с добре лакираните си нокти, след което да оскубе всичката ѝ коса, за да направи любовницата на мъжа си толкова грозна отвън, колкото е и отвътре. Мерин иска да я съсипе, точно както тя съсипва нея.

Мразя те! Мразя те безкрайно много!

Естествено, не прави нищо от това, а продължава да седи тихо и търпеливо.

— Красив пръстен — Макензи посочва ръката на Мерин. — Ако някога се омъжа, бих искала да ми предложат с такъв.

Това вече е прекалено! Мерин усеща нажежения до бяло гняв, който започва да я обзема, и използва всяка трохичка самообладание, която притежава, за да не удари по-младата жена в щастливото ѝ, усмихнато лице.

Малка курво, която обичаш да разбиваш семейства, стой далеч от съпруга ми, ти мръсна кучко, ще те убия, ще взема проклетата кана за кафе от ръцете ти и ще я размажа върху лицето ти, за да смъкна кожата ти с парчетата стъкло…

Но мислите са си мисли и когато Мерин идва на себе си, Макензи вече се отдалечава бавно с каничката в ръка. За да я нарани наистина, Мерин трябва да изтича след нея, но никога не би го направила. Не е такъв човек. Тя е твърде добре възпитана и знае, че публичното унижение на любовницата ще се превърне в публично унижение за нея самата.

„Унижения в изобилие!“

Шпионското приложение иззвънява отново. Макензи току-що е изпратила снимка на Дерек. Без да я отвори, Мерин не може да види добре от нотификацията какво точно съдържа съобщението, но лесно може да различи, че е снимка на човек. Дъхът ѝ секва, чудейки се дали Макензи не му е пратила снимка на нея самата, на жена му, точно както тя самата се колебаеше преди малко.

Но снимката не е на Мерин. Това е селфи, на което Макензи е гола. Чисто гола, снимана от главата до коленете.

Мерин отваря снимката и я увеличава.

Макензи току-що е излязла от банята. Огледалото е замъглено, като само малка част от стъклото е забърсана с ръка, така че да се виждат плоският ѝ корем и пъпът. Бледорозовите ѝ зърна също са в кадър, както и татуировката ѝ на цветя, която се спуска от гърдите до бедрото ѝ. Мерин не знае, че Макензи има татуировка. Или не се е вглеждала достатъчно внимателно в снимките, които другата жена е качила в Инстаграм, или явно се опитва да ги скрие от последователите си. На всичкото отгоре Макензи няма никакво окосмяване, никъде.

Двете изчакват отговора на Дерек. Макензи се върти покрай машината за капучино с телефона в ръка, докато не се приближава клиент и тя е принудена да го обслужи.

Голо селфи? Наистина ли? Да не би да си ги прави предварително и да си ги пази, за да може да ги изпрати в най-подходящите моменти?

#мразяте.

Приложението пак звънва. Макензи все още е заета с клиента и не може да провери телефона си, което значи, че Мерин първа ще прочете отговора на съпруга си.

Мерин ще я убие.

Глава 8

Няколко часа по-късно тя вече е при Сал.

— Знам един човек — казва той. — Занимава се с такива неща и услугите му струват страшно скъпо, но ще свърши работа. Искаш ли да ви свържа?