Мерин издишва. Ето, не беше толкова страшно. По-младата жена можеше да каже нещо от сексуален или вулгарен характер, но не го направи, нали? Въпреки че, реално погледнато, този отговор може да е по-лошият вариант. Съобщението ѝ е от онзи тип, който човек изпраща на… гаджето си, когато му разказва как е минал денят.

Мерин трябва да я види. Много добре знае къде се намира „Грийн Бийн.“ Вземала си е лате от тях. Може да отиде още сега и да се представи на кучката. Да застанат очи в очи. Да направи сцена и да я унижи пред останалите ѝ колеги. А може и да ѝ издере красивите очички.

Естествено, идеята е ужасна. В кръвта на Мерин тече смесица от кофеин и набъбваща ярост, подплатена с адреналин, което пък значи, че сега вероятно не е най-подходящият момент публично да се разкрещи на любовницата на съпруга си. Трябва да изчака Дерек да се прибере, да говори първо с него и да чуе неговата версия. Да разбере какви са чувствата му към това момиче. Може да не е връзка.

Може би е просто секс.

Всеки мъж си има своите нужди, бе казал милият Саймън.

Без да ми се обиждаш, но майната ти, Саймън.

Мерин се вмъква в колата, преди да е успяла да размисли. Дава назад, за да излезе от гаража, и получава съобщение от Сал.

Мерин натиска спирачката, за да може да му отговори набързо.

Глава 7

Кичури розова коса проблясват в момента, в който Мерин влиза в кафенето, но само след секунда изчезват също толкова бързо някъде в задната стаичка, придружени от две торби за боклук.

Кафенето „Грийн Бийн“ е огромно и прилича повече на пъб, който случайно предлага и кафе. Като всяко кафене в зона У, и тук е претъпкано с хора, най-вече студенти, хипстъри и дузина амбициозни писатели, които изглеждат така, сякаш преосмислят житейските си избори. Мерин знае, че не се вписва в нито една от въпросните групички. Токчетата ѝ са твърде високи, палтото ѝ е твърде поръчково, а гримът — повече от безупречен. Прилича на собственичка на първокласен фризьорски салон, чиито клиенти са ексклузивно само звезди и богаташки — тоест, прилича на себе си. И знае, че изглежда добре и че трябва да изглежда добре. Това е единствената бронежилетка, която притежава. Цялото ѝ същество пулсира с равни дози ярост и ужас.

Въздухът е напоен с миризмата на кафе, а от тонколоните, разположени из цялото заведение, се носят кавъри във фолклорен стил само с китари и вокали — на „Нирвана“ и „Пърл Джем“. Мерин разбира защо кафенето е популярно. Макар и просторно, има уютна атмосфера. Масите са с разнообразни форми и размери: може да видиш кръгли маси за шестима, правоъгълни за дванайсет души и малки квадратни за четирима. Няколко дивана са разположени близо до газова камина, която е точно срещу плота, а в другия ъгъл на заведението е издигнат малък подиум със стол, микрофон и тонколона. Още на входа на кафенето е поставена табела, че в петък и събота вечер има жива музика. От същата табела Мерин разбира, че курабийката на деня е с овесени ядки и червени боровинки.

Мерин се нарежда на опашка, която се движи толкова бавно, че ѝ дава достатъчно време да се разубеди и да си тръгне. Сърцето ѝ бие толкова бясно, че става почти болезнено. Дланите ѝ са изпотени. В началото не може да види къде е другата жена, но докато опашката намалява, тя се появява сякаш от нищото — излиза от задната стаичка, където беше изчезнала малко по-рано. Тя е една от трите баристи и се движи бързо зад тезгяха, за да изпълни поръчките на клиентите. Жената е с дълги крайници като на газела, къса начупена на небрежни вълни розова коса и кафява престилка на кръста.

Любовницата на Дерек.

От плът и кръв. Съвсем истинска.

Сякаш след цяла вечност, Мерин пристъпва към тезгяха и почти се надява, че някой друг ще я обслужи. Но не — Макензи подава чиния с бишкоти на клиента пред нея и се обръща към Мерин очаквателно.

Въпреки че Мерин носи високи обувки, Макензи е висока като супермодел, което я кара да се чувства ниска, прегърбена и стара в сравнение с младата любовница на мъжа си.

Всичко е толкова различно на живо!

Мерин лесно можеше да надвие жената, която се усмихваше на екрана на лаптопа ѝ. Но сега, застанали лице в лице, Мерин дори не може да я погледне в очите.

Когато погледите им все пак се срещат, тя се стяга в очакване Макензи да я разпознае, по лицето ѝ да се изпише ужас или смущение, или пък и двете, преди да успее да се овладее. Но изражението на Макензи не се променя и тя се усмихва все така широко. Не се изчервява и не свежда поглед засрамено.

— Какво да ви предложа? — пита тя приветливо.

Мерин понечва да каже: „Искам да спреш да спиш със съпруга ми. Да стоиш настрана от него, курво, иначе ще те убия, разбивачке на семейства“, но остава безмълвна. Вместо това отвръща любезно:

— Голямо ванила лате с двойно соево мляко, без захар. И курабийката на деня.