Читаем Малки тайни полностью

Мерин вдига поглед от лаптопа. С удоволствие би предложила няколко хаштага, които със сигурност описват Макензи още по-добре #разбивачканасемейства, #курва и #златотърсачка като за начало.

Мерин няма апетит, затова бавно отпива от кафето си. Не може да прецени дали е хубаво. Металическият вкус на предателството изпълва цялото ѝ същество и притъпява вкуса на кафето.

Междувременно любовницата на съпруга ѝ е на няколко метра от нея и слага нови салфетки, бъркалки и сметанки. Мерин се напряга и почти забравя да диша, очаквайки Макензи да се обърне към нея и най-накрая да я разпознае. Тя обаче дори не я поглежда. Сякаш Мерин не е там.

Сякаш Мерин не съществува.

Но в същото време Мерин някак си винаги е знаела за съществуването на Макензи. На някакво подсъзнателно ниво тя винаги е била наясно, просто не е искала да си признае. През цялото време любовницата на Дерек е била буквално пред очите ѝ. Мерин осъзнава, че я е виждала в начина, по който съпругът ѝ обръща телефона си настрани, за да не види Мерин с кого си пише. Усещала го е да загатва за Макензи в извиненията му, че трябва да пътува по работа почти два пъти по-често от преди и защо не ѝ пише вече.

Тя винаги е била там и Мерин винаги го е знаела. Но е по-лесно да се преструваш и да живееш в отрицание, отколкото да застанеш лице в лице с истината. Преструвките са твоят щит и броня, които те предпазват, когато си най-уязвим.

Телефонът ѝ иззвънява. Пак е приложението. Секунда по-късно Мерин осъзнава, че приложението ѝ изпраща известие, защото Дерек е отговорил на съобщението на Макензи, и на Мерин ѝ се приисква да повърне.

Макензи: ДА!!!

Мерин успява да зърне широката усмивка, изписана на лицето ѝ. Щастието ѝ, породено от съобщението на Дерек, е като железен юмрук, който е сключил пръсти около сърцето на Мерин и затяга болезнената си захватка малко по-малко.

Дерек трябваше да се прибере тази вечер. Дали Макензи осъзнава, че той трябва да лъже жена си, за да може да е с нея? Дали въобще това я притеснява? А може би точно това я привлича у мъжете — че са женени. Дори Макензи да не знае, че Мерин е неговата съпруга, със сигурност трябва да е наясно, че все пак е женен. Ако беше потърсила повече информация за Дерек в Гугъл, като всеки добросъвестен милениъл, Макензи щеше да намери и краткото му представяне на страницата на фирмата му, където се споменава и Мерин.

Да не говорим и за другото, което щеше да се появи при едно търсене в интернет. Купища статии за изчезналия им син. Преди петнайсет месеца това беше новината на деня. Беше невъзможно човек да напише имената на Мерин и Дерек в търсачката и да не види поне една статия със снимката на отвлеченото им дете.

#лъжкиня. #курва. #разбивачканасемейства. #уличница.

Макензи е скъсила разстоянието помежду им и е на около метър и половина от Мерин. Младата жена разговаря с един от клиентите, който, изглежда, е редовен посетител, и държи в ръка кана, пълна с кафе. На Мерин ѝ хрумва, че може да направи снимка на Макензи и да я изпрати на Дерек. Почти се изкушава да го направи. Няма да има нужда да му казва каква е снимката. Нека да си я гледа, изпълнен с ужас, че жена му е в кафенето. Би било грандиозно!

Но тя няма да го направи.

— Още кафе? — пита по-младата жена.

Гласът на Макензи я връща към реалността и Мерин се стряска, при което тряска капака на лаптопа си, така че сервитьорката да не може да види Инстаграм профила си на екрана му. Настъпва неловко мълчание. Седнала, Мерин се чувства още по-ниска в сравнение с Макензи, която пък ѝ се струва още по-висока и слаба отпреди. През прозореца нахлува мека светлина и озарява чистата и гладка кожа на Макензи. За разлика от първата им среща преди малко, сега Мерин забелязва нежните лунички, деликатно посипани по лицето ѝ. По-младата жена носи бледорозов гланц за устни и спирала за очи. Озарени от златистите слънчеви лъчи, лешниковите ѝ очи изглеждат почти кехлибарени и издължени като на котка. Всичко у нея е някак изпълнено с живот и цветове. Някак екзотично.

Макензи е застанала точно до Мерин и държи каната с кафе, а върху устните ѝ е изписана любезна усмивка. По-възрастната жена се чувства още по-невзрачна и обикновена. Когато погледите им се срещат отново, тя осъзнава, че Макензи няма никаква представа коя е Мерин.

— Ъ… аз си поръчах лате. — Мерин усеща как се изчервява, но ако Макензи въобще го е забелязала, то тя не го показва.