Читаем Малки тайни полностью

Тази сутрин Мерин стана много по-лесно. Тя винаги спи по-добре след среща на групата, а и не беше пила нищо, след като се прибра снощи. Разликата в отражението ѝ в огледалото сега е видима — няма кървясали очи, нито торбички, дори не е подпухнала. Това можеше да е прилично начало на деня, ако не беше получила имейла от детективката.

Мерин слиза долу в кухнята и включва кафемашината. „Бревил“ са изискана марка и машината може да прави всичко — от капучино до лате от прясно смлени кафени зърна, само с едно натискане на бутона. Седнала на висок стол до барплота, докато чака кафето, Мерин проверява какви ангажименти има през деня. Намира едно определено име в списъка си с контакти и натиска „набери“. Телефонът иззвънява два пъти и както винаги, я препраща към гласовата поща. Той никога не отговаря.

— Здравейте, доктор Чен, обажда се Мерин Мачадо — казва тя след сигнала. Гласът ѝ е леко пресипнал, защото днес още с никого не е разменила нито дума. — Изникна нещо спешно, свързано със сина ми, и няма да мога да дойда за насрочения час. Наясно съм, че ще трябва да заплатя за късната отмяна на часа, което не е проблем. Благодаря.

Тя спира за секунда, чудейки се дали да промени часа, но решава да не го направи. Затваря. Винаги може да се обади по-късно, но засега не е сигурна, че иска пак да види терапевта си.

На доктор Чен му няма нищо. Всичко при него е нормално. Той е спокоен, успокояващ, разбиращ, лесно се разговаря с него — въобще всичко, което един човек би искал от терапевта си. Но самата терапия е трудна. Трябва да полагаш усилия, а това те изстисква емоционално, преди да даде някакви резултати. На последния сеанс влязоха в… спор.

Мерин най-накрая сподели тайната си с доктор Чен.

Тя беше отишла на терапия с намерението да повдигне темата, отчасти защото искаше да говори за някои неща. За нещо, което никога не бе посмяла да сподели с другиго. Но най-вече като споделеше, това щеше да е нейният начин да го изпита, да види реакцията му и дали ще ѝ позволи да го прави, или ще се опита да я спре.

Когато най-накрая беше изрекла онези думи, по иначе спокойното лице на доктор Чен пробягна изненада, която бързо се превърна в загриженост. Отне му един дълъг миг, преди да каже нещо, но щом заговори, тонът му беше внимателен, но строг. И ѝ каза всичко, което Мерин очакваше. Може би затова сподели с него. За да ѝ каже, че греши. За да ѝ каже да не го прави повече.

— Това, което ми сподели току-що, Мерин, не е никак продуктивно. — Гласът на доктор Чен беше премерен, но тревогата в него не можеше да бъде сбъркана. Виждаше се от езика на тялото му, което се беше сковало малко повече от преди малко. — Не е здравословно за теб. Всъщност, мисля, че трябва да спреш. Веднага.

— Не го правя всяка вечер — беше отговорила Мерин. — Дори не е всяка седмица. Просто… не мога да спра да мисля за него. Не мога да спра да се притеснявам.

— Разбирам, но не това е начинът. — Доктор Чен се наведе напред. Прави го само когато се чувства принуден да изтъкне даден факт. — Не е… въобще не е добре. Доста съм притеснен, че подобно поведение ще обостри и насърчи мислите ти, свързани със самонараняване. Да не говорим — допълни той по влудяващо спокоен начин, облягайки се пак на стола си, — че е незаконно. Може да се забъркаш в сериозни неприятности. Може да те арестуват.

Тя знаеше, че ще ѝ каже точно това. Просто искаше да го чуе. Мерин, разбира се, започна да се защитава; за разлика от доктор Чен, тя повиши глас, докато накрая времето ѝ не изтече. Недоволството на терапевта обаче беше видимо. А терапевтите не се поддават на емоциите си.

След като оставя съобщение за доктор Чен, Мерин пише на Сейди:

Тази сутрин няма да мога да дойда. Съжалявам, знам, че обещах да прегледаме договорите на доставчиците.

Няма проблем, отговаря Сейди. Всичко наред ли е?

Не знам, имам среща с частния детектив — пише ѝ тя истината.

Следва пауза, през която Мерин наблюдава балончето с трите точки, което просветва на екрана ѝ, докато Сейди пише отговора си. Тя никога не ѝ задава въпроси, но вероятно може да усети, че Мерин е притеснена. Сейди не просто ръководи фризьорските салони на Мерин, тя е нейната близка приятелка. Най-накрая, когато все пак получава отговора ѝ, той е кратък и мил, точно какъвто Мерин е очаквала.

Ясно. Тук съм, ако имаш нужда от нещо. Целувки.

Не знае какво щеше да прави без Сейди. Когато месец след изчезването на Себастиан ФБР им каза, че случаят ще остане отворен и търсенето на детето няма да бъде преустановено заради липсата на нови улики (високопарен начин да кажат, че оставят случая на заден план), тя сякаш загуби детето си за втори път.

И Мерин не го прие никак добре. Никак.